Много е
вероятно да не срещнете тази новина в медиите на "Америка за
България", които обикновено все яростно съскат за журналистически
стандарти. Няма да я срещнете в големите телевизии, които иначе все се
изживяват като съвест на свободното слово. По тази новина Реформаторския блок
няма да напише декларация и не очаквайте Радан Кънев да прасне гневен статус
пълен с въпроса #КОЙ.
Назначеният с
връзки за изпълняващ длъжността директор на Филхармомията Виктор Стоянов уволни
диригента на филхармоничния хор "Светослав Обретенов" Илия Михайлов.
Стоянов, който
няма дори ценз за този пост, но го зае заради това, че беше един от летните
протестъри по жълтите павете и гост във всички телевизионни студия, постъпи
типично по сталински отстранявайки човек заради едно интервю, в което
диригентът откровено споделяше, че музикантите съвсем не разбират избора на
новия си шеф, както и за корупционните афери, които източват кръвта на
културната институция.
Не е ли
иронично - този, който се обявяваше за лице на демокрацията, за симптом за нов
климат в политиката, всъщност се оказа тоталитарчик в червата, човек без
никаква демократична култура, един мини-диктатор, който предпочита да
отстранява хората, които говорят истината вместо да решава проблемите. Стоянов
постъпи като типичен фатмак, вместо като интелектуалец. Няма човек - няма
проблем. Истински сталинизъм, но в протестърско лустро от целофанени клишета.
Тази драма ме
накара да се поразровя малко около назначението. Вижте как действа
реформаторско-гербаджийската власт. Протестърът Стоянов е назначен само за 6
месеца като условието е през това време да бъде проведен конкурс за шеф на
Филхармонията. Договорът на протестъра приключва на 17 юни. А нито намек за
конкурс на хоризонта. Така един човек без ценз, без култура, с огромно
високомерие, един политически парашутист може да изкара безкрайно време като
и.д. шеф и да тормози хора, които са многократно по-известни музиканти от него.
Пак ще ви повторя - това тъпо поведение идва от човек, принадлежащ към
"умните и красивите", тези, които се заричаха, че ще сменят климата.
За тях обаче държавните постове се оказаха по-важни от принципите. Заплатите
по-важни от идеите. Кеширането на стоенето по протести е брутален знак за
огромната лъжа, която ни бе сервирана. Бунтът на кариеристчетата. Недоволството
на желаещите да са държавни служители. Пълна подмяна на автентичното
недоволство.
Случаят с
Филхармонията обаче е много по-показателен, защото разкрива една друга връзка,
която, ако човек тръгне да описва един милион десни шамани ще го обвинят за
конспиратор. Става дума за невидимата ръка и сенчестата роля на фондация
"Америка за България".
Като разбере
фактите човек схваща, че протестърското лицемерие тук обаче е по-малкия
проблем. Много по-големият е в това, че Стоянов всъщност е едно оръжие в ръцете
на фондация "Америка за България". Защото уволненият Михайлов бе един
от първите, който постави проблема за постоянната намеса на тази фондация в
много сфери от обществения живот.
В интервюто си
заради което бе уволнен освен корупционните схеми на тези, които обещаваха нов
стил в политиката и никакво задкулисие Михайлов разикрива един още по-страшен и
много опасен процес - това, че Филхармонията е изпаднала в пълна зависимост от
"Америка за България". И фондацията се възползва максимално от това,
че е стъпила с ботуш на черепа на културната институция. Процесът е обрисуван
пълнокръвно. Фондацията диктува репертоара на културната институция, защото тя
дава голяма част от парите. Този репертоар става все по-лек и безсмислен.
"Америка за България" принуждава музикантите да правят безплатни концерти
и така публиката свиква да не дава пари за класическа музика. Зала
"България" стои полупразна. Голямото подозрение на уволнения диригент
е, че това е един ефектен начин тази зала да бъде приватизирана. И е очевидно,
че културната диктатура на "Америка за България" води точно натам.
Какво ли ще се появи на мястото на залата? То е толкова апетитно, поне още един
мол може да украси центъра на София...
Проблемът е
огромен. Той разкрива не само управленски, но чисто политически дефицит. В
момента, оказва се, ситуацията във Филхармонията е ужасна - ако "Америка
за България" реши да се оттегли, културната институция рухва. Но как и #КОЙ е позволил един стълб на
българската духовност да стане зависим от американските пари. Това, че те дават
грантове наляво и надясно съвсем не е причина тези пари да бъдат приемани,
защото се вижда, че цената, която се плаща за тях е жестока. Сегашният
управленски екип на Филхармонията, докарани от Виктор Стоянов в повечето случаи
са кадри на "Америка за България". И доколкото се разбира от думите
на уволнения диригент дори на новото си работно място те май продължават да се
изживяват като служители на фондацията. За каква културна политика изобщо
говорим? За американска ли?
Май е време
държавата, ако такава е останала и не е деградирала единствено до участията на
министри в сутрешните блокове, да почне сериозна проверка на дейността на
"Америка за България". Какво чака правителството? Искат всички
музиканти да почнат да напускат ли репресирани от диктатурата на средностатистическите
мизерници? Има ли изобщо някакъв културен принос от безкрайното раздаване на
грантове по теми, които не интересуват никого или просто това е начинът за
трайно корумпиране на интелектуалните и културните съвести?
Аз разбирам
хората. В тази мизерия човек се хваща и за сламката, за да оцелее. Но къде е
било министерството на културата, за да гледа спокойно как "Америка за
България" се инфилтрира във Филхармонията? Къде другаде още можем да
открием финансовите следи на тази организация?
Това са
въпроси, които засега стоят без отговор. Защото се видя, че всеки, който се
опитва да ги постави на дневен ред бива уволняван. Моментално.
И това, ако не е
диктатура, кое е тогава?
No comments:
Post a Comment