Неясно за
добро, за зло или просто като повод за истински политически виц БСП остана
последната автентична партия от прехода. Цялата останала конкуренция бе
изметена от обществената мътилка на прехода и голяма част от нея се намира в
моргата, което означава единствено това, че отделните представители на тази
конкуренция съществуват единствено като събеседници (от време на време) на
жълтите издания, които искат да натрупат нов запас от конспиративни теории,
обилно примесени със стържени на зъби и зле прикрити псувни. Други партии,
които оцеляха бяха принудени да се подложат на лифтинг, който ги е направил
неузнаваеми. Например - Реформаторския блок. Там нещата са сюрреалистични. Ако
сравним старото СДС с обикновено квартално момиче с недостатъчно добри обноски,
сега РБ вече е като попфолк-гърла с дълги нокти, напомпан бюст, увеличени
устни, изсмукани бедра. Тази партия така се раздава в обещанията и помпозната
реторика, че доста момичета на "Пайнер" могат да завидят на този дух.
Това беше начинът градското дясно да оцелее и в новата епоха - трябваше да се
превърне в кол-гърла за политически сноби. Другата партия ДПС дори няма да я
коментираме, защото в последните няколко години тя повече прилича на мистична
политическа корпорация с паравоенен дух, отколкото на партия, такава каквато
беше. Всичко останало отиде на боклука и заради това в България имаше период на
абсолютен разгул на създаването на партии. Роенето на политически формации беше
естествен отговор на пълната шизофрения в която живеем като общество.
Но на
този апокалипично-холивудски фон БСП остана последната останка, която напомня
за това какви мечти имаха хората в началото на промяната и, че хората не
избраха сами перверзните десни реформи, които потопиха страната в отчайваща
бедност, мизерия и липсата на социални хоризонти. Проблемът е, че голяма част
хаоса дойде и от самата БСП, от нейните грешки, слабости и проблеми. Сега
резултатът е очевиден - на последните избори за левицата гласуваха рекордно
малко хора - 505 527 души, което в проценти прави 15,3.
Вероятно
този резултат все още тежи на БСП като котва на шията, защото едва напоследък
БСП се посъбуди и започна да бъде яростна опозиция на безумното управление на
четворната коалиция със скрит пети играч. Но и това не помогна много, точно,
когато трябваше да се готви за местните избори левицата бе разтърсена от един
перфектно режисиран медиен скандал, който по класическа схема оттекна из
партията и за пореден път създаде усещането за някаква политическа парализа.
Става дума за едно интервю на членът на НС на БСП ген. Бриго Аспарухов пред
електронен сайт в което той между другото вмъкна и основната си бомба - на
Михаил Миков му бил предлаган подкуп, за да се оттегли от лидерската битка в
партията. Тази сензация бе подета и се наложи един куп социалисти от
ръководството да я коментират, да я предъвкват, за да стигне до извода на
Миков, че "има планомерна атака срещу БСП". Планомерната атака е
лесно да бъде видяна, защото тя започна от напускането на ексдепутата-хулиган
Страхил Ангелов и се стигне до интервю на Ангел Найденов в което той отнова
повтаря своята величествена глупост, че БСП е трябвало да влезе в коалиция с
ГЕРБ. Очевидно е, че някой клати лодката. В предишни години подобен скандал вероятно
нямаше да развърти така из левицата, но, когато една партия минава през своята
политическа есен всички думи тежат и всички саботажи се усещат.
Едва ли
страничен човек лесно ще може да се ориентира в този шантав лабиринт, заради
това ще се опитаме да предложим нещо като пътеводител из емоционалните проблеми
на БСП.
Преди около
месец и нещо на заседание на Националния съвет на БСП стана бившият депутат
Явор Куюмджиев и поиска да бъде взета главата на заместник-председателят на
партията Драгомир Стойнев. Стойнев, който не присъстваше на заседанието, бе
обвинен, че е провалил три огромни проекта - АЕЦ "Белене",
газопровода "Южен поток" и строежът на 7-ми блок на АЕЦ
"Козлодуй". Акцията на Куюмджиев напълно подмени дневният ред на
пленума и БСП влезе в един от най-откровените разговори, които е имала за
самата себе си. Именно тогава се видя, че левицата е заредена с противоречия,
вражди и драми, които основно се крият в краткото управление на кабинета на
Пламен Орешарски и всички несбъднали се обещания за радикална промяна и много
повече социална политика. В основата на тези изострени отношения е огромното
подозрение, че поне две години наред БСП е била владяна задкулисно от
корпоративни интереси, които в крайна сметка предизвикаха нейните изборни
корабокрушения. Много хора разчетоха думите на Куюмджиев и като прикрита атака
срещу бившият лидер Сергей Станишев, който държи една голяма част от отговорите
на скандалните въпроси. Скандалът се разрасна до истерични висоти.
"В БСП
ни беше страх да кажем, че царят е гол", коментира Куюмджиев своите
действия. Само, че срещу самият него бе обърната картечница и в ролята на
картечар влезе бившият министър на икономиката Петър Димитров, който в своя
статия, обвини Куюмджиев, че е болен от синдрома "Големанов".
"Това е поредният вандал, който се опитва да измаже БСП с катран", казва
Димитров в текста си.
Фронтовата
линия е съвсем очевидна. И тя се случва с преки обвинения, че хора от двете
страни всъщност са марионетки на определени бизнесмени и всъщност са защитници
не на левите идеи, а на техните интереси.
Фронтът бе
открит, но битката утихна с официалното разпореждане следващият пленум на БСП,
кръстен още отсега "пленум на истината" да бъде отложен поне докато
премине изборът за лидер на ПЕС, където за нов мандат ще играе Сергей Станишев.
И скандалът с това, че бил предлаган подкуп се разгоря като продължение на
предишните драми в настаналият вакуум, което означава, че поне едната страна
много активно се готви за бойните действия.
Когато
човек чете за лявата драма разбира, че БСП наистина е в решителна фаза от
своето съществуване, защото общо-взето с погледа на страничен наблюдател е
много трудно, дори невъзможно да се открие положителният герой в тази битка.
Защото и двете страни носят стигмата на мълчанието. Толкова много време БСП
отказваше да води разговор за себе си, че когато стигна до него тя вече може да
го води единствено с крясъци и тропане по масата. Именно липсата на всякакъв
диалог доведе левицата до уникалното състояние да е мандатоносител на кабинет,
който получава инструкции от друга партия. Именно липсата на усещане за
истинска лява идентичност накара кадри на левицата да се отдадат на антируски
действия и реторика без да разберат, че това е удар по самата сърцевина на
левите хора у нас. И левите хора избраха - не отидоха да гласуват.
Днешните
личностни битки са просто проявление на така и несъстоялия се разговор за
автентичната идентичност на партията, който бе смазан от това, че БСП искаше на
всяка цена да е на власт. В нейният порив за алтернатива на ГЕРБ имаше нещо
много смислено и поетично, но левицата така и не осъществи обещаното. Днес из
кварталните градинки на цяла България е пълно с псуващи хора, които настояват
за някаква промяна, но дори и не искат да чуят за БСП. Вероятно с право - били
са лъгани толкова много пъти, че зорлем ги направиха политически анархисти и
антисистемни радикали.
В целият
хаос на поступравленският си период БСП вероятно направи една-единствена вярна
стъпка - отказа да влезе в коалиция с ГЕРБ. И само да припомним истинската
ситуация - всъщност Бойко Борисов много искаше БСП в коалицията. Общо-взето
именно тя щеше да бъде перлата в неговата коалиционна корона, защото
впримчвайки я в капана на безизходното управление от несъвместими партии, той
може би завинаги щеше да изпие кръвта на последната автентична формация на
прехода и да се окичи с лаврите на унищожителя. Някакъв последен инстинкт за
самосъхранение успя да се задейства в БСП, но път точно тогава и то по
най-трудния начин БСП разбра, че в нейното собствено политическо тяло има хора,
които жадуват за такава коалиция с Бойко Борисов. И този сблъсък ще продължи да
го има, защото нито един от големите въпроси не е получил отговор, нито една от
големите драми не е стигнала до своя край.
Много често
напоследък десните политолози се опитват да изтрият вече БСП от картата на
България и така мечтата на много задкулисия - политически модел от инженерни
партии да се сбъдне окончателно и завинаги да обрече България на липса на
всякакви промени. Но битката срещу БСП е по-голяма от самата БСП. Това е
битката срещу всякакво социално или ляво мислене в страната. Заради това е
смешна понякога позата на левите хора, които странят от БСП и едва ли не
танцуват от радост, че краят й приближава. Ако БСП се е запътила към своя край,
това няма да е добра новина за никого. България повече от всякога се нуждае от
опозиция на безумието, облечено във власт и тази битка може да мине единствено
през левите партии. Точно заради това потъването на БСП в блатото на
личностните интриги е вид ефектно самоубийство. А ловният сезон в левицата си
има и срок - местните избори. Именно от резултата там ще си проличи дали БСП е
успяла наистина да излезе от комата или потъва все повече в своя измислен свят
на караници, които отдавна вече не интересуват никого.
Рано или
късно диктатът на дясното политическо статукво в България ще приключи.
Психодясното е напълно обезсмислено и изтощено и напоследък ражда единствено и
само идеи за битки срещу паметници. Заради това у нас ще се роди мощна лява
алтернатива, която няма да казва истините примирено, а ще ги изрича гневно и
радикално. БСП не е загубила своя шанс да бъде част от този процес на
възраждане. Стига само най-накрая да успее да бъде наясно със себе си.
Политиката не е психоаналитичен сеанс. Искат се действия, а не меланхолия по
изгубените надежди на миналото. Дали БСП е в състояние да го разбере? Този
въпрос умишлено го оставям отворен...
No comments:
Post a Comment