Какво точно поиска от България Джон Кери?

Като гледах как коментатори из телевизионните студия коментират посещението на държавният секретар на САЩ Джон Кери изпитах махмурлийското усещане, че времето се е завърнало някъде през 1978 година и в София посрещат Леонид Брежнев. Абсолютно същото усещане за това, че България ще е най-верен съюзник, абсолютно същото превиване на гръбнаци и недопускането на "порочната" идея, че САЩ може да са тук единствено водени от някакъв свой стратегически (а следователно и търговски) интерес. Защото, ако човек слушаше Кери и след това се потопеше в неговите талмудисти на български щеше да остане с впачатление, че представителят на американците е нещо като посланик на ангелите, за да донесе красота, доброта, хуманизъм и мир по тези диви и неясно колко атлантически краища. Въобще българските интерпретатори просто избиха рибата - Кери се окаца вестител на вестител на доброто, стожер на морала, промоутър на сигурност от  Афганистан до Ирак, дилър на най-добрата бойна техника в света, пък била тя и от 1965 година.

Ясно е, че дипломатическият език е като древнокитайски, но когато човек премахне мъглата от клишета с които ни заля Кери, и прогони като древни демони новговора на американската външна политика, става ясно, че държавният секретар дотърча спешно в България, за да подсигури тукашната власт като съюзник при евентуална военна операция. Все още не се знае дали тя ще е срещу Ислямска държава или срещу Русия, но всички приказки за лоялност, защита и и други са просто искрящ начин да се поднесе грозната истина. Даже според мен Кери се опита да използва възможността пак да постави Русия в дневния ред на Европа, защото напоследък темата на Стария континент се отклони, а това няма как да не дразни американски дипломати. Заради Кери тръгна да говори, че САЩ и НАТО ще бранят България при агресия все едно Русия се е заканила за такава. Но това няма да спре грантовата интелигенция да го повтаря. Вероятно доста режисирано в същия ден в който Кери бе у нас, Иван Кръстев излезе със статия във "Файненшъл таймс", че Русия може да предизвиква "контролирана криза" на Балканите, за да отклони вниманието от себе си. Не напразно опитът за този призив се прави в България. Спомнете си колко остро реагира мнозинството от българите на налудничавия текст "Визия 2020", който се опита да посочи Русия като заплаха за страната. Нещо повече - по-малко от 5 процента виждат Русия като реална заплаха, сочат социологическите проучвания. Заради това долетя Кери - да даде едно рамо на платените глашатаи в опита им да пуснат идеологическата си отрова в българското общество и като с камшик да бичуват всеки, който е против базите на наша територия да се използват за военни удари.

Всичко останало е само подправка към лютото основно блюдо. Но ето как този буламач ни бе представен от медиите. Любимо заглавие: "Вижте само какво заглавие: "САЩ се ангажира България да стане силна и суверенна държава". И всички приемат това за нормално? САЩ, какво, нещо като родител ли са ни? Представете си същото да беше казал някой представител на Русия. Представителите на грантовите евротатлантически ценности щяха да си късат потниците и да твърдят, че тука идват чужди отряди, за да ги изнасилват. Американската загриженост към демокрацията у нас е разбираема, а дори и в някои отношения достойна за уважение, но интересно защо тя се демонстрира само, когато американските фирми или американското правителство имат конкретен интерес тук. Това не е отвлечено философско питане, а реален интерес за това дали на България й е позволен автономен национален интерес или просто САЩ трябва да ни го издиктуват в знак на съюзничество и загриженост за нашите реформи и борбата с корупцията.

В два случая обаче много се изкефих на изявленията на Кери и дори се чудя защо щатните коментатори ги подминаха. Ето едно към едно култово изявление: "Ние като съюзници – България и САЩ, рамо до рамо сме стояли повече от десетилетие, за да можем да промотираме глобалната сигурност от Балканите до Афганистан, до Ирак". Нареждането на Балканите до Афганистан и Ирак ми подейства като зъбобол. Ако някой смее да твърди, че последните две страни са модел за сигурност, то вероятно е трябало преди да даде пресконеференцията да поискат алкохолна проба от Кери. Точно Ирак и Афганистан да се дават като пример за сигурност е леко пресилено и, ако това са им рекламните лица на промоцията - нека да си ги ползват сами.

Вторият път беше за реформата в съдебната система. В името на спасението на душата си поне един от посочените за въпроси журналисти можеше да попита Кери - кога точно американците решиха проблемите със собствената си съдебна система, че се чувстват оторизирани да дават акъл на нас. Както се казва - само допреди месец във Фъргюсън имаше бунтове заради несправедлива присъда и усещането в Америка, че съдебната система обслужва по-скоро един малък елит, който подтиска малцинствата, а и всички недоволни.

Но очевидно пред Големия брат не бива да се говори, не бива да се издава дори и звук на недоволство, че това е в разрез с евроатлантическите ценности.

За сметка на това  - единственият реален български интерес - падането на визите бе подминат с високомерие. За да паднат трябвало процентът на откази за визи да бъде под 3 процента, а в България те били 15,2. Както припомни някой във фейсбук обаче - критериите за отказ никой не ги знае. Следователно Кери дипломатично ни каза, че САЩ нямат никакво намерение скоро да махат визи, а вината за това не е тяхна, а на пътуващите дотам. Изящно, нали?

Има и друг парадокс. За втори пореден път, след посещението на Борисов в Берлин при анонсирането на края на "Южен поток", България получава уверение, че ще й бъдат пратени експерти. Ето това трудно го схващам. Пращат ни тук политкомисари, за да са сигурни, че страната ще защитава някаква чужда, несвоя визия, а пък после твърдят, че България нямала административен капацитет. Как да няма? Какъвто й експерт да ни пратят, ще го приемем с отворени обятия и мешана скара. А на нас упорито ни пращат експерти като начин да отклонят поемането на какъвто й да е ангажимент. От посещението на Кери разбрах единствено, че евентуално САЩ могат да пратят свои самолети тука. Толкова. Важна е територията, държавата е необходимост само колкото да укротява дивото местно население да не се гневи и да не протестира социално. Рано или късно обаче тази схема ще рухне, защото въпреки напъните на местните атлантически талмудисти се вижда, че този тип съюзничество "ние ще ви кажем какво е важно за вас" е непроизводително, тъпо и вреди на реалните отношения. България досега системно е наказвана заради опитите си да се прави на най-верен съюзник, защото остана встрани от всички икономически схеми, а да си император на края на географията не е кой знае каква особена привилегия. В този смисъл посещението на Кери не носи особена надежда. Нито пък е надежда това, че българският президент тръгна да се радва на Кери все едно вижда дядо Коледа и си строши колената да го посреща на входа на президенството. Този тип лакейска политика рано или късно ще стигне до морален фалит. Защото тя не осигурява просперитет, а замества реалните отношения на равна основа с клишета, новговор и поредната доза дипломатически тъпотии. Не напразно хората масово този път се възмутиха, че трябва да държат прозорците си затворени заради посещението на Кери. И това не беше израз на някаква особено голяма политическа опозиция. Те просто се научиха, че след такива посещения обикновено следва нещо много лошо или нищо не следва. Заради това в отворените прозорци някои видяха възможност просто да заявят, че не им пука. Поредният американец у нас. Чудо голямо.