Българското
психодясно от много време насам съществува в остра криза на авторитети. След
като Иван Костов се оказа с интересно голям влог в КТБ, то, бедното, още повече
осиротя откъм имена, а това е признак за жестока политическа инфланция и
обезценяване. Защото дори и най-психиатричното явление по нашите земи не може
да съществува потопено единствено в разяждащата мъгла на миналото, а се нуждае
от поне една фигура, която да обожава, обувките на която да целува и с която да
свързва всичките си еротично-обществени мечтания за някакъв свят, където
комунистите ще бъдат изолирани в лагер, натовските генерали ще пият кафе по
"Витошка" и ще се наслаждават на народната любов, а американската
посланичка ще откаже да си напусне поста, защото не иска да бяга от обетованата
земя на евроатлантизма. И понеже кризата е голяма, а проблемът остър,
напоследък психодясното е възложило всичките си мечти на крехката и одиозна
фигура на президента Росен Плевнелиев. От протеста на "умните, красивите и
богатите", когато за първи път имахме явление, позабравено от времената на
култа на личността, когато събралите се на улицата аплодираха
"Дондуков" 2 е ясно, че в десницата тече някакъв бълбукащ процес на
политическо инженерство, чиято крайна цел вероятно е президентът да бъде
разположен в умовете на ментално обърканото дясно като икона на западните
ценности и като небоколебим страж на морала, разбиран основно като съскане по
времената на комунизма и откриването на паметници на хора за които никой никога
не е чувал.
Плевнелиев
е нещо като розова дъвка, която е подхвърлена на десницата, за да забрави
своето трагично положение. Нека да изясним изходните позиции на традиционното
дясно преди да се опитаме да разберем защо то е в състояние да повярва на
толкова грандиозна лъжа като тази, че настоящия президент е създание със
собствен политически разум, а не просто обикновена марионетка. Дясното в
момента е в остра криза на морална идентичност. Тези, които скачаха с
талибански възгласи, че няма да допуснат олигархията да управлява отново, не
само влязоха в коалиция с партията на олигархията ГЕРБ, но и подписаха нейният
чек за 16 милиарда евро нов заем. Което направи Реформаторският блок съучастник
в обира на века и свали веднъж завинаги претенциите за промяна, реформи и други
такива вечни екстри от времената на прехода. Традиционното дясно отново успя да
се топне и в киселинната отрова на ченгеджийските интриги по които толкова си
пада, че заприличва на героиня от романа "50 нюанса сиво". Скандалният
обрат по темата за операция "Червеи", където се оказа, че нищо от
версията на ген. Атанас Атанасов не е вярно, постави отново на дневен ред
хроничният проблем на РБ - те обичат да лъжат и лъжат с такъв хъс, че ако човек
не внимава току-виж взел, че им повярвал. Но това е отличителен белег на
психопата - той вярва в собствените си лъжи и поради тази причина понякога
изглежда достоверен.
На целия
този фон от измами дори и най-фанатизираното дясно блогърство, което съществува
в абсолютна шизофрения, защото как да пишеш моралистични статии, когато си
гласувал за най-големите мошеници, почва да търси идеализирана фигура в която
да въплати еротичните копнежи на душата си.
Тук изплува
Росен Плевнелиев, представян вече като титан на дисиденството в нашето мило и
родно отечество. Последната случка от миналата седмица, която породи най-много
интрепретации за това, че президентът се опитва да се еманципира от Бойко
Борисов заслужава да бъде преразказана, но без романтичните краски с които я
надаряват, защото целта на журналистиката не е да вярва в халюцинациите на
луди, а да вижда реалността безпощадно реалистично. И така - след като стана
ясно, че операция "Червеи" съвсем не е това за което я представя
Реформаторския блок, а именно мащабна операция по следеното на протестъри,
изведнъж се оказа, че всички поръчкови статии за това, че главният секретар на
МВР Светлозар Лазаров трябва да подаде оставка увисват във въздуха. Изведнъж
погледите се обърнаха към Бойко Борисов и стана чудо - протестърството, което
уж толкова ненавиждаше предишното управление на ГЕРБ изведнъж възжела лидерът
на най-голямата партия да се държи като в най-мракобесните години и да направи
чистка в спецслужбите. Обаче нали премиерът вече е "новия Бойко", той
каза, че няма да прави никакви рокади по върховете, защото и Лазаров и шефът на
ДАНС Владимир Писанчев се стараят да работят. Ефектът от подобни думи може да
се сравни с кофа с лед изсипана върху главата на летните протестиращи, които
сега ясно видяха, че властта, която докараха на власт ги смята просто за едни
досадни микроби, които се мотаят в пространството.
Точно на
този етап бе активизиран Росен Плевнелиев, който в Перущица каза буквално
следното: "Категорично не съм съгласен с мнението на премиера Бойко
Борисов и не съм доволен от работата на шефа на ДАНС. Настоявам да се намеси
прокуратурата и Владимир Писанчев да бъде изслушан в парламента. Това, което
казвам, е в интерес на националната сигурност".
Из форумите
настана оргаистична радост. Психодясното видя в това изявление дълго чаканият
знак, че тяхната тайна политическа секскукла се опитва да се сдобие със
самостоятелен разум и, че тръгва да води битка за собственото си, а и за
тяхното политическо съществуване.
Малко е
тъжно, когато минаващите за най-интелигентни в България се ловят на изтъркания
номер за доброто и лошото ченге, което разиграват пред очите ни. Защото,
забележете, Плевнелиев не настоява за уволнението на Писанчев, той иска шефът
на ДАНС да бъде изслушан в парламента. Тоест - държавният глава по никакъв
начин не влиза в противоречие с позицията на Бойко Борисов. Нещо повече -
премиерът има интерес марионетката му да поддържа огъня по тази тема, защото
така общественото внимание се отклонява по-ефективно и качествено и никой не
обръща внимание на действията на правителството.
Ако
Плевнелиев беше наистина еманципиран, или поне политик със самостоятелна воля,
която търси изява, той щеше да постави като проблем огромния заем с безбожните
лихви, а не темата-мюре за спецслужбите. Удивително е как президентът бе пуснат
по пързалката да говори за Писанчев, точно когато българите изтръпнаха от
невижданата мерзост на десницата и на пазарните икономисти, които преди ревяха
като откачени за заем от един милиард при Орешарски, а сега дори 16 им се
виждат малко. Вместо това президентът тръгна да размахва плашилото на
"Червеи", а вече всички разбраха, че това е улица без изход. Колкото
и статии да напишат грантовите журналисти в онази градина плод няма и заради
текстовете по темата наистина започват да звучат като еротичен роман за
импотентни. Но е толкова удобно да говориш за мъртвороденото, отколкото за
проблема, който удря България като метеорит. И между другото ходът е добре
изчислен. Психодясното у нас не се нуждае от здрав разум и е напълно лишено от
логика. То има нужда от шамански ритуали и обича да вярва във виденията си. И
така в тяхната фантазия Росен Плевнелиев изведнъж пораства до политик от
космически мащаб, строг страж на западничеството и едва ли не някакъв
невъобразим ужас за Владимир Путин.
А истината
е следната. Ако Бойко Борисов иска да се кандидатира за президент през 2016
година, то почти сигурно е, че Плевнелиев няма да му пречи изобщо. Обратното е
- настоящият президент просто разчиства терена от всякаква друга дясна
конкуренция и в решителния миг май "новият Бойко" ще се окаже
единствената кандидатура в дясно. Няма никакво основание да очакваме различно
поведение от Плевнелиев, който още като министър се бе прочул със съвестно превиване
на гръбнак пред своя лидер и дори записа в биографията си репликата, че нямал
нищо против да го послушват, защото нямал какво да крие. И същият безгръбначен
политик, който никога не е заявил самостоятелна позиция в живота си, сега е
виждан като еманципиращ се субект? Блажен е разумът на вярващите, но тяхно ще
бъде разочораванието изборно.
ГЕРБ все
повече се оформя като ДПС-то на десницата. След двете си коалиции с ДПС
левицата излезе обезкръвена, нещастна, смазана, все едно е била държанка на
някой вампир, който заради добрата си политическа диета съвсем не загуби форма
или електорално влияние. Същото е на път да се случи с Реформаторския блок.
Този съюз от партии с такова удоволствие хапва подхвърлените захарчета, че
изобщо не се усеща как губи почва под краката си. Навремето Синята коалиция се
опари от близкия си досег с ГЕРБ и се разпадна като нетраен химически елемент,
когато се яви на избори. Същото ще се случи с Реформаторския блок при първия
вот, защото те вече са като дресираното пуделче на ГЕРБ, защото съучастват с
удоволствие във всички техни номера. "Новият Бойко" е възможен
единствено заради подобен обществен театър и заради това, че марионетката му
Росен Плевнелиев прекрасно замъглява мозъците на традиционното дясно. Самият
факт, че можеш да си въобразиш, че президентът е самостоятелен играч издава, че
си жертва на тежък опиум и не вървиш към оправяне. Опитвам се да дам хапчето за
реалност - досега обитателят на "Дондуков" 2 е опозиция само на думи,
но нито веднъж не е спрял законодателна инициатива на управлението, нито пък се
е противопоставил ефективно на някое от безумията. Нито веднъж. Той дори не
изпълни щенията на приятелчетата си от кръга "Капитал" да не подписва
указа за новия шеф на ВКС Лазар Панов, защото не получи такива указания от
този, който му диктува Бойко Борисов.
Нека да
припомним. В нощта на президентските избори през 2011 година Борисов каза, че и
магаре да беше вързал и магарето щеше да спечели изборите. В нета още има
снимки от тази позорна вечер - как тогавашния премиер едва ли дърпа ушите на
своя кандидат за президент. Тези снимки са метафорични. Този, който е почнал
пътя си като едно потенциално магаре няма как да стане политически гений. Той е
приел ролята си на носител на самара и задачата му е да продължи да бъде такъв.
Кога се е чуло и видяло пуделчето да стане немска овчарка. А пък факта, че
някой е слонен да вярва в пуделче, говори единствено за това, че здравната
реформа наистина цикли.
No comments:
Post a Comment