"Не
щеме ний Европа,
не щеме ний пари,
а искаме ракия
на старите цени!".
Този
автентично протестен лозунг дълго време стоя на стена в центъра на София, преди
безкрайните ремонти да го заличат. Всеки, който е имал сърце и душа за
страданията български е разбрал класическото дисиденство, което стои зад този
вопъл. Той рязко оценностява света - Европа, парите - това са преходни явления
от нелепата политическа реалност, а виж ракията е исторически спътник на
българите през всички мъгли векове на историята, неописаната вътрешна подкрепа
за издържане на чужди владичества, местни психопати и перманентната мизерия.
Във великия
филм “Особености на руския национален риболов” има велика сцена. В една лодка
стои Полковникът и разсъждава по безбрежната тема за руската нация и водката и
пуши пура. В един момент киногероят стига до извода, че именно водката крепи
нацията заедно. Че, ако изчезне водката може по странен начин да се окаже, че
руската нация също я няма. Искам да усетите гениалното световъзприемане в тази
фраза – нацията е съвкупност от хора с водка в кръвта. Теорията е велика,
защото не е расистка. Дори напротив – максимално демократична и отворена е.
Достатъчно е да пийнеш малко водка, за да усетиш съпричастност към големия
национален въпрос за единението. По същият начин стои въпросът с ракията и с
българската нация. Рано или късно някой стига до прозрението, което прави
стражарят (изигран великолепно от Георги Калоянчев) във филма "Неочаквана
ваканция" - "ракията стои над политиката". Тоест, ако тръгнеш
политически да заиграваш с една държаво-образуваща субстанция, тя ще ти избухне
в лицето като пиратка в ръцете на неопитен футболен фен.
Този урок
по най-трудният начин тези дни бе разбран от парламентарната група на
Патриотичния фронт. Там изведнъж като гръм от ясно небе лидерът на НФСБ Валери
Симеонов свика спешна пресконференция, за да обяви сензационно, че ще настоява
за изключване от ПГ на шефката на комисията по културата и медиите Полина
Карастоянова. Оказа се, че поводът за странната политическа схизма се крие в
домашната ракия. Карастоянова е имала неблагоразумието да подкрепи закона на
друг депутат от ПФ Емил Димитров - Ревизоро. Идеята на последния е да се
въведат ограничителни мерки за производството домашната ракия. Предложението на
Ревизоро беше прието от бюджетната комисия на Народното събрание и заплашва
народа с това, че от 1 януари 2016 г. няма да плащат специален акциз само онези
производители на алкохол, които варят ракия в казан с вместимост 500 л. (не
1000 л. както беше досега).
Подобно
действие е политическият еквивалент на това да сипеш киселина върху мравуняк с
червени мравки. Народът, който иначе изглежда политически апатичен, омърлушен,
свит изведнъж проумя основното правило на света, че политиката в крайна сметка
рано или късно потропва и на твоята врата, а в най-екстремния случай направо
почва да рита по нея. И така хора от Сандански, Кресна, Кюстендил, Петрич,
Дупница, Пловдив масово се вдигнаха на протест като видяха, че мнозинството
протяга призрачните си и крадливи пръсти към тяхната ракия и казани. Българите,
които по исторически съображения, отдавна са отдадени анархисти и се отнасят
подозрително към всеки опит на пазарните правителства да им отнемат
удоволствията, сега изведнъж се събудиха от социалната си кома и започнаха
подозрително да ръмжат. Протестите в България преди да дойде големият социален
взрив рядко са многобройни, но този път властта посегна там, където никога не
трябва да се бърка. И вероятно някой от НФСБ е загрял, че е сторено
непредставимото, а след подобно политическо престъпление да търсиш
гласоподаватели ще е все едно Ивана да търси фенове на рок-концерт. Това беше
причината лидерът на НФСБ Валери Симеонов изведнъж да почне да се опитва отново
да ухажва електората с думите, че варенето на ракия било българската агора и на
него не трябвало да се посяга.
Опасявам се обаче, че това няма да е достатъчно.
Точно както в поредицата "Игрите на глада" пиещият ракия електорат
става безсърдечен, когато един път бил изправен пред стените за разстрел и ще
чака жертва, знак за покаяние, ясен белег, че голямото ръмжене е било чуто.
Полина Карастоянова заради това бе хвърлена на кладата. Тя така и няма да
осъзнае докрай, че нейното разпятие не е продукт единствено на
вътрешнополитически напрежения в Патриотичния фронт, а е част от политическа
битка, която се води от много години насам.
Сблъсъкът
по повод българското битие на ракийката и салатката всъщност е единственият
автентичен политически сблъсък, който се е провеждал по тези земи. Защото
най-големият проблем на България е, че в нея винаги са съществували хора, които
ненавиждат факта, че са българи. И заради това всеки знак за някаква
самобитност, за нещо традиционно, топло ги вбесява като орки във филма
"Властелинът на пръстените". Свикналите да пият уиски не могат да
приемат ракията като политическа реалност и гледат да тъпчат всички, които все
още ценят този знак за принадлежност към една различна цивилизация от
западноевропейската. Този сблъсък бе белязан от един легендарен спор между
псевдоинтелектуалеца Елин Рахнев и историка Андрей Пантев някъде в годините на
късния костовизъм. Рахнев, надъхан кариерист с претенциозен речник и бастун в
гръбнака, започна да плюе змии и гущери срещу всяка проява на български бит, а
най-много интелектуалецът в него се дразнел от "ракийката и
салатката". Защо това ги дразни тия хора, да не би да имат редовни спазми
от киселини е въпрос, който все още тъне в мистерия, но всички наблюдавали този
дебат добре си спомнят, че Пантев зае праведната страна и натика младото
интелектуално юпи в миша дупка, защото го разконспирира като човек чужд не само
на гена си, но и на всякакъв вид знание.
Но оттогава
е ясно, че градските интелектуалци, обичайният контингент на психодясното,
които все залитат по западните питиета, смятат ракията за политически тревожно
явление, дори и тайно да си я позволяват в невъздържани количества. Ракията
носи белег за някаква политическа принадлежност, която ги притеснява със своята
невъздържаност. Ракията, в крайна сметка, е знак за техния провал в опита си да
изкарат България нещо, което не е. Българинът е тих дисидент. Той приема
всякакви малоумници да му се блещят от екрана, да му раздуват оди за НАТО, за
цивилизационни избори, за ченгета, които скапали всичко и за досиета, които
съдържали върховните тайни във вселената, но, когато си сипе една ракия той е
наясно, че му продават последните глупости, а единственият реален план за
действие в България, който няма да се провали, е да изтича до кухнята да си
нареже една салатка от домати, която прави светът поне за няколко мига по-хубаво
място. Това е голямата драма на западняка в българските условия. Той усеща, че
се бори със сила много по-голяма отколкото може да разбере и да осмисли с двете
си мозъчни клетки, но понеже няма ресурсите, за да схване автентичният извор на
проблема почва да кряка, че провижда дългата ръка на Кремъл. А насреща си
всъщност винаги е имал единствено и само тази последна надежда на отчаяния
народ - ракийката, която е част от автентичното гражданско пространство на
българина, пространство, което той не даде под чужда власт дори и по времето на
комунизма, а следователно едва ли ще клекне и пред някакви трезвени малоумници,
които според великия израз на проф. Николай Василев "вдишат и издишват по
квадратно-гнездовия способ" и които биха припаднали от 50 грама от
класическа пернишка ракия.
В битката
срещу автентичното българско битие обаче тези дни се включи и една неочаквана
фигура - премиерът Бойко Борисов. Неясно кой съветник го насочил в тази
демонична посока, но министър-председателят в своя тирада, посветена на
здравната реформа също се нахвърли срещу ракията. Този път тя бе разгледана
като бич за здравето.
"Този
който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици –
трябва ли други да му плащат лечението. Това е първопричината да сме на първо
место по брой инфаркти и инсулти", изсъска тези дни Борисов и едва ли
подозира каква беда си причини с тази тирада. Ще оставим настрани елитарното
проклятие срещу хранителните навици на масата. Властта във всяка нейна форма
неясно защо си представя, че бедните лузъри са пълни с пари за здравословен
начин на живот, но ги кътат, за да ги употребят за нещо друго. Борисов попада в
този капан с двата крака. Очевидно той смята, че народът нагъва сланина, защото
така иска, а не, защото другите полезни храни са толкова недостъпни. Петър
Москов също залетя по тази линия на богаташко разбиране за света - дайте да
сложим по-високи цени на вредните храни, за да можем, видите ли, да отчетем, че
сме направили нещо смислено за здравето на народа. Ама народа се тъпче с вредни
храни, защото просто това е единственото, което може да си позволи. Властовите
егоманиаци обаче са глухи за обяснението. Те са обсебени от идеята, че тези,
които си вредят с храни го правят целенасочено, за да саботират здравната
реформа.
Виж по
въпроса с ракията нещата стоят по друг начин.
Народът наистина си позволява да
се глези със собствена продукция, но това е единственият начин човек да може да
забрави в каква дивашка страна се намира. Тоест всеки, който си мисли, че води
битка срещу ракията помага единствено и само на своята по-бърза оставка.
Просто, когато вземете на народа удоволствието от ракията, той ще се отдаде на
удоволствието да сваля правителства. Толкова е просто. Направо като повод за
един тост.
Наздраве!
No comments:
Post a Comment