Психарският сериал на реформаторите

Реформаторската сапунена опера отдавна заприлича на психарски сериал, чийто сценаристи просто не знаят как да го приключат. Сюжетните линии в него станаха толкова налудничави, отвратително безсмислени и досадни, че вече всички са вдигнали ръце и са обявили стачка в опитите си да разберат какво ще стане. Пробвайте да разкажете на чужденец какво се случва с Реформаторския блок и като видите погледа му, пълен с лека форма на ужас, ще разберете в каква карикатурна ситуация ни поставя бруталното психодясно.

Значи ДСБ излизат в опозиция, но Реформаторския блок като цяло - не. ДСБ обаче не напуска РБ, а ще продължава да бъде част от него. Както се оказа в последствие дори най-ключовите кадри на ДСБ във властта също отказаха да напуснат постовете си и вероятно ще бъдат опозиционери наум. Радан Кънев като лидер на ДСБ се обяви за опозиционер, но заместникът му Петър Москов реши да остане в кабинета. Това не е политическа позиция, а прилича на платно на абстрактен експресионист, който е взел тежко екстази. Сигурно щеше да е смешно, ако този налудничав сюжет не занимаваше България със себе си вече цели две седмици.

Сутринта си пуснеш телевизия - Радан обяснява колко е принципна позицията му. Пуснеш си радио - пак Радан обяснява колко бил облекчен като излязъл в опозиция. Купиш си вестник - застрелва те интервю на Петър Москов, който като уличен проповедник твърди колко мъдро е постъпил като е останал министър. Отвориш фейсбук - някой споделил статус на член на "Протестна мрежа", че ако Москов му падне ще го сготви с копър. Решиш да прочетеш нещо странично - Радан дава изявление, че не е гей и, че нежно ще съди всички, които го твърдят. Търсиш да гледаш филм, но преди него пускат пряко Радан в ефир със съскане за съдебната реформа. Легнеш да спиш и пускаш телевизора късно, за да хванеш направо нещо по-еротично и изненада - Радан обяснява в какви пози трябва да прави любов истинския евроатлантик, за да не се подаде на путинизма (добре де, това последното е измислица, всичко друго е автентично). Тази медийна истерия е толкова измислена и неавтентична, че започва да прилича на конспирация. Народът пет пари не дава за реформаторските политически гърчове. Точно обратното - те са станали обект на такива вицове, че Иво Инджев ще поиска доброволна лоботомия, за да си ги изтрие от съзнанието.

Ненормално и нереално е медиите да ни занимават постоянно с една партия, която с мъка събира 2 на сто от народния вот. Както и с присъдружните й партии, които имат горе-долу същите проценти. Това е политическа подмяна от най-висш порядък. Диктатура на сапунените вопли. Авторитаризъм на идиотщината. Нокаут за здравия разум. Телевизионен ритник за балъци.

Реформаторският сюжет се опитва да придаде усещане за важност за една група лилипути. А на всички от ден номер 1 ни е ясно, че всъщност те щяха да си останат пренебрежими политически стойности, ако Борисов не ги бе прибрал в кабинета. Нещо повече той им позволи така да преядат с власт, че РБ заприлича на тийнейджър прекалил с ракията на баща си. Тоест те сами са си виновни, че капанът щракна. След всички сапунени сълзи, които се изляха всъщност Реформаторския блок няма много варианти пред себе си, за да продължи да съществува все едно нищо не е станало. Блокът се пропука, подобно на онзи митичен цигански блок 20 в Ямбол, който беше превърнат в метафора на разрухата. Сценарият оттук-нататък има няколко възможни развития. Едното е като екшън. Още следващата година психодясното ще извади предизборно автоматите и ще се самоизтреби компроматно в свой собствен стил. Отсега е ясно, че егото на Радан бе така раздуто медийно, че той почти сигурно ще се опита да играе за президент. Това ще е голямото изпитание за Реформаторския блок - дали те всички ще застанат зад него. Най-вероятно не. В този политически субект вече се появиха пробойни, направени все едно от ракета "земя-въздух". И битката за оцеляване на ДСБ ще приключи обратно там, откъдета започна - от зоопарка на извънпарламентарните партии. 100 кресливи протестъра и няколко съдии-кариеристи не могат да възродят политическия блясък. Този път психодясното се нокаутира самичко. Така че следващата година това, което наричаше себе си "традиционна десница" вероятно ще заживее на две отделни части, а после ще станат три и така ще се върнем в романтичната епоха на люспенето, която е така характерна за времената в които дясното се ръководи от хора, непосещавали достатъчно често психиатър.

Проблемът на ДСБ и на тяхната драматургия е в това, че мнозинството спокойно може да изкара и без тях. При това изборът на Екатерина Захариева, безлична кака, известна с това, че е нещо като политически изповедник на президента Росен Плевнелиев, допълнително увеличава пукнатини в десницата, защото красивата приказка, която ни описват прокопиевите медии, че има нещо като "евроатлантически фронт" на умните, красивите, небесните и богатите срещу другите рухва в ядрени пламъци. Заради това същата тази групичка реши да пусне нова теза в експлоатация - че сме били пред криза, която предсрочните избори нямало да решат. Преведено това ще рече - трябва да правим съдебна реформа сега, защото не се знае дали ще се намерят луди, които да ни вкарат в парламента отново. Според мен именно тази истерия прави предсрочните избори вероятна възможност. Има хора, които могат да научат житейските уроци само с много политически бой. А, дайте, да не се лъжем - след целият медиен терор на който бяхме подложени от псевдореформаторите, този народ жадува да си го изкара на някого. Демокрацията става велико изкуство едва тогава, когато тези, които са се окичили с прозвището "демократи" почват да се дразнят от нея.