Гъвкави хора

От правителствената пресслужба вчера долетя новината, че Димитър Абаджиев става консул на България в Шанхай. Тази информация показва, че някои неща в България не се променят. Валери Петров написа навремето стихотворението за летящите хора, но поетът е пропуснал да забележи, че много по-многоброен и много по-енергичен е родът на гъвкавите хора.

Димитър Абаджиев е симптоматичен пример за това. Надъхан и правоверен член на СДС и депутат по костово време, той минаваше направо за седесар талибан. След това кариерата му естествено продължи в ДСБ, където пак беше най-верния след верните. Когато краят на синьото лято свърши и в десницата дойде зима, Абаджиев започна да гравитира край РЗС, а това естествено му отвори път към ГЕРБ. След това следите на младия някога седесар се позагубиха, но се появи като шеф на "Набуко" - България, което си беше райска служба - взимаш заплата, а не работиш, защото "Набуко" така и си остана само на хартия. А днес вече е консул в Шанхай. Малко преди това кабинетът ни сюрпризира с назначението на Надежда Михайлова за посланик в Турция...Но тук са важни не толкова хората, колкото изводите.

Какво се оказа, по дяволите? Че тия, които едно време скачаха по площадите, взимаха горно "до", крещяха "червени боклуци" и описваха какъв капиталистически и пазарен рай ни чака, до един се уредиха с държавни службици. Тези вдъхновените, истерясалите, демократите се оказаха неспособни да се задържат на свободния пазар и могат да съществуват единствено и само с големи заплати на държавни служби. И това е жестоката ирония на историята. Те заприличаха напълно на тези с които твърдяха, че се борят. 

Но за рода на гъвкавите хора това отдавна е без значение.