Понеже стои
малко встрани на шумните политически скандали - расистките изцепки на дуото
Петър Москов/Валери Симеонов, ексцентрични идеи за пенсионната система,
строежът на митичните хъбове, които моментално ще удавят България с газ и
геополитически просперитет, един конфликт тлее като мини-студена война, но
никой не му обръща внимание. Може би така е дори по-добре, защото
взривоопасните пластове там са повече дори от компромисите, които реформатор е
склонен да направи в името на усвояването на властта. От януари насам между БСП
и АБВ прехвърчат искри и напрежението във въздуха се носи бавно като преял на
обед депутат, но съвсем наскоро конфликтът между двете формации получи и
европейски оттенъци, които напомнят с далечния си брюкселски грохот, че битката
се води отдавна, просто предстои медиите да надушат за нея.
Нека да
опишем два епизода от тази студена война, за да си види, че както във всеки
драматичен сблъсък и в нея са набъркани повече сили отколкото е позволено и се
дрънка медийно с оръжия като в добре забравен холивудски екшън. След решението
на Русия да прекрати проектът "Южен поток" Бойко Борисов по спешност
трябваше да отлети до Брюксел, за да види там на място дали Европа е наясно
какво прави в тази ситуация. Според мен отговорите, които получи съвсем не бяха
успокоителни, защото репликата на Жан-Клод Юнкер България е велика нация
наистина звучи като поезия, но уви, съвсем не допринася за изясняване на
енергийната ни стратегия и мястото ни в световното ритане на атовете. Там обаче
Бойко Борисов и Сергей Станишев като лидер на ПЕС проведоха съвместна среща с
председателя на ЕНП Жозеф Дол, което даде основания на много хора да заговорят
за различен политически климат у нас и за някакво нормализиране на отношенията.
Разбира се всичко това трая точно 24 часа. Още на следващият ден Бойко Борисов,
очевидно инструктиран от коалиционните си партньори, взе дясната ръка на Георги
Първанов и вицепремиер Ивайло Калфин на своя среща с Мартин Шулц. Шулц,
известен немски социалдемократ, дали поради непознаване на политическата
ситуация у нас, или пък воден от други мотиви, обяви, че желае дълъг живот на
правителството и припозна Калфин като част от своето политическо семейство.
Това предизвиква неочаквано гневна реакция от страна на лидерът на БСП Михаил
Миков, който във фейсбук написа яростен текст среще германеца. "И това ме
учудва, не на последно място, защото както политическата биография на г-н
Калфин, така и апологетите на неговата настояща партия, се основават на разбирането,
че в политиката „няма ляво, няма дясно”. Следователно те отричат политически
ценности и идеология, а всичко се свежда до желанието за власт. За подобни
политици никога не може да се определи със сигурност в кое политическо
семейство попадат в конкретния момент", обобщи своето недоволство Миков.
Това може
би щеше да бъде само един забавен и куриозен епизод от гърчовете на
европейската левица, ако не беше следващата по-сериозна битка, която получи
журналистическо внимание, но почти нито един от анализаторите не схвана
истинският смисъл на драматургията.
Една
седмица по-късно в медиите изплува информацията, че АБВ са били отрязани от
членство в Социалистическия интернационал и като основна причина за това е било
посочено участието на партията в дясно правителство. После се разбра, че Калфин
не е бил допуснат и на съвещание на социалните министри от партиите на ПЕС.
Само, за да уточним идеологическата каша. Социалистическият интернационал и ПЕС
са две различни организации. В Социнтерна членуват партии от целия свят, а в
ПЕС само тези, които са от страни-членки на ЕС. В ПЕС има изискване и всяка
формация, която кандидатства при тях да е членка на Социнтерна, но само дотук.
Интересно е тогава как изведнъж из българските медии плъзна информацията, че
лично Сергей Станишев отмъстително и коварно е спрял младата, нова и невинна
левица в лицето на АБВ да получи европейско признание? Целенасочената атака
срещу лидера на ПЕС бе продължена и от Георги Първанов, който в характерния за
него иносказателен стил обяви: "От това, че някой пречи на Ивайло Калфин
да участва в такива форуми, които са важни за българите, губи само
България", коментира Първанов.
Много важно
изявление, което си струва да погледнем под микроскоп Значи на Калфин не му
пречи колаборацията с ГЕРБ и участието в правителство, което провежда изрядно
касапска дясна политика, а някаква задкулисна фигура на всяка цена иска да му
навреди. Точно в този тон бяха коментарите из българските медии. Истината обаче
е съвършено различна. АБВ едва ли имат надежда да бъдат допуснати и в
Социнтерна и в ПЕС, защото не само не отговорят на критериите, но и няма да има
кой да ги допусне там. Очевидно е, че акциите на Калфин и опитите за вдигането
на европейски шум около партията на Първанов имат съвсем различна цел. Това не е
самостоятелна игра, а част от вече доста виден план Сергей Станишев да не бъде
преизбран за лидер на ПЕС. Очевидно отмъстителната вендета на Първанов все още
продължава и той прави и невъзможното да си върне заради това, че бе отхвърлен
от БСП и, че плановете му за превръщането на соцпартията в удобен сателит на
ГЕРБ претърпяха пълен крах. Единственият начин за негов реванш минава през
организирането на саботаж за преизбирането на Сергей Станишев. Така основен коз
от европейската легитимация на БСП ще бъде отнет и вероятно хората край Първанов
точно така си представят своето триумфално завръщане в партията.
Нека да
бъдем реалисти. Европейската политика е превърнато във висшо изкуство ритане по
кокалчетата и организацията на подобни схеми не е нещо непознато. Станишев
обаче е доста по-труден противник, отколкото АБВ подозириха. Театралната
нелепица на техните реакции, когато първоначалните им планове бяха разбити,
показват, че те не са очаквали толкова остра реакция от Социнтерна. Там БСП не
може да бъде държана отговорна. Партията няма представител в Етичната комисия,
която е излязла с решението. При това първановистите не разбират, че с
описването на Станишев като такъв мегазлодей, някакъв социалистически Саурон,
който дърпа конците в Социнтерна и в ПЕС по този начин, те дори му правят услуга,
защото го изобразяват като толкова мощен фактор вляво, че е практически
незаобиколим. Но прехвърлянето на баланският манталитет на битовата вендета в
европейски мащаб почва да изглежда карикатурно. Вероятно това се дължи и на
факта, че АБВ паднаха в своя собствен капан, който изглеждаше толкова сигурен,
морален и недостижим. В писмото до БСП с което се отказваше от лидерството на
делегацията на социалистите в Европарламента Калфин като гневен библейски
пророк питаше каква е цената на компромиса на коалицията с "Атака" и
като социалдемократ от последния ден бърчеше нос пред сътрудничество с
националисти. Да, но БСП и "Атака" нямаха никакво сключено
споразумение. А днес АБВ и Калфин са коалиционни партньори с хора, които от
трибуната на парламента твърдят, че ромите са "нагли, самонадеяни и
озверели човекоподобни", както и с министър на здравеопазването, който
говори за циганите като "популация" и "скотове". Оказа се,
че АБВ не може да бъде на висотата на своите собствени моралистични плонжове и
вероятно точно поради тази причина дребното интриганство е заменило наистина
политическите действия.
Включването
на АБВ в кабинета май наистина им се отразява като спането в една стая с
вампир. Партията е не само морално разкостена и обезкървена, но и вече ясно
съзнава, че няма особено много спасителни ходове с които да се спаси от своето
собствено политическо самоубийство. Това е причината толкова много енергия да
се включва в митичната битка със Станишев дори и в далечен Брюксел, защото
Станишев, при всичките си грешки, никога не направи една - не припозна в АБВ
някаква лява формация. Той можеше да си спести проблемите, да се направи на
разсеян и да влезе в тона на утопичното обедение на левите сили, което много
хора искат да поставят на масата. Но от първия ден беше ясно, че АБВ е проект,
който съществува единствено и само върху анти-БСП основа. Да го кажем направо -
когато определени сили видяха, че с улични протести, истерии и пърформанси няма
да свалят БСП от власт, те прибягнаха да изпитаното - намирането на троянски
кон, който да предаде крепостта отвътре. Точно тази морална рана АБВ не могат
да запушат, а когато си започнал политическия си живот като крайпътна жрица с
висок хонорар е трудно след това да искаш да виждат в теб някакъв морален
уникат.
Описаните
отблясъци от далечната битка обаче са добра новина за БСП, не само, защото си
имат Станишев като лидер на ПЕС, а неговата роля в Европа оттук-нататък може
само да нараства. Опитът за подмяна на автентичните партии и замяната им с
"проекти" е най-пошлият модел на политическо инженерство, който е
съществувал по тези земи някога. И от всичко описано става ясно, че битката
вече има много по-голям залог, отколкото това кой ще говори в парламента.
Битката е със залог възкресяването на истинските леви идеи у нас, а не поднясянето
им като остаряла гарнитура на сандвича на гербаджийската власт.
Тази
парламент се оказа изключително интересен. Народът последователно кара да
пикаят кръв всички партии, които припариха до властта, а медийните гърчове на
замесените в правителството надвишава всички очаквания. Това е
парламент-откровение - маските паднаха и стана ясно, че изборът на това да
стоиш в опозиция не само е бил най-смислен, той просто е бил единственият
възможен - всичко друго е колаборационизъм с лудостта. И заради това БСП все
още не осъзнава, че нейната морална отговорност става изключително огромна.
Атакуват я, защото е ясно, че някой иска да изчисти лявото пространство за
одиозни фигури като Калфин. Но щом водят битка значи се страхуват. А докато
политическите инженери изпитват страх, надежда винаги има. Това звучи не само
като страхотно новогодишно пожелание, но и като единствената смислена
политическа надежда на всички недоволни българи.
No comments:
Post a Comment