Колос на псевдостабилност

Нова опорна точка на управляващите изплува от мътната вода на медийната мътилка у нас, ако проследим внимателно гастролите на представителите на ГЕРБ из страната. Само преди няколко дни Бойко Борисов тържествено се обяви за колос на стабилността на Балканите. И описа драматичен политически пейзаж - в Гърция - служебно правителство, "в Румъния падна министър-председателят" (цитатът е автентичен), в Македония - вървят към избори...На този фон премиерът самообяви себе си за колос на стабилността. Въпреки, че забрави да спомене, че всеки може да е стабилен, когато е щипнал 16 милиарда от джоба на данъкоплатците и ги е натоворил с външен дълг за години напред.

Но нека този път да постъпим прагматично и да не виждаме в тази опорна точка единствено пропаганда. Тя всъщност е израз на страх. Точно в жежкия август Бойко Борисов реши да си прави толкова титаничен пиар, че направо оглушахме от него. То не бяха поливания със свещенна вода, то не бяха проверки на бензиностанции, то не бяха внезапните откровения и разкрития, че в при горивата имало картел. Очевидно инстинктите на премиера надушват голямото скърцане със зъби на хората, което още е тихо, но придобива ритмиката на протестна симфония. Заради това е тази геополитическа истерия. Борисов се опитва да продаде отново своя образ като страж на стабилността, за да унищожи в зародиш идеята за смяна на тази провалена от лъжи, интриги и кражби власт. И това предващава една буреносна есен, защото фалшивата стабилност създава усещането за безизходица. Обеднелият и изстрадал народ е принуден всекидневно да се дави от отвращение от мазната политическа сласт на дясното мнозинство и да не намира друга форма на протест освен скърцането със зъби. Точно това витае във въздуха.

Защото Борисов въпреки свръхдозата си от опорни точки не е в състояние да отговори на най-важния въпрос - защо всички изброени от него страни, въпреки нестабилността си, живеят по-добре от нас?

Не въпрос, а гилотина.