Медийните оплаквачки на СИРИЗА

Ох, ох, ох, ама като почнаха едни мелодраматични вопли срещу победата СИРИЗА, ама като се почна едно вайкане за това как Гърция ще потъне в блатото...Ама като се появиха пак виртуалните оплаквачки на свободна практика, които да твърдят, че Ципрас е някакво налудничаво камикадзе, което ще завърши трагично (убит, защото няма да изпълни обещанията си или пък, защото нямало да намери пари за тях). От мрака на българската политическа мизерия изпълзяха пак призраците на хайверените бунтовници, тия дето не искат промяна на системата, ами някакви идеални "правила", които завинаги ще установят розов капитализъм тъдява и като почнаха с едни клетви, тежки псувни, мрачни философски постулати. Беше прекрасно да четеш как психодясното истерясва и почва да си троши клавиатурите, ръсейки киселинна слюнка...

СИРИЗА още не е докоснала властта, а вече представлява проблем. Още не са предложили кабинет, а редовните мракобесници са тръгнали да погребват Гърция. Нещо повече - изумително беше как някакви хора, които обикновено слагат думата "демократично" в партиите си се отнасяха с чудовищно презрение към демократичния вот на гърците, защото той по никакъв начин не се вписва в клишираната им представа за света. 

Не знам дали е вярно проучването, което твърдеше, че дори 60 на сто от гърците, които гласуват за СИРИЗА не вярват, че партията може да изпълни цялата си програма, но за да посегнат към бюлетината очевидно са виновни всички западни упражнения на тема "гръцки вот". То не бяха драматични немски заглави, то не бяха интервюта на банкери, икономисти и обикновени капути, които да предупреждават за голямата заплаха, която дебне откъм Атина. Най-вероятно на мнозинството от гърците им писна не само от финансовия диктат върху тях, но и от това, че някакви европейци са си въобразили, че са по-висшо качество хора и трябва непременно да дават акъл на всички наоколо.

А сами знаете, българският мейнстрийм е не само беден откъм идеи, той е безжалостно имитативен. Нищо не хвърля в душевно удоволствие средностастическата интелектуалка повече от това да препише някое западно заглавие и да се направи на либерално гуру, на нещо като политическа Наталия Кобилкина. Нищо не вдъхновява повече българския дървен философ от това да преразкаже някоя статия, която едвам-едвам е прочел на английски или немски, а после мъдро да прокълна комунистите, левичарите и да си сипе пак някоя водка-менте.

Напълно съм наясно, че огромната победа за СИРИЗА е повече отговорност, отколкото повод за радост. Наясно съм, че предизвикателството е по-голямо отколкото повечето хора го мислят и, че има голям шанс представителите на левицата да се издънят или да не постигнат нещо кой знае какво. Но каква беше алтернативата на гърците, а? Да гласуват за партиите на статуквото, тези, които натрупаха дълговете? Какво точно трябва да означават гневните избилици срещу СИРИЗА - че за народът щеше да е по-добре да избере старите и изпечени мошеници, а не тези, които не са се опетнили с нищо?

Това ли ще е новата мантра на благородната Европа - че трябва да не се излиза от политическата клетка, защото току-виж някой най-после от висша инстанция формулира всички нередности в Европейския съюз, които дращят очите на хората и са като резервоар за недоволство? Гърция заслужава своят миг на радост, защото те гласуваха с ясното съзнание, че няма да оставят някой отвън да им казва как да решават политическите проблеми на своята страна. Това е народ за пример. Той избра с ясното усещане за достойнство.

И само между другото. Това, че СИРИЗА е радикална левица може да го роди единствено главата на някой, който е съчетал много лошо перманентнен махмурлук и есе на Мизес. СИРИЗА е една нормална левица, която най-накрая показва, че политическите модели в Европа мръднаха толкова надясно, че вече нормалното изглежда радикално. Заради това говорителите на статуквото са толкова бесни. Просто в победата на СИРИЗА може да се разчете това, че недоволството най-накрая получава изразител. Победата идва и заради една друга чисто медийна подлост. В статията си "Септемврийската революция в Европа" Юрий Борисов много добре е описал каква точно е тя. "Финансови институции взимат заеми на ниска лихва, за да препродадат парите на Гърция на висока. И колкото по-закъсала е страната, толкова лихвата на отпускания заем е по-солидна. Европейската централна банка (ЕЦБ) например отпуска заеми на финансовите пазари с 1% лихва. После те дават парите на Гърция, но този път процентът е 4 и 5% за тримесечни заеми и около 12% за десетгодишни облигации". Това е схема на обирджийство. И когато чуете, че Ципрас не иска да изплаща дълга, това просто означава, че той не иска страната му да бъде обирана и източвана по тази схема.

Гърция е пример за това как една малка страна може да задава тенденции в световната политика. Въпросът в политиката рядко опира до малък/голям, а много по-често - имаш идеи/нямаш идеи. Гърция е идейна страна и заради това половината европейски банкери са се заредили с хапчета срещу киселини, а другата драйфат предварително от ужас. И ми става тъжно за България, където нашите летни революционери прилича на надрусана версия на Чаеното парти - не искаме да се дават повече пари за социална политика, данъците, ако може да са 2 процента и сакън, сакън, ако още един път чуем национализация може и да спрем да си лакираме ноктитe...Тези не се кефят на СИРИЗА. И твърдят, че тя не би могла да се роди на българска почва. Дали са прави? Според мен се самозаблуждават като фолкпевица, която си мисли, че прави високо изкуство.

Както й да е.

Да живее малка Гърция.

Голяма страна!