Финансовият тероризъм на Европейския съюз

Покрай драмата с гръцкия дълг и неочакваният ход на Алексис Ципрас да иска референдум, за да пита своя народ какво да се прави в ситуация в която европейските банкери предпочитат да се държат като вампири, изведнъж изплуваха шокиращо много истини за това какво е реалното политическо състояние на Европейския съюз. И най-парадоксалното - част от тези истини изпълзяха от статиите на най-големите апологети на политиката на ЕС, тези, коото от януари насам не спряха да пишат статии срещу СИРИЗА, да съскат мелодраматично във виртуалния мрак и да се правят на садо-мазо екзекутори с бич от думи в ръка. Ето ви и един пример. Едно изречение от статия на журналиста Веселин Желев тези дни ме порази като ракетен снаряд на Ислямска държава. Изречението гласи: "Ако Европа все още се стреми да не загуби Гърция, тя трябва да помогне на Гърция да се освободи от Ципрас". Трябва да признаем - апологетът е разкрил една истина, която европейските лидери никога не биха признали. А тя е, че ЕС и Еврогрупата не водеха никакви преговори с Гърция от самото начало. Това беше само имитация. Тяхната истинска цел беше да свалят от власт кабинета на СИРИЗА. Те не искаха нищо друго. Дори изплащането на дълговете не ги интересуваше - целта им беше да унищожат демократичния вот на гърците и през това унищожение да покажат, че ЕС се опитва да се превърне в някакъв политически борд, който казва какво трябва да е управлението в отделните страни, а не някакви си там избиратели-лузъри с левичарски нагласи и антиглобалистки стремежи.

Очевидно е какво е казал Желев в своето твърдение - Европа трябва да сваля от власт несъгласните, да тъпче с финансов ботуш неудобните и да не позволява никакъв намек за истинска демокрация. Референдумът бил популизъм. Така ли? Значи е популизъм да питаш хората каква политика да правиш и дали да приемеш условия, които излизат твърде много от политическата ти програма. Гърците не избраха СИРИЗА, за да продължи старата, немощна, вампирска и некадърна политика на ограничения, която не донесе никакъв растеж. Те избраха Ципрас, за да може да се чуе техният глас в ЕС. Но ЕС дори не пожела да чуе обикновените гърци. Не, те от първия момент решиха да стъпчат свободната воля на тези бунтари и да им покажат, че играта може да се играе само по правилата на борюкратите. ЕС не спасява Гърция, опитва се да спаси капитализма, написа Юрген Хабермас. И заради това пропагандистите на новата политическа милиция, която си мисли, че може да подменя вота на хората и демокрацията започнаха да фалшифицират казуса. Лъжа е, че Гърция не иска да си плаща дълга. Тя просто иска да го плаща при нови условия, които не увеличават неравенството в страната, не засягат най-бедните и не късат по три кожи от гърба на дребния бизнес. Това беше причината СИРИЗА да обяви, че ще настоява за увеличаване на данъците на богатите, а МВФ иска от Гърция не това, той иска намаляване на пенсиите. Пенсионерите трябва да платят цената на престъпните управления на партиите на статуквото преди СИРИЗА.

Идеята за референдум обаче наистина дойде като нова бомба. Няма нищо, което бюрократите в ЕС да мразят повече от референдумите. Всеки път, когато са се допитали до хората в ЕС те са получавали юмрук в челюстта. Да си спомним ли колко хора в Европа казаха своето категорично "не" на проекта за европейска конституция. И от този момент нататък еврочиновниците като чуят за допитване на хората почват да изчисляват дали няма да дойде денят в който да изгубят своите заплати и привилегии.

И само, за да видим колко сбъркана политически е подобна логика, нека да си представим вариант при който в крайна сметка комбинираният натиск от средства помага и СИРИЗА пада от власт, а Ципрас е въдворен в манастир, където е принуден всеки ден по 10 часа да чете речи на Жан-Клод Юнкер и да превежда статии от Веселин Желев. Кой трябва да дойде на власт? Нова демокрация? ПАСОК? Това ли са формациите, които еврофинансистите искат да видят в управлението. Точно партиите по чието време бе натрупан големият дълг и са ставали големите схеми. Какво излиза тогава - че ЕС иска партиите на вината, защото с тях може да се разбере и да подчини. Това ли е големият сценарий?

Диктатура на съгласните.

Авторитаризъм на коленичещите.

Един съюз на който вече му пречат референдумите, а и изборите трябва да признае, че има голям проблем със собствената си идентичност. И май заради това този съюз вече не иска да съществува в рамките на демокрацията, а да съществува в среда на някакъв ултрапазарен вакуум, където свободната воля на гражданите е подменена с великата воля на банките. Това, което ЕС прави не е само опит за преврат в Гърция, това е финансов тероризъм. И се опасявам, че тук не е докрай изчислен ефекта от техните действия. Защото дори и да приемем, че СИРИЗА се провали, представяте ли си тогава кой ще дойде на власт в Гърция? Няма да са послушковците, ще дойдат най-крайните, най-мрачните. Със своите действия срещу Гърция и опитът да свали Ципрас от власт ЕС започва да се държи като късния деменционен СССР. Това е тъжната истина.

Всеки лидер на страна от ЕС трябва да има правото да се бори за интересите на своята държава. Ама в логиката на "европейските" анализатори това е престъпление, защото очевидно интересите на финансовите пазари трябва да са обект на абсолютен култ. И въобще е смешно човек да следи реакциите на българското "дясно" по отношение на Гърция. Само у нас, ще се повторя, може да има хора, които се изживяват като революционери в името на статуквото. Само у нас може да има хора, които се изживяват като дисиденти докато обслужват интелектуално същото това статукво. Значи нефелното референдумче на Плевнелиев е добро, ама Ципрас не може да пита гърците за политиката. Това е цяла система от двойни стандарти. В Ереван могат да протестират срещу скъпия ток. В България нямат право. Мисля, че при нас психодясното най-добре е изкопирало моралната криза на това, което някога бе известно като ЕС, но сега върви да се превръща в полицейски участък.

И това е причината много българи да гледат със завист към Гърция. Те показаха самочувствие като народ, отказаха да ги мачкат и родиха политически елит, който предпочита да падне от власт, но не и да се пречупи пред финансовия тероризъм. А у нас, знаем как ще е у нас - само ЕС да кихне и ще спрат пенсиите моментално. Това е голямата разлика между Ципрас и нашите. Той уважава народа си. Нас ни смятат просто за съгласно стадо. И няма смисъл у нас да свалят който й да е власт. Кой се лишава от добрия, съгласен, ентусиазиран и вечно готов да му намалиш заплатата слуга.