Винетка забита в гърба на народа

Иронично е, но само два дни след като местните избори оцветиха картата на България в отровно синьо, новият партиен цвят на ГЕРБ и дадоха материален израз на тяхната политическа хегемония, страната започна да се разтърсва в конвулсии като пациент, който най-накрая е осъзнал, че това, което са му надянали не е някакъв моден тоалет, а усмирителна риза от която скоро няма да има отърване. И тук не става дума само за протеста на полицаите, нито пък за библиотекарите, които също толкова справедливо като служителите на МВР обявиха, че ще излязат на улиците, за да защитават своя социален интерес. Не става дума и за евроатлантическите хибридни гърчове на карикатурата, която минава за президент на България и за хроничното му заболяване "производство на гафове". Става дума за нещо много по-банално, но пък, което засяга почти всеки българин - винетките. След като стана ясно, че цената им скача от 67 на 97 лева, цялата страна настръхна, защото подобен скок е не само рязък, той идва след една изключително опашата лъжа на ГЕРБ.

В началото на годината, през април, министърката на регионалното развитие Лиляна Павлова помпозно и гръмко обяви: "В този мандат сме взели решение да не повишаваме цената на винетката". Вестниците излязоха с тлъсти заглавия, за да поласкаят внезапната социална чувствителност на един кабинет, който прилича на десен миш-маш. Павлова побърза да обясни, за затвърди образа си на майка Тереза: "Все пак имаме ангажимент цената да е социално поносима. Това е причината да се търси баланс и социално приемлива цена". Как да не пролееш една сълза от толкова чувствителна министърка и от толкова мислещ за хората кабинет?

Обаче изборите минаха и от сълзливата и розова реалност, описана от Павлова не остана абсолютно нищо. В новата ситуация ГЕРБ усетиха, че могат да дерат този народ както си искат особено след като картата на България се оцвети в крадливо синьо. От образа на майка Тереза не остана нищо. Дори напротив - с ядовит глас Павлова обяви, че всъщност вдигането на винетката само до 97 лева е вид милостиня, защото реалната й цена всъщност била поне 150 лева.

"Ако искаме да имаме по-добри  пътища в нормално състояние са необходими повече инвестиции", каза тя и размаха пръст на всички ревльовци, които не искат да разберат как това правителство проявава кралска милост като одира наполовина, а не изцяло. И нито един журналист не се сети да я попита "ама защо са ви още пари?". Нека да припомним, че в началото на тази година правителството си гласува възможност да вземе 16 милиарда. Кое налага това спешно отръскване на джоба на хората? Има и още нещо. Медийната хипноза ни внушава, че животът в страната се движи от рязане на лентичка до рязане на лентичка и то все на километри нов път. Не е ли малко необичайно чисто нови магистрали, които по закон имат по 5 години гаранция да бъдат поддържани и обслужвани за сметка на хората? Защото в цивилизованите страни, ако път в гаранция даде дефект с ремонта не се натоварват тези, които го ползват, а изпълнителят на поръчката. Оказа се, че бъдещето, което изглеждаше ново като сутиен на манекента от "Виктория сикрет" нищо не е останало и всичко е една голяма лъжа.

Одисеята на Павлова с винетките обаче продължи. С чувство на обидено достойнство министърката тръгна да изчислява пред журналистите, че на тоя документ нищо не му плащаш. "8 лева средно на месец няма да са толкова драматични", изсъска тя помолена да коментира това, че хора от цялата страна се канят да протестират. Разбира се цифровата логика може да продължи по още по-коварен начин. 8 лева например това са 5 процента от средната пенсия за страната. Ама това няма да стои добре като заглавие нали - "Павлова одира по 5 процента от пенсиите на хората за винетки".

Ето това вече е обидно. Тази власт вместо да гледа как да увеличи благосъстоянието на хората редовно им брои парите и се чуди как да измисли нови трикове, за да им ги вземе. Същото поведение демонстрира и здравният министър Петър Москов преди време, който обяви цинично, че ако някой има пари да пуши може да спре да пуши четири-пет дни и да си плати вноската. Това е анти-мислене, анти-управление. В идеята да вземеш и последният залък на бедните няма абсолютно нищо реформаторското или прогресивно. Това е вид социален тероризъм, който се разраства неудърживо като ислямистки джихад. В този смисъл за България днес правителството на ГЕРБ и реформаторите е по-голяма заплаха отколкото потенциалният терор на Ислямска държава.  ГЕРБ хегемонясаха и сега вече почнаха да правят това, което знаят най-добре - да притискат хората до стената и да им обират последните останали стотинки.

Май е време да го признаем - последните местни избори бяха най-самоубийственото начинание на българския народ. Защото синята карта донесе след себе си безброй беди и то моментално като библейско проклятие. Сагата с винетките не спря дотук. Тя продължи като изтънчето мъчение, когато властта видя, че проклетите българи не искат да търпят да бъдат скубани като бройлери. Тогава на телевизионният фронт изникна Менда Стоянова, която с гласа на Дарт Вейдър обяви: "Който има кола и се вози, ще плаща...". Мнозина сравниха нейните думи с прословутата реплика на Мария Антоанета "като нямат хляб нека да ядат пасти". И не са далече. Зад нея прозира абсолютна същата арогантност, откъснатост от живота на хората и елитаристко високомерие.

Това е мракобесна логика. Това е все едно да кажеш - щом имате деца ще плащате високи такси за училищата. Или щом сте жив значи трябва да кеширате майка си и баща си всеки път като отидете на лекар. Или - щом имате обувки ще плащате такса за тротоара по който се движите. Това вече не е политическа ложика. Това е логиката на банковия обирджия, на политическият паразит, на вампира, който надушва кръв и не може да се сдържи да не я излочи.  Това, че българите имат коли означава ли, че трябва да плащат по-скъпи винетки от швейцарците например. И в името на какво? На вечните дупки по магистралите? На неподдържаните второкласни пътища? Ето как партията-хегемон се превръща в партията-вампир. Тези ще смучат като алкохолик - до последната капка, до последната стотинка и няма да пуснат захвата докато се убедят, че жертвата им е отказала да мърда. Обаче ми е чудно защо никой не попита госпожа Менда след като "Който има кола и се вози, ще плаща" не е ли логично тази фраза да бъде продължена така - тези с майбаховете трябва да плащат повече от тези с фолкцвагените. Така де - който има Майбах да плаща повече. Не е ли така? Нека поне един път логиката на ГЕРБ да удари и богатите им спонсори и да ги накара да се чувстват реални граждани на тази държава.

Разбира се, това е фантазия. Подобно нещо няма да се случи. С отговорностите няма да бъдат товарени богаташите, а пак тези, които едвам свързват двата края. Подобна беше идеята и за данък "вредни храни", лансирана от Здравното министерство. Типична дясна идея, която се стоварва върху гърба на най-бедните като два чувала с камъни. Защото по логиката на мракобесието у нас хората имат достатъчно пари да се тъпчат всеки ден с полезни храни, а вместо това избират, видиш ли, разни мазни баници, чипсове и други продукти с много сол. А всички знаем, че е точно обратното. Ако хората разполагаха със средства щяха да пият фрешове, а не разтворими сокове и сигурно всяка вечер на трапезата им щеше да има зеленчуци и вкусни плодове. Но с новия данък ударът пак е насочен срещу тези, които най-много нямат средства. Защото те ще бъдат жертви на новия данък, той допълнително ще пробива именно техните портфейли.

Още един пример. Николай Ненчев, който вече съществува във форумите с прякора "мракобесния евроатлантически селянин" се записа  с легендарно решение в областта на българската отбрана. С негова заповед порционът на курсантите от военните училища се намалиа с два лева и от 10,30 лв. на ден стана 8,17 лева. Ето заради такива хора и решения българите бяха докарани до състояние като чуят реформа да търсят първия магазин за огнепръскачи. Реформата в мозъка на бг-реформатора винаги е да вземе нещо от някого. Ей така, дори и без да има нужда, в името на самото мъчение, нещо като Етонеолиберално садо-мазо, което се самоповтаря безкрайно. И защо взимал двата лева от курсантчетата Ненчев? С тях щял да купува самолети. Ей заради това са вредния тия - готови са да ти вземат последния залък, за да се уредят самите те със скъпи и непотребни играчки. Очевидно върху гърба на курсантите трябва да бъде стоварен провалът на самия министър. Сигурно скоро ще им отреже и от парите за топло, защото, опасявам се, с двата лева от храната на младите хора ще може да купи най-много половин крило от самоле.

Ето как синята карта от нощта на изборите се превърна в проклятие за България. Както винаги с няколко дни закъснение много българи разбраха, че са гласували самоубийствено, с бюлетината си всъщност са избрали живот на безкрайна скъпотия, уникални лъжи, заплашително дърдорене и постоянна измама. Това е усмирителната риза, която се опитват да надянат на хората. Те просто разчитат, че смазаните от бедност никога няма да навдигнат отново глас на протест или да залеят улиците, за да си потърсят обратно нормалния живот. И има една-единствена надежда. Че тази власт се лъже. Че излъганите имат още сили да потърсят сметка и отговорност. 

Без тази надежда усмирителната риза вече щеше да е вързана до задушаване. 

Турският удар в гърба на Русия и българската секция на Ислямска държава

"Те първи започнаха да бомбардират нашите бензиновози, които карат нефт от Сирия - заяви ръководството на Турция."

С този брилянтен статус любимият виртуален сатирик на Русия Лев Щарански изрази като шега потресът от това, че Турция си позволи да свали руски самолет.

Турската версия е, че самолетът е наруишил въздушното пространство на тяхната държава, но руските източници показват карти и траектории, които показват, че турската версия е лъжа. В крайна сметка самолетът падна на сирийска територия и турските власти ще трябва много да се обясняват как така е станало така.

И не е само сваленият самолет - видео в Ю Тюб показа как членове на Сирийската свободна армия (прословутата "умерена опозиция") намират тялото на единия пилот с викове "Аллах Акбар", същите викове, които както отбеляза един коментатор във фейсбук, звучаха в зала "Батаклан" в Париж. След това умерените с гордост обявиха, че са разстреляли пилотите. Очевидно е, че разликата между умерената опозиция и ИДИЛ е, че вторите са варвари, които режат глави, а първите са хуманисти и само убиват. Простете черния хумор! Не искам да обидя никого.

Атаката срещу руският самолет става още по-съмнителна като се вземе предвид, че само преди два месеца Русия и САЩ се споразумаха за избягване на инцидентите във въздуха и за предупреждение именно, за да не се случи нещо такова. А Турция уж се водеше част от международната коалиция, която се бори с ИДИЛ. Дали някой вече го вярва? Дали пред безпощадните факти някой се съмнява, че Ердоган прави опит да спре битката срещу фанатичните главорези. А и нещо повече - той вдига чадър над ИДИЛ и се опитва да направи невъзможна коалиция между ЕС и Русия, която да най-накрая да изчисти Сирия от фанатиците.

Моментът на свалянето на самолета никак не е случаен. Той се случва точно в седмицата в която Франсоа Оланд реши да провежда разговори с лидерите на Германия, Великобритания, САЩ и Русия, за да може да се координира съвместна атака срещу Ислямска държава. Това е епичният фон на който двама руснаци станаха жертва на кървавите намерения на Ердоган семейството му да продължи да дебелее транзитирайки евтин петрол от кладенците на ИДИЛ.

Показателно и друго. След агресията върху руския самолет турските власти не търсят контакт с руските, за да обяснят, а веднага биха камбаната и поиската среща на НАТО. Очевиден е опита цялата отговорност да бъде размита в рамките на Евроатлантическия пакт. И ако НАТО иска да запази поне малко смисъл като организация трябва да си даде сметка, че Турция изобщо не желае конфликтът в Сирия да бъде разрешаван. Тя има сметка от хаоса, от разрушенията, от гражданската война и от ескалацията на напрежение. В този смисъл двойнствената роля на Турция в битката срещу ИДИЛ ще е най-голямото морално изпитание на Запада и ще покаже реално дали той си взел поука от морето от кръв през което премина.

Погледната от друг ъгъл обаче атаката на Турция срещу руския самолет издава, че действията на руснаците в Сирия постигат успех. За два месеца руските самолети унищожиха много от инфраструктурата на ИДИЛ, прекратиха много доставки на петрол, унищожиха складове с боеприпаси и дадоха стратегическо предимство на армията на Асад.

Точно заради това се намеси Ердоган. Той на всяка цена се нуждае от хаоса и е готов да го запази с цената на максимално изостряне на политическото напрежение в света. Само че дайте да не се лъжем - да не би петрола на ИДИЛ да остава изцяло в Турция? Кои са другите му потребили? Кой друг захлебва така мощно от трагедията на сирийския народ и държава? В този смисъл Ердоган е просто подражател и се превърна в метафора на цялото двойнствено отношение на Запада към ИДИЛ. Една година, цяла безкрайна година преди руснаците да се намесят международната общност просто имитираше бомбардировки. Сега вече знаем защо. Защото твърде много интереси са трайно пристрастени към хаоса в който печалбите им скачат десеторно. А това, че Турция се превръща в нещо като Мордор и оттук-нататък може трайно да дестабилизира цяла Европа е една съвсем отделна тема на която, опасявам се, съвсем скоро ще й дойде времето.

Не ми се искаше в този текст да стигаме до менталните проблеми на психодясното в България, обаче няма как да подминем вонята на омраза, която лъхна като политическа смрад от него. Много хора с евроатлантически слюнки на уста започнаха да припадат от радост заради сваления руски самолет и да пишат дълги и гнусни проклятия срещу Русия.

Руснаците си го получиха! Мрете продажни гадове! Повече мъртви руснаци - по-хубав свят! Това са само част от мненията в които психодясното разля помията на своите спарени мисли. Това са същите тези хора, които след това лицемерно се чудят как така имало хора в арабския свят, които тържествували при смърт на хора в терористичен атентат. Ама, пичове, вие сте абсолютно същите. С психика на талибани. Морални кастрати. Ненормалници, които тровят с омразата си всичко наоколо.

Само забележете подмяната. Путин бе изкарван чудовище, маниак, манипулатор, гадина, ехиден политически сатана, сив демоничен кардинал, диктатор с кървави ръце. Но той не атакува турски самолет. Не нападна американски пилоти. Турция го направи. Страна, която божкем принадлежи на евроатлантическото пространство. Той не подкрепи тероризма и от една година насам се опитва да алармира, където види възможност за това какво зло предствлява той, ама разпенените психодесни тук пишеха пак и пак, че това били опорни точки, заставайки в ролята на фактическо политическо крило на ИДИЛ у нас.

Да се тържествува за инцидента между Турция и Русия е разнозначно на това да пиарстваш на брадатите главорези. Още, когато руските бомбардировки започнаха и се понесоха скръбните вопли на психодясното им предложих да си направят тениски с надпис "Je suis ИДИЛ", за да могат до безкрай да подкрепят своите любимци.

Само, че сега ситуацията в света е различна. И както предположи някой във ФБ - Ердоган много закъсня със своята агресия. Пред очите на целия свят маниаците тероризираха Париж и показаха безсилието на спецслужбите да се справят с новата ситуация. Няма как де убедиш нормален европеец, че Русия е заслужавала този удар, че си го е получила, че трябва да лее кръв. Политическото крило на ИДИЛ в Европа просто залиня без време. Скоро и нашите психодесни ще го научат. 

Поне се надявам. 

Слави Трифонов - чалга-агонията на България

Ако трябва да изберем един-единствен символ на всичко пошло, грозно, извратено, безсмислено и комерсиализирано по време на безкрайния преход, това със сигурност трябва да бъде Слави Трифонов. Той е едно ходещо телевизионно клише, консуматорска фантазия за успех, псевдоморалистичен клоун, който е повярвал в своите собствени глупости, надут и високомерен богаташ, продаващ илюзии на своите зрители. Неговото телевизионно предаване пък демонстрира удивителна дееволюция - от един продукт предназначен да забавлява подпийналите българи в късните часове на нощта то постепенно започна да се превръща в нещо като експриментална лаборатория за политически инквизиции.

Слави и неговите сценаристи от пет години насам заживяха с фалшивото светоусещане, че държат под контрол съзнанията на своята публика и подобно на чалга-продуценти могат да им продават всякакви откровени простотии. Една халтура доведена до болезнен абсурд. Един телевизионен зъбобол рекламиран като политически оргазъм на светлото бъдеще. Хищното желание на момчето от Учин дол да бъде влиятелен шаман в българската политика си пролича още през 2011 година, когато Слави и неговите сценаристи публично подкрепиха Меглена Кунева за президент на България. Начинание, което катастрофира като трошка в мантинела.

Но именно в онзи ключов миг си пролича, че зад Трифонов стоят някакви тъмни задкулисия с пари, икономическа мощ, която иска за пореден път да реализира колективна измама и така да увеличи енциклопедията на българските разочарования с още едно. Катастрофата с Кунева не научи Слави на смирение, напротив - след нея той и сценаристите му изтрещяха абсолютно напълно и ето днес те пак се явяват като поредните чудотворци на сцената и почват да правят подписка за референдум. Не е необходимо да коментираме конкретно всички въпроси, които предлагат, защото целта не е да бъдат получени отговори. Този референдум служи като кукичка за шарани, като опит за организирането на обществена енергия за поредната политическа глупост, която се опитва да се роди уродливо на обществената сцена.

Трифонов и компания имат чий пример да следват. Трябва ли да си припомняме как се появи на бял свят "България без цензура". Тя се появи като телевизионно политическо риалити, въртяща се около безкрайното его, изхвърляния и дебелашки коментари на Николай Бареков. Тонове пари бяха изсипани в това начинание, за да може да му бъде осигурен успех и, разбира се, солидна схема за купуване на гласове. Днес, когато Бареков е просто един политически микроорганизъм, скрит в безвремието на Европарламента и изплуващ от блатото само, за да ни смае с ужасяващият си английски, обществената памет е позагубила спомена за онзи телевизионен кошмар, онова сюрреалистичнно предаване, което му осигури алиби. И то подобно на начинанието на Слави паразитираше като раков тумор върху реални проблеми, осигуряваше едно усещане, че неговите автори се интересуват и от нещо различно от банковите си сметки. И всичко се оказа една безкрайна лъжа. Бареков, без пари и задкулисна подкрепа, спихна като балон и в момента е просто едно джудже, което забавлява със своите мании.

И тогава обичайните политически инженери решиха, че това не може да е краят, че на сцената трябва да се появи още някаква карикатура, която да е манталитетно близка до народа и да символизира оскотяването до степен до която всичко да изглежда хипертрофирано. И така пак се появи дежурната пионка - Слави Трифонов. Чалга метафората на тази изстрадала държава.

И както чалга-певицата няма съзнание за своята кичозност, така и той се опитва да предлага рецепти по обичайната схема. Компанията на Трифонов най-нагло и грубо използва телевизионния екран, за да влива идеологическа отрова в съзнанията на хората. И само вижте как се държат той и сценаристите му на екран. Раздават присъди, хвърлят плюнки наляво и надясно, изживяват се като екзекутори, като някаква последна инстанция, която е оторизирана да съобщава последната истина. На базата на какво обаче? На базата на откраднати вицове? На базата на пошъл хумор? На базата на чалга-магната?

Пред нас пак е отворено дюкянчето за лъжи. Една и съща схема не спира да се прилага върху съзнанието на хората и отново и отново някакво самоназначени чудотворци да се гаврят с последните им надежди за различен живот. Кой е казал, че Слави Трифонов може да бъде отговор на някакъв проблем? Че може да е вестител на надежда?

Говорим за човек, който освен самовлюбен е и изключително авторитарен. Колко интервюта са давани през годините как той кряска, вика и обижда своите служители. Това ни беше давано като признак за професионализъм, въпреки, че е символ единствено на липсата на възпитание.

Още един пример. Като организатор на прослушването на Детската Евровизия Трифонов отново показа, че пет пари не дава за мнението на хората. Публиката гласува за Габриела Йорданова, но той въпреки това набута и свя фаворит - пухкавото хлапе Иван Стоянов. Сега всички знаем резултата - България остана девета. Защото Трифонов беше убеден, че той и единствено той знае какво да прави, кое е правилно, какво да се случва. И вярвате, че на този човек му пука за вашето мнение по важните въпроси на България? И вярвате, че този самозабравен богаташ е наясно какво наистина искате вие? Нима си въобразявате, че той ще изпълни каквото й да е обещание?

Нищо подобно. На него подписката му е необходима единствено и само като потвърждение за величие. Като опит да блесне сега, а след това да влезе в политиката с имиджа на чист и неопетнен човек. Поредният Бареков се пече пред очите ни. Още една лъжа представена като телевизионно шоу се опитва да се сдобие със самостоятелен живот. Още един политически измамник търси начини да създаде своята политическа пирамида, за да може задкулисието да получи още един шанс да разиграва обикновените избиратели и да ги оставя да живеят в мизерия и агония.

Заради това опасността от поредната мошенгия никак не е малка. В крайна сметка от нас зависи да разпознаваме чалгата, когато се опитва като раков тумор да се разпростре в политиката. Тя няма никога да си признае, че е чалга. 

Но с радост ще се опита да ви убеди да се включити в нейната чака-рака подписка за референдум.

Крокодилските сълзи на Росен Плевнелиев

Има гледки, които човек никога няма до може да изчовърка от мозъка си. Потресаващи гледки, които моментално се превръщат в метафора и те преследват през целия ти живот, за да напомнят за онзи миг в който цялото ти същество е било разтърсено от вътрешно земетресение от 9 по скалата на Рихтер. Лично за мен такъв момент ще остане потресаващото поведение на президента Росен Плевнелиев пред Френското посолство. Държавният глава отиде там, за да отдаде почит на жертвите от новите терористични атентати в Париж, а след това пред медиите той почна да рони сълзи. Ама буквално. Сълзи бяха оросили очите му докато той се раздаваше докрай с дежурните клишета: "Днес всички българи скърбят с народа на Франция". Президентът на страната буквално хлипаше и театрално обръщаше глава настрани. А после продължаваше сълзливо: "Днес всички ние видяхме грозното лице на тероризма...Мислехме, че тероризмът е от другата страна на Средиземно море, но виждаме, че тероризмът се настанява трайно в сърцето на Европа и в държавата, която роди европейската демокрация".

Потресаваща гледка! 

Президентът се сополиви пред медиите. Дори Франсоа Оланд не се позволи такива театрални сценки, въпреки, че на него нямаше да има кой да му направи забележка. Но нашият държавен глава реши да се раздаде докрай в лицемерието и да постави нов рекорд по извратени ценности. Гледах как Росен Плевнелиев рони сълзи и ужасно, ама наистина ужасно ми се прииска да бях видял същия да пролее една, поне една сълза за някой от хората, които се самозапалиха пред президенството. Нали си спомняте онази вълна на социален ужас - отчаяните българи, лишени от изход и възможности, които предпочетоха да се самозапалят вместо да водят този скотски живот, който им е предложен? Тогава обаче лицето на Плевнелиев остана сухо. Някой да си спомня да е коментирал разтревожено, че социалната мизерия и калпавата политика са показали своите ужасни лица? Някой да го е виждал разтърсен от онзи социален тероризъм на първия кабинет на ГЕРБ?

Не ме разбирайте погрешно. Всеки човек има право на емоция пред лицето на ужаса. Но се оказа, че Плевнелиев е в състояние да се трогне от чуждото страдание, но не и от това на своя собствен народ. Тази политическа психодрама вероятно има чужд адресат - българският президент иска да трупа точки пред своите чужди кукловоди и системно да демонстрира пред тях, че е в състояние да забрави българския си ген в името на техните интереси. Това ми показва този плач. Неговият автор се чувства гражданин на света, но не и на България.

Журналистът Тома Томов веднага даде безкомпромисната си оценка: "Човекът, който ръководи нацията не трябва да плаче". Май сме се върнали в епохата в която трябва да си казваме баналните истини като висше откровение. Никой не избира един държавен глава, за да може президентът да лее сълзи. От президента хората очакват визия, стратегия, решителност, защита на националните интереси, инициативност, идеи, находчивост и смелост. Неговата роля на е да бъде домакиня, която лее сълзи пред поредната сапунка, а да дава кураж на изплашените и ужасени хора. Това е все едно генерал да реве по време на битка. Или пък боксьор да се разхлипа и да поиска да му дадат женско списание докато тече рунда. Ако някой брадат пиар на "Ислямска държава" случайно попадне на този репортаж в главната квартира на главорезите ще настане жесток купон. Те (терористите) това искат - да видят слабост, да видят пробив, да видят, че някой е ужасен. С подобно хлипане и леене на сълзи Плевнелиев се превръща в заплаха за националната сигурност. Това е знак не само за върховно и унищожително лицемерие, но и за липса на политически топки. Съжалявам за израза, но пред лицето на голямата трагедия точно топки си трябват. В този смисъл плачещият президент на България не е умилителна гледка, а метафора за вътрешният страх сковал елитите, защото техните разбирания за света бяха взривени, клишетата им натрошени на парчета, а политиките им разбити като череп в асфалт. Терорът обърна на пух и прах догматичните лъжливолиберални хълцания и хвърли в безпомощност такива като Плевнелиев. Защото дори в окото на бурята, дори, когато стана ясно, че войната вече е обявена и сега повече от всичко трябват не сълзи и хленчове, а ясна политическа воля, кураж да признаеш грешките и зловещ и хладен реализъм, Плевнелиев продължи да се държи като марионетка от миналото. Вероятно заради това през сополите той ръсеше глупост след глупост. "Тероризмът може да бъде победен само с повече толерантност", точно това е любимият ми бисер от него. Това е философия на нокаута. Подобно нещо може да изрече единствено човек, който не съществува в тази реалност и дори не поглежда през прозорците на "Дондуков" 2. Докато той изричаше тези думи, дори един клоун като Оланд проумя, че войната е убедена и само два дни след атентатите прати френски самолети вече наистина, а не лъжовно да бомбардират позиции на "Ислямска държава". Защото дайте да не се лъжем - преди Русия да се намеси в Сирия никой не воюваше сериозно с главорезите. Дори и Франция. Самолетите на международната коалиция просто имитираха действия, за да хвърлят прах в очите на света, че някой наистина е взел на прицел ИДИЛ.

Вместо действия обаче България получи сълзи. Вместо решителност - хлипане. Вместо кураж - тя видя рев. И как след това гражданин на тази измъчена и изтощена територия да се чувства в безопасност?

По черна ирония на съдбата в дните на големия парижки терор излезе едно интервю на Росен Плевнелиев пред британския вестник "Индипентът", най-вероятно дадени преди кървавата драма в Париж, но за сметка на това осветило прекрасно какво токсично сметище представлява нашия политически елит. В това интервю Плевнелиев сочи като най-голяма заплаха за България...Владимир Путин. Да бе, този Кремълски сатрап, това хибридно чудовище, което не дава мира и сън на нашите местни продажници. Оказа се, че не ИДИЛ, а Путин искал да дестабилизира Европа и най-вече Балканите. Това звучи особено цинично след потресаващата вакханалия в Париж. Именно заради тази тъпа лъжа и заради измислената хибридна война Европа се оказа в капана на терора. Докато онези в Сирия и Ирак набираха сили, смучеха долари от евтиния петрол и мечтаеха за глобален халифат, европейските кухавели си фантазираха, че водят битка с Русия. Докато терористите захлебваха сериозно и привличаха нови и нови джихадисти, ЕС изгуби безкрайно политическо време да прави заседания за руските санкции и да се опита да съска срещу Русия, въпреки, че само с нея битката срещу терора може да бъде ефективна. И Плевнелиев като човек, който не може да говори без опорни точки и клишета най-добре синтезира целия проблем на този елит. Безпомощни, лицемерни, непохватни и мащабно глупави хора се оказаха начело на Европа в най-решителните за Стария континент мигове.

И пред голямата опасност те пак излязоха неподготвени. Направи ли впечатление - за пореден път слушахме, че това било атака срещу западния начин на живот. Обяснението, че терористичните хлебарки се целят в начина на живот на западните държави е твърде лесно, очевидно, а следователно и поетично лъжливо. Това е всичко друго - война срещу политика, война за територии, война за всяване на ужас, но не и някаква особена битка срещу начина на живот. Обяснението за причините за тероризма е важно, защото иначе всеки път ще настъпваме една и съща мотика и всеки път ще твърдим, че поредният кървав акт е новият "11 септември". Защото и атаката срещу "Шарли Ебдо" също бе обявена за 11 септември. Бомбите в лондонското метро и на гарата в Мадрид също. Не станаха ли твърде много европейските 11 септември? И всеки път е едно и също - атака срещу начина ни на живот. Крайно време е Европа да погледне гетата си и да си каже дали това е атака срещу начина на живот или е атака на тези, които са лишени от този живот? Не твърдя, че можем да обясним ислямският тероризъм със социална патетика, защото ще е лъжовно, но е факт, че и другото обяснение не работи.

Ето точно колко метафорични се оказаха сълзите на Плевнелиев. Те подсказват, че пред България се задават мрачни времена и тъмни облаци, защото тези, които я ръководят предпочитат да плачат, да плещят лъжи, но не и да поемат отговорност и да върнат страната на верния път.

В този смисъл Плевнелиев олицетворява и цялата паразитна грантаджийска прослойка, която в мига на голямата трагедия осъзна, че всички лъжи, които е говорила досега лъсват като маймунски задник в зоологическа градина. Всички, които лъжеха безобразно и интриганстваха геополитически първи закрещяха, че не било време да се пише "ама казвахме ли ви?". Така ли, мамини сладки? Значи трябва да мълчим за това, че някои хора превърнаха в своя професия това да ни убеждават, че Русия е наѝ-голямата заплаха за Европа и България и че Асад е по-голямо  чудовище от Ислямска държава? Значи да си мълчим за това, че ЕС в своето самоубийствено безумие отделяше ресурси да се бори във въображаемата хибридна война, а не направи нищо за противодействието на тероризма? Мълчанието пред лъжите е съучастие в моралното престъпление. И заради това сълзите на президента бяха крокодилски. 

Това не са били сълзи за съчувствие, а сълзи от страх, че е заловен на неговото собствено местопрестъпление.

Затвори ли БСП окончателно мола?

В момента в който президентът Ричард Никсън подава оставка след аферата "Уотъргейт", за да не бъде отстранен с импийчмънт, неговата вина остава неясна, размита, а от устата му така и не прозвучава някакво разкаяние. Първата работа на неговия наследник Джерълд Форд е да приеме акт с който освобождава Никсън от отговорност, което се възприема като пряк удар срещу гражданите. Те така и не получават извинение, обяснение и покаяние от президентът-престъпник. Тази морална празнота е запълнена от едно интервю на британският журналист Дейвид Фрост с Никсън през 1977 година. В него Фрост успява да притисне своя събеседник и най-накрая да го накара да признае, че е допуснал грешка, че е подвел хората. Поради тази причина това интервю е легендарно и до днес. Защото именно в него Никсън, дали случайно, дали не, дали притиснат или спонтанно прави своето признание.

Спомних си за тази история докато четях едно интервю на Георги Първанов в "24 часа". То, разбира се, няма висотата на разговора между Фрост и Никсън, но едно изречение ми задращи окото. "Ние бяхме изключени противоуставно и най-естественото в началото на преговори е да поставим условие да бъдем реабилитирани в БСП", казва експрезидентът.

Той иска реабилитация?

Реабилитация? Сериозно?

В чисто юридически смисъл това е много интересно изречение. Най-малкото заради това, че с искането си за реабилитация Първанов косвено признава вина. Вероятно за първи път от 16 години насам той признава нещо подобно, или поне отваря една вратичка с такова полупризнание. Ако беше невинен, ако се чувстваше политически ангел, ако се смяташе за наистина непогрешим и праведен, нямаше да извива ръце за реабилитация. Напротив - щеше да отстоява позиции, да ги защитава и да знае, че историята ще му подпише помилването. Първанов действа по-обратният начин - като ганстер, който тропа по масата, за да накара отсрещната страна да подпише сделката по окончателната продажба на душата си.

Офертата на Първанов е точно мефистофелска. Още отсега той се опитва да лансира идеята за обща президентска кандидатура на левицата и я опакова в лъскав целофан - "да постигнем подем вляво".

Нека да обърна внимание на тези, които са забравили, че авторът на тези думи е лидер на партия, която е в едно правителство с ГЕРБ и с Реформаторския блок и на последните местни избори влезе в ролята на опасания с динамит джихадист във вреда на БСП. И когато такъв човек прояви загриженост за левицата, няма да е признак на параноя да потърсите откъде точно ви дебнат със снайпер като в качествен филм за Джеймс Бонд. Защото този капан е действителен и неговата цел наистина е БСП да бъде сведена до просто една от многото партии в лявото пространство. На Първанов БСП му е необходима слаба и страдаща, защото само по този начин той би постигнал митологичната си реабилитация. Първанов предаде партията си и очевидно много желае всички колективно да забравят, че го е направил.  А, пък и знае ли го човек, един ден като едното нищо ще поиска да се върне в БСП. Когато БСП пак му е удобна, широка, потопена в социаллиберална глазура като поничка, забравила острата лява реторика, напрато субект отвъд лявото и дясното, за да може да е готина брошка на реверчето на господин експрезидента.

Ако проблемът беше само външен вероятно той нямаше да е така болезнен. Проведеният в събота пленум на БСП обаче показа, че в партията има цяла една група, чиято цел е БСП да се откаже от левия курс, от изискването за нулева толерантност към корпоративните зависимости. Всички са видели изтеклите почти в реално време изказвания на Кирил Добрев, Ангел Найденов, Димитър Дъбов, Румен Овчаров, Илияна Йотова, проследили са телевизионните одисеи на Георги Гергов. Когато ножът опря до кокала групичката, която получава ушна инфекция дори само от фразата "ляв курс" изплува отново, за да се опитва да го спира.

Няма да коментираме героите един по един, но е необходимо да припомним няколко неща. В началото на годината например Кирил Добрев беше един от инициаторите на инициатива, озаглавена помпозно МОЛ. Зад това наименование се криеше всъщност фразата "мислещи, образовани лидери". Не е ясно докъде стигна осъществяването на тази идея и защо толкова много нейните автори настояваха за подкрепа от ръководството, все едно не могат да я осъществят сами, ако имат толкова голямо желание. Зад този МОЛ обаче можеше да видим един почти абевейски проект за БСП. БСП да престане да се занимава с железните каски, които гласуват за нея, ами да търси разширяване с някакви мислещи, образовани и богати, които всеки път като си плащат сметката в луксозните ресторанти мислят и за социалната справедливост вероятно. Тази идея е един огромен розов балон, но я припомняме, защото се чу как Кирил Добрев пита Миков дали е в състояние да обедини партията. И това да ви кажа е глупав въпрос.

Обединение с какво точно? С хора, които искаха БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ и да участва в управлението? С хора, които се изприщват щом чуят социализъм? С хора, които дращят във фейсбук колко е тъжна и скучна БСП, когато говори за автентичните леви идеи? Един приятел нарече част от тази групичка "Лявото крило на ГЕРБ в БСП". Тоест те са дясното крило на БСП, което стои имплантирано в партията, за да може да спре отдавна бленуваното завръщане на БСП към автентичният блясък на лявата идея. Не е ли иронично - Дясното крило на БСП е нещо като имплант в партията, а АБВ стана придатък на ГЕРБ. Това е политическата формула, която трябва да гледаме, когато искаме да си обясним нещата. Защото другото вярно прилича на МОЛ - едно такова лъскавко, ама достатъчно фалшиво. Заради това затваряйте по-бързо мола!

Самият факт, че идеята за лявото в БСП те дразни, издава, че очевидно трябва да си търсиш друга партия. Защото аз не ги знам къде ще ги търсим тези млади и образовани лидери, за които си мечтае Дясното крило. Знам обаче друго. Един огромен корпус от леви избиратели, които са моралната компонентна на нашето общество, отказват да гласуват за БСП, защото не й вярват, че е лява. На БСП, ако иска да излезе от блатото, и трябва да време да даде доказателства, че този път е решена да извърви пътя докрай и няма да се остави търговците в храма да й пробутват виновното минало като блестящо бъдеще. Имаше опасност БСП да се превърне в морално чудовище, формация, която съществува заради консумацията на власт, която произвежда управления, които не подлежат на партиен контрол. Но днес вече е ясно, че, ако иска да търси път обратно като водеща политическа сила БСП трябва да се обърне към тези разочарованите, гневните, ударените, експлоатираните, които отказват да гласуват, защото не можеха да разпознаят себе си в сълзливата патетика на клишетата с които БСП за малко щеше да убие себе си.

Съзнавам че се опитвам да водя идеологически разговор с хора, които останаха да оспорват левия курс не от някакви висши идейни причини, а просто като начин за върховна дестабилизация на БСП и превръщането й в поредната малка партийка, позволяващо на псевдолевицата, която избяга да се почувства реабилитирана. Заради това е крайно време този разговор за "левия курс" да приключи, защото е време този ляв курс да бъде вписан в конкретни действия, яростно опозиционно поведение и неспирна борба със социалната несправедливост. Кабинетната интрига на горепосочените скоро ще бъде просто една бележка под линия в историята на БСП. Но БСП вече трябва да е сигурна, че се имунизирала срещу отровата на лесните истини и примката на зависимостите. 

В противен случай поражението се крие на един МОЛ разстояние. 

Зловещото превъплащение на фейсбук либералите

Зловещо е. Дори отвратително. Тези, които само допреди седмица с голи гърди бранеха ИДИЛ от руските посегателства и с пяна на уста твърдяха, че кремълските орки мърсуват в сирийската пустиня, за да оставят на власт чудовището Башар Асад като за целта убиват невинни представители на "умерената опозиция", сега са гракнали като берсерки и искат морета от терористична кръв. Крайните русофоби дори оргазмично се отдадоха на лудостите си и започнаха да пишат гръмки есета за това как Русия и ИДИЛ всъщност водят обща война срещу свободния свят...

Все едно всичките им текстове преди това не ги е имало. Някои хора са като масови убийци, които знаят как да се будят сутрин с чиста съвест. Всички сълзи пролети в полза на Ислямска държава, всички клетви срещу руснаците, че са се осмелили да се борят с ИДИЛ са забравени. Сега на дневен ред е заканата, че ЕС ще се вдигне като един, ще подпали танковете и ще отиде самостоятелно да нарита задниците на терористите. Невероятно сюрреалистично е да гледаш как вчерашните проповедници на ултралиберализъм днес звучат като изперкал герой на Стивън Кинг, който сънува бойни полета с трупове.

Това щеше да е много розов вариант за бъдеще, ако не беше един малък неприятен детайл. Вече е невъзможно да се води война срещу ИДИЛ без участието на Русия, тоест без съюз с Русия. В тъжните мигове след френската драма в социалните мрежи веднага бе припомнено ключовото изречение на Владимир Путин от неговото изказване пред ООН: "Вы хоть понимаете, что вы натворили" (Разбрахте ли поне какво сторихте). Но аз ще припомня друго изявление на руския президент от същата реч: "В такава ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплахите от международния тероризъм и наред с това да се затварят очите пред каналите за финансирането и поддръжката на терористите, в това число и за сметка на наркобизнеса, на нелегалната търговия с нефт..."

Още тогава прозвуча предупреждението, че пърформансът за бомбардировки, който прави международната коалиция в Сирия може да излезе през носа на западния свят, защото ИДИЛ не е организация, която може да бъде държана под контрол безкрайно. Като всяко чудовище, което американците са пуснали от политическите лаборатории и то постепенно побеснява, сдобива със собствен разум и започва да действа автономно.

Пред ООН тогава Путин се опита да получи подкрепа за битката срещу терористите, но вместо солидарност срещна патетичната възвисеност на речта на Обама, реч, която американският президент едва ли би намерил сили да повтори тези дни.

След Париж всички изведнъж се събудиха антитерористично настроени, дори и тези, които обикаляха телевизионните студиа и с треперливи нотки в гласовете си разправяха, че Русия е по-голяма заплаха от ИДИЛ. Защо не отидат да кажат сега това в Париж? Да направят едно турне по улииците по които има още петна от кръвта и да обясняват на случайните граждани как Русия ги тормози със своята хибридна война?

На българско ниво тази подмяна продължава с екстремистки темпове. Нечия коварна ръка дописа тези дни едно изявление на Михаил Миков и така от преправените думи се разбра, че едва ли не Путин, видиш ли, купувал петрола на ИДИЛ. О, да, защото Русия си няма собствен петрол и заради това е прибегнала до услугите на терористите, хахаха. Всички знаем коя е империята, която е зависима като наркоман към хероин от евтиния петрол и чиято цяла външна политика получава тремор, ако случайно нещо вземе, че се случи с петролните й доставки. Има дори и един такъв виц - американските учени с удивление установили, че над американско находище с нефт се намирала някаква арабска държава.

Това е тъмната и срамна тайна на Запада, че янките смучат петрола на ИДИЛ като наркозависими. Не напразно те имитират, че бомбардират терористите от година и нещо насам, но не постигнаха никакви, повтарям - никакви резултати. Не знам за вас, но за мен е странно да не можеш да локализираш нефтените кладенци на ИДИЛ в Ирак и да не ги пометеш с бомби.

Атентатът в Париж отваря чувалът с въпросите и поне част от отговорите трябва да бъдат дадени. Схемата с размахването на Кремълското чудовище вече просто не работи, защото се оказа, че Русия от година насам се опитва отчаяно да предупреди Европа за заплаха, но тя (Европа) предпочете да живее в своя красив сън, че е в различен свят. И тогава автоматните изстрели звучат много по-зловещо.

В този преобърнат свят има и забавни неща. Например страхотно е да наблюдаваш гърчовете на самозваните евроатлантици, които изпаднаха в СОДОП (Синдром на остър дефицит на опорни точки) и се чудеха горките какво да напишат, така че да не им спрат грантовете, ако случайно вземат, че направят крачка встрани.

Подмяната на памет, подмяната на реалност, подмяната на истината вече се оказват трайни дефекти на ерзацът на общество, който не пробутват. Само в една държава с трайна амнезия е възможно до вчера леещите сълзи за ИДИЛ днес да се станат и да се правят на страшни командоси, които едва ли не ще хванат първия самолет до Сирия, за да стрелят с ракети срещу терора. Тази мъгла обаче започна да се вдига. И разкри отвратителни гледки. Да се надяваме, че те ще продължат. Защото само през това отвращение светът може да се излекува от виновното си минало. 

Диктатурата на вечните "реформи"

Ако човек реши да си направи съвсем бързия експеримент и напише в Гугъл думата "реформа" търсачката само за части от секундата ще му изплюе 16 900 000 резултата. Зашеметяващо число! Очевидно думата "реформа" вече се е превърнала в нещо като филологически вирус и е успяла да зарази със себе си почти всяка страница на български език. Ако един ден археолозите от бъдещето си блъскат главата коя да е думата с която да опишат тази налудничава епоха влязла в историята на вечния български ужас с названието преход, вероятно ще изкопаят от руините думата "реформа". Какво ли не бе направено с реформаторски устрем през изминалите години - унищожаване на индустрията, крах на земеделието, налудничава приватизация. Всичко това бе извършено от хора, които ставаха и лягаха с думата "реформа" и пламенно проклинаха опонентите си, че не са достататъчно големи реформатори.

България се оказа заклещена в интелектуалния капан на едно клише, което изцяло превзе политическия ни живот. Реформите станаха и все още са основният фетиш на изминалите години. И никой не си зададе един съвсем логичен въпрос - а какъв е смисълът от осъществяването на реформи?. Кроткият и логичен размисъл показва, че една реформа трябва да се направи, за да се постигне определена цел и да има свое начало и край. У нас реформаторският дух обаче постигна философски височини в преоткриването на безкрайността. Защото нито една от реформите не приключи. Очевидно реформаторският цикъл тук е нещо като перпетум мобиле, което не иска да спира, а отново и отново върти на празни обороти, за да плаши обикновите хора с шума на своето антисоциално бумтене.

Днес вече сме в кошмарната ситуация в която властта иска, не, направо настоява обществото да прави жертви в името на реформите. Така за реформи бяха обявени - съкращаването на работни места, намаляването на заплатите, секирата върху социалните програми, радикалното намаляване на финансирането на общините, даването на държавни пари за частните училища и много други безумия. Всичко това се дължи на фетишизирането на реформата. Все едно реформите сами по себе си са нещо добро. Нещо божествено. Нека да не забравяме и за прокълната фигура на Симеон Дянков, който считаше за върховно проявление на реформаторски дух това да замрази за четири години доходите и то, когато световната криза стигна до България по най-плашещ начин. Резултатът от тази "реформа" беше един напълно опоскан фискален резерв и заеми, пръснати в безреда основно за некачествен асфалт.

Точно в този контекст трябва да впишем протеста на полицаите. Те се вдигнаха срещу идеята за реформа представена като рязане на социални права. Те се вдигнаха и срещу това "реформата" да бъде правена тайно, без диалог с тях, без да бъдат информирани, а като някаква конспирация срещу тяхната професия. Точно заради това опитът униформените да бъдат представени като метежници, като някакви улични превратаджии, като боен отряд на корупцията са цинично потвърждение на факта, че "реформаторите" у нас са обикновени ментарджии.

Няма да се занимаваме с въпроса дали хората от МВР протестират справедливо, защо протестират и как протестират. По този въпрос ще прочете десетки анализи, мнения и откровени манипулации. Така де - в деня на големия протест в неделя основните телевизии бяха поканили единствено някакви злостни анализатори, които се опитаха да изкарат полицаите някакви алчни копелета от чиито усти капят алчни слюнки за повече пари. Което е много иронично. Хора, които не са работили един ден през живота си, защото паразитират върху чуждестранни грантове да коментират хора, които си рискуват кожата всеки ден - това е картината на обърнатата българска реалност, където демоните се опитват да минат за ангели и за глас на праведността.

Един анализатор нарече случващото се "протест на привелигерованите". Каква точно привилегия освен митичните 20 заплати при пенсиониране точно имат полицаите обаче? Този въпрос никой не му го зададе. Защото опорната точка бе спусната - униформените трябваше да бъдат очернени, сатанизирани, проклетисвани, да бъдат хирургически отделени от останалото общество, за да не би да се случи недопустимото - протестът им да бъде масово социално подкрепен. Защото при една мощна социална вълна щеше веднага да се види колко нелепа е реформаторската претенция, до какви бездни е стигнало античовешкото мислене на властта, която се въобразява, че народът е оскотял дотам, че вече няма да има сили да се вдигне срещу властта.

В редиците на грантовата мисъл идеята за недоволство на социална основа предизвиква леденостудена пот, защото те много добре помнят великата зима на 2013 година, когато на улицата излязоха тези, които повече не могат да издържат непосилните цени на тока. Точно тогава рухна и онова първото правителство на Борисов за което всички твърдяха, че не само ще си изкара мандата докрай, но ще повтори, а и след това повтори, дори ще потрети властта си. Тогава на протест излязоха тези, които трябваше да са достатъчно ударени, изтощени, изнервени, отчаяни и остракирани, за да не помислят никога, ама никога за промяна на статуквото. В името на контрола на тези щети България трябваше да преживее цяла година на летни пърформанси и протести в "името на ценности", за да може зализаната олигархия да си върне позициите. Контрареволюцията на "реформите".

И заради това видяхме една нова и много цинична опорна точка, която като летен пожар се разпространи из либералните сайтове с цел да се настроят всички срещу полицаите. На полицейският труд, видите ли, му липсвало качество, полицаите не работели, не си изпълнявали задълженията, били мързеливи и заради това не заслужавали социалните привилегии, които искали да останат. Трябва наистина да страдащ от скоротечна деменция, ако си мислиш, че това изобщо може да е аргумент. За ефективността на една институция отговорност носи нейният началник, управленското тяло, което трябва да зададе посоките и да направи работата ефективна. Не обикновените униформени носят вина за проблемите в МВР, а всички изредили се там ръководства от 25 години насам. И, ако някой смят, че полицаите не работят добре, тогава да бъде така добър и да посочи истинският виновник - вътрешната министърка. Румяна Бъчварова вече цяла година се държи неадекватно и прилича на случаен турист в системата за сигурността. Ако ведомството очевидно се разкъсва по краищата и работи некачествено, то всяка реформа трябва да започне с отстраняването на ръководителя, а не с окастрянето на социалните права. Само че това не се вписва в дневния ред на зализаната олигархия, която постоянни кади тамян на Бъчварова и й приписва качества, които въпросната дама просто не притежава. 

Описваме всичко това само, за да се види колко е подменен дневният ред на страната. И тази подмяна доведе дотам, че днес само при споменаването на думата "реформа" народът започва да псува гръмогласно. Всъщност, ако е необходимо да сме точни - "реформа" трябва да се опише като бедствие, което дойде изневиделица. Всъщност, абсолютно политическият елит измисли реформата като оправдание, за да може да оправдае своето безсмислено и паразитно съществуване. В крайна сметка реформаторите постигнаха целта си - хората обедняха докрай, доходите в страната останаха най-ниските в цяла Европа, но днес все още съществуват някакви остатъци от токсична мисъл, която продължава да търси реформата като някакво небесно явление. Само така можем да си обясним друга част от интелектуалният апокалипсис, който ни си е случил. Чух някакви журналисти, които като древногръцки философи да питат разтърсващо: "ама какво ще стане, ако утре и лекарите излязат, защото не им харесва реформата на Москов". Мамини сладки! Свещенно право на всяка електорална единица е да излезе на улицата, за да протестира срещу властовите безумия. Особено след като под "реформи" в България никога не се разбира нещо позитивно, а само рязане на доходи, съкращаване на отпуски, поголовни уволнения. Думата "реформа" трябва да бъде забранена. Защото под ужасяващия мрак на тази тъпа мантра България бе доведена до социалното дъно, народът бе обезкървен, а разни грантови капути минават за някаква истина, защото гласовете на реалната истина са твърде заети да оцеляват, за да мислят за бъдещето на тази държава.

България ще стане нормална държава, когато хората станат по-важни от реформите. Всичко вън от това правило ни води към онази пропаст, която няма дъно, но за която винаги ще намери някой, който да ни я опише като върховния рай. Наскоро на стената на завода на "Каменица" в Пловдив се появи един графит, който гласи: "За паразите - всичко. За работниците - нищо. До кога?". Точно това е основният въпрос, който трябва да си задаваме днес. Докога ще позволяваме на паразитите да налагат дневния ред на страната и да настройват хората един срещу друг? 

Докога?

Чистачът на световното политическо местопрестъпление

Във френския филм "Никита" инжектирал попкултурата с историята на опасна наемна убийца, работеща за тайна организация, която след това се мултиплицира многократно като сюжет в трилърите, се повява една много интересна фигура. Когато Никита извърши някакво убийство веднага след това нейните работодатели изпращат човек с прякор Чистача, който да заличи следите от местопрестъплението. Това е най-важната част от процеса. Злодеянието трябва да остане в тайна, поръчителите също. Ролята на Чистача бе великолепно изпълнена от Жан Рено. Хладнокръвен тип с мрачен поглед, който отдавна е забравил забавлението и се е превърнал в демоничен заличител на улики.

Това беше първата ми асоциация, когато попаднах на текста на Иван Кръстев, озаглавен елегично "Защо "Туитър революциите" се провалят?". Очевидно е, че чрез нея българският пропаганден служител на световното статукво се опитва да измие поне една част от отпечатъците, които са оставили основните виновници в международната политика на света в последните 6 години. И, за да постигне ефект от този катарзис Кръстев е заложил на серия от "самопризнания" и "саморазобличения", които като пиротехнически ефект със своя блясък да заслепят заинтересуваните за това кой е виновен за световния хаос.

В края на 2015 година вече е ясно, че вълната от цветни революции, която обхвана света е пълен провал. "Арабската пролет" се превърна в зима по-бързо отколкото може да умре дори герой на Джордж Р.Р. Мартин във "Война на тронове".

Либийската кампания на Великобритания и Франция, подкрепена от САЩ (трябва да признаем, подкрепена с доста голямо нежелание и мръщене) разрушиха държавността в тази изтощена държава и днес тя съществува като единно понятие само на картите.

Украинският майдан мутира в ужасяваща картина на фашистки хаос и абсолютно разпарчетосване на страната под властта на отделни олигарси.

Турските протести също не успяха да разтърсят статуквото, въпреки, че даваха надежда, а резултатът от тях не само не беше промяна, а труимф за Ердоган.

Гражданската война, която разтърси Сирия беше логичен завършек на процес при който света може да се самозаблуждава, че брадати главорези за носители на демократични ценности и либерален дух.

В Египет на власт дойдоха "Мюсюлманските братя", които така стегнаха страната в клещите на своя религиозен догматизъм, че военните трябваше да правят преврат и да връщат държавата в състоянието на светски авторитаризъм в което тя беше преди вълната от цветни революции.

Тунис, държавата давана за пример за това как се е възцарил духа на демокрацията, се прочу с ужасяващата новина за това как ислямски терорист с автомат изби десетки английски туристи на лазурен плаж.

През 2010 година, когато този процес беше в началото си, американската преса, а и дежурните бардове на статуквото се разтапяха от умиление за това как на хоризонта се вижда някакво оригинално протестно усилие на гневните млади, които възприемат Фейсбук и Туитър като основни територии на своята свобода. Социалната мрежа като чук, който разбива веригите. Звучеше твърде красиво, за да е истина. Звучеше твърде много като халюцинация, за да може някой да се върже. Но въпреки това западни журналисти и анализатори под път и над път ни обясняваха тази измислена реалност и се опитваха да ни я продадат като основна истина за процесите.

В описанието си на провала на тези виртуални революции Кръстев достига до някои истини с които е трудно човек да не се съгласи. Той посочва политическият нарцисизъм на Запада като основна причина за провалите. И все пак не е честен докрай. Защото се опитва да опише митичния Запад единствено като обект на вдъхновение, а не като пряк инициатор на тези протести.

Проблемът е в това, че повечето от "туитър революциите" всъщност не бяха естествен процес, а инспириран отвън политически миш-маш. Чрез тях бе направен опит за реконструиране на света, за създаването на удобни на САЩ държави, за политическо инженерство в планетарен мащаб. Строителната фирма на този нов свят обаче затъна в собствените си проблеми, удави се в бюрократичните си противоречия и в своята самозаблуда, че насреща си няма да срещне организирана съпротива.

Злосторникът се опита да се скрие в мъглата. А за създавеното на тази мъгла бе впрегнат целият потенциал на политическото гримьорство в САЩ. Така Франсис Фукуяма обяви, че светът е наблюдавал стреснат, трогнат и очарован "революция на глобалната средна класа".  Иван Кръстев сега излиза на бойната линия, за да обяви краха на тази доктрина. Според сполучливия израз на журналистката Галя Горанова във фейсбук той прави това като "изписва вежди на подстрекателите, избождайки очите на подизпълнителите". Именно!

Цялата вина за провала се стоварва върху извършителите на "туитър революциите" в цял свят, а идеолозите са пощадени от бичуване. Казано с американски съдебни термини - Кръстев не само не ги съди, но ги праща в програмата за защита на свидетелите, опитва се да им купи време, за да може американската политическа мисъл да измисли нова схема по която да клати света (и, да, съзнавам за циничното звучене на това изречение).

Кръстев изведнъж проглежда и за друго. Технологичният анархизъм не можел да замени държавата. "Една революция може да бъде туитната, но управлението – не", казва той късайки си косите. Този извод щеше да звучи като откровение, ако още, когато измислената "глобална средна класа" се вдигаше нямаше хора, които да се опитват да алармират, че промяната извършена по този начин не само няма да е трайна, но ще събуди най-древните и злостни демони на обществата в които се случва. Опиянените от медийната дрога обаче бяха твърде самоуверени да признаят, че изпълнителите на политически спектакли нямат никакви управленски ресурси с които да спрат онези другите, брадатите, организираните, хората с автомати и безкрайно желание да снимат клипове с обезглавявания за ю тюб.

В името на защитата на своята теза Кръстев е готов да погази и друг канон на американското обяснение за света. Доскоро знаехме, че Путин, този кремълски сатрап е окупирал Крим воден от хищен имперски интерес и великоруски шовинизъм.

"Анексията на Крим от Русия беше по-скоро част от стратегията за противопоставяне на революционната зараза, отколкото израз на традиционния руски империализъм", казва той. Което е с една крачка по-близо до признанието, че ефектът на цветните революции, подобно на ефекта на пеперудата, която махва с крилца в Бомбай и предизвиква торнадо край Лос Анджелес, трябваше да стигне и до Русия. В идеалният преформатиран свят просто нямаше как да има място за силна и голяма Русия, тя трябваше да бъде късана парче по парче, а това убийство да бъде представяно като осъществяването на демократизация.

Провалът на "туитър-революциите" е провал на поетичният екстаз в дипломацията. Американците май наистина си бяха въобразили, че могат да забъркват каши без никой да ги привиди като злодей, а единствено и само като вдъхновител, който се радва отстрани на гледката. След грубия сблъсък с действителността и след като парчетата от мечтите стоят натрошени като огромни късове режещо стъкло, сега сигурно те пак ще се върнат към изпитаните сценарии на "нашите кучи синове", но пък така ще се простят с имиджа си на факел на надеждата и либералното консуматорство в световен мащаб.

Защо е необходимо да се чисти след това корабокушение? Защото светът плати твърде тежка сцена за експериментите по псевдореволюции. Опитът да обявиш за революционно нещо, което не само не е антисистемно, но по същество представлява поклон пред геополитическо статукво, избухна в лицата на своите автори. И това се видя едва тогава, когато избухната автентични протести. Те осветиха като лумнал в нощта мол, че всичко, което си ни дрънкали като пропагандни схеми в последните години е просто един картонен декор. Чистачът на това местопрестъпление обаче трябва да заличи не само стъпките, отпечатъците, но и паметта, защото именно паметта днес е основният инструмент за съпротива.

Срещу паметта обаче още не е измислено оръжие за масово поразяване. Заради това в момента имаме право да гледаме налудничавите пируети на Чистача и да се кикотим кротко на абсурдистките му опити да оправдае неоправдаемото.

Пир по време на чума

Приключването на предизборната кампания винаги е като отвратителен махмурлук. Човек се събужда в една много по-лоша реалност. Красивите обещания са забравени, прекрасните клетви - захвърлени в първия гардероб. Сияйните стават кариеристи, а идеалистите веднага си отварят банкова сметка.

Само по този начин можем да си обясним гузното мълчание на партиите представени в Общинския съвет в София на поканата на БСП да бъде сформиран общ опозиционен блок. Нали всички бяха срещу Фандъкова? Нали всички с телевизионна страст изобличаваха грешките на ГЕРБ и това как те само гримират, а не решават проблемите? Нима каузата да се спре безумието на корупционните схеми в София не е надпартийна по начин, който да позволи единно политическо действие?

Големите думи обаче могат да се превърнат в банален виц, ако не са подкрепени с дела. От начина по който всеки се позиционира спрямо ГЕРБ ще стане кристално ясно дали предизборната кампания не е била един голям театър за повечето участници в нея. Ако ги видим с лигавничета подредени на общинската трапеза, където старите котараци на ГЕРБ им хвърлят малки залъци в устите, ще е ясно, че много хора с участвали в изборите единствено с тази мисъл в главите си. И за пореден път търгашеството е унищожило истинската политика. Всички, които се наредят на масата обаче трябва да бъдат предупредени за едно.

Пировете по време на чума рядко свършват добре за участниците.

Защо един министър се страхува от улицата?

На този свят никога няма да има нещо по-смешно от самозабравен мегаломан, който по волята на някакъв неведом небесен хазарт е попаднал в управленските небеса. Такива хора веднага развиват комплекс за божественост, въпреки, че не са нищо повече от случайна аномалия, която ще бъде забравена напълно много преди окончателно да напусне историята. Това е логичният път на българската лудост.

И само така е възможно на власт да дойдат хора, които днес се намират в абсолютно противоречие на това, което са говорили вчера. Но това е прелестта на българското общество - паметта не означава нищо за никого.

Ето тези дни попаднах на невероятно заглавие. Заглавие, което парализирира като екзотична отрова. Чета и не вярвам на ушите си. А заглавието гласеше: "Николай Ненчев: В демократичните общества решенията не се вземат чрез натиск от улицата".

Честито!

Поредното извънземно, което е попаднало случайно в този свят. Евроатлантическият селянин, този, дето бил "най-подготвен за войната с Русия" (цитатът е автентичен) май не си е правил да си пие антидепресантите преди да говори пред медиите. Тези, които дойдоха на власт именно с уличен натиск днес вече пръскат консервативни слюнки за това колко е лошо лузърите да имат думата за нещо.

Но нека да оставим тази подлост настрани. Друго е смущаващото. Ненчев ужасяващо бърка. Той дрънка пълни глупости. Това, което казва не само не е вярно, то е налудничаво.

Именно в демократичните общества има възможност решенията да се взимат чрез натиск от улицата. Улицата не винаги е права, но в повечето случаи е праведна, стига, разбира се, да не се опитват да я окупира изнежената фб-аристокрация, която пърха с мигли пред всеки, който й предложи държавни постове.

Който не чува улицата завършва в политическата канавка. Улицата е едно обобщено мегапонятие, но в момента тя заговори, това със сигурност означава, че демокрацията е отбелязала една стъпка напред. Улицата е възможно най-демократичното понятие на този свят. И заради това се чудя защо ли Ненчев толкова се страхува от нея? С какво го плаши тя? Да не би със сподавения социален гняв, който клокочи като небесно възмездие над всички оядени копелета и управленски сноби, които смятат, че веднъж завинаги са смазали недоволството.

Улицата е в основата на всяка демократична политика, защото демокрацията е именно там в ръцете на хората, а не в алчните лапи на елитите. И точно тази демокрация плаши властовите самозабравени маниаци като Ненчев, защото докато има хора, които да искат оставки или права, нито един политически елит не може да се чувства сигурен за своите бъдещи кражби.

Разбира се борецът срещу Путин Ненчев си мечтае за някаква друга улица, за онази улица за която Смирненски беше написал:

По нея се усмихват в колесници

престъпници, пигмеи и царе...

Именно пигмеите овластиха Ненчев, но все пак има справедливост на този свят - политическото джудже вече усеща, че и неговото време идва и, че той ще бъде захвърлен на бунището на историята. Защото, знаете как е, улицата е върховното изражение на демокрацията, а очевидно Ненчев има общо с демокрацията колкото фолкпевица с Академията на науките.

Когато "демократите" започнат да говорят срещу истинската демокрация, тогава трябва да знаете, че имаме поетична ситуация. Маските са паднали. Това е другият плюс на улицата. Тя винаги сваля маските и на най-големите клоуни.