Любимият олигарх на запада

Никога няма да успея да не се вцепенявам пред разтърсващата подлост на която са способни западните страни. А етикетирането на тази подлост със серия от правозащитни клишета е най-драматичното проявление на цялата серия от двойни стандарти, които днес обобщаваме под трудно произнасящият се термин "геополитика".

Какво се случи в края на годината? 
Цялата германска дипломация бе впрегната да работи за освобождаването на Михаил Ходорковски от руски затвор. Ясно е, че ще научим подробностите за голямата сделка доста по-късно, но очевидно в последните месеци Германия е направила цяла серия от совалки, за да подсигури свободата на руския олигарх, този новоизпечен любимец на западната преса.

С какво Ходорковски така грабна сърцата на милостивата и съжалителна западна публика? Дали с измъченият си поглед той е успял да пробие леденото сърце на фрау Меркел, която да накара цялата външна политика на страната си да работи в полза на богаташа?

Защото, дайте в края на ледената 2013 година да си говорим истината в очите. Има нещо изключително перверзно в това да превърнеш един руски олигарх в икона на справедливостта и моралната висота.

Ако човек вземе да чете дори и книги, които са написани с цел да правят пиар на олигарха (например "Ходорковски. Автобиографична книга" от Наталия Геворкян, която е преведена на български) ще види, че в биографията на новата западна звезда има големи пробойни за здравия разум. 
Ходорковски съвсем не е майка Тереза. 
Няма богаташ по този свят, който да е в състояние да твърди за себе си, че е пример за разтърсващ морал и сияеща чистота. Дори да припомним ерата на Елцин, когато Березовски, Гусински и Ходорковски колеха и бесеха из руската икономика, изживяваха се като задкулисни играчи във всички политически процеси и бяха на практика истинските господари на държавата, става ясно, че медийният любимец на Запада съвсем не е някакъв умозрителен Далай Лама, който може да дава уроци по вътрешна хармония и чистота на духа. Много преди да се превърне в днешният любимец на западните журналисти, именно из западната преса за първи път почнаха да пишат за системното пране на пари, което прави компанията ЮКОС, която държеше огромна част от руския нефт и бе собственост на Ходорковски. Именно в това пране на пари е заключен конфликта между руската власт и олигарха, а не е в някаква безкрайно демократична позиция на Ходороковски, както днес твърди той. А крайъгълен камък на буреносните отношения между него и Путин стана опитът му да продаде огромна част от компанията си на Шеврон и ЕксонМобил, тоест да даде контрол на американски компании върху руския нефт.

Легендата за политическият конфликт между Путин и Ходорковски бе измислена като опит за пиар защита на олигарха и беше неговият начин да продаде на запад образа си като борец за свобода, а не като един обикновен перач на пари и мошеник, какъвто наистина е. И само за протокола - няма руски олигарх, пък бил той и приближен на Кремъл или не, който да не може да бъде описан именно с тези думи. Олигарсите са величествен символ на виновното икономическо минало на Русия, които обаче, интересно защо, са посрещани из Европа не като обикновени бандити, а като символ на просперитет, възход и величие. Новият любимец на западната преса Ходорковски е точно от тях. И заради това е интересно да видиш как го посрещат. Те му дават не само свобода, дават му индулгенция за всички престъпления. И никой не си задава въпросът как ли обикновените руснаци, които имат представа кой е Ходорковски, които знаят за неговото минало, които са били свидетели на неговия възход, приемат тези западни поклони. А после пресата в ЕС се чуди защо така нареченият "западен избор" е толкова проблематичен в Русия и защо не вдъхновява широките народни маси. Ами ето защо. Подлостта на възприятията и цялата изградена система от двойни стандарти е красив символ за това колко подъл е станал този прословут Запад.

Защо е подъл ли? 

По времето по което се разиграва медийният цирк с Ходорковски в Москва се намира Едуард Сноудън, човекът, който допринесе много повече за разбирането на света в който живеем от произволен руски олигарх. Човекът, чиято съвест не издържа и той разкри на хората, че живеем в един контролиран и масово подслушван свят. Сноудън в момента е в положението на Троцки от края на 20-те години на 20-ти век. Когато е прогонен от Русия, Троцки стои за известно време в Истанбул, а нито една европейска страна не иска да му даде виза и да го приеме. Заради това, той е принуден да емигрира чак в далечното Мексико. Същото се случва със Сноудън - демократичният свят се оказа изключително негостоприемен за него. Германската дипломация съвсем не се раздвижи, за да го приюти. САЩ преследват като хищник всяка страна, която дори намекне, че ще даде убежище на американският дисидент. Но тази тема съвсем слабо вълнува западните журналисти. Те ще си изпотрошат краката, за да снимат Ходорковски и да пишат разобличителни статии за Русия, но когато трябва да се вгледат в другите дефекти, изведнъж стават слепи и глухи.

А какво да кажем и за Джулиан Асандж, приклещен като затворник в посолството на Еквадор в Лондон. Как пък така британската дипломация не се опита да го спаси от този тормоз. Разликата между Сноудън и Асандж и Ходорковски е огромна. Първите двама реално промениха света към по-добро, а олигархът служи единствено за удобен идеологически образ. И заради това нямаше начин Ходорковски да не стане любимец. Той не носи след себе си огромен морален проблем. Не олицетворява подлостта. Как да не го опишеш като светец, като някаква майка Тереза, която е била несправедливо поругана. А ония другите двама - пълни лузъри, които са избрали неправилната страна. Тъпаци, решили да кажат истината и да станат истински дисиденти. Защото светът в който живеем най-много мрази да му казват истината и да му разрушават удобните обяснителни конструкции. Ходорковски - ангел, Сноудън - сатана. Единият обикновен крадец, но лъскав и пленителе, другият, оооо гаден предател на американските имперски интереси, който избра да отиде и да се спаси в леговището на звяра.

Колко иронично, а?

Ходорковски започва новия си живот, потънал в лукс. Другите описани двама ще изживеят целия си живот в страдание и преследване. Но да са живи Сноудън и Асандж. 

Тяхно ще е царството на историята.