Диагноза “Радан Кънев”

Когато обикновен човек си въобрази, че е супергерой или като минимум някакъв водач на невежите маси, които трябва да ръководи с реформаторско самочувствие, в повечето случаи това пътешествие не завършва в парламента, а в тапицирана стая в Карлуково. В крайна сметка това да си даваш реална сметка за възможностите си е в основата на онова, което наричаме здрав разум и нормалност. И обратното - когато си представител на партия-политическо джудже, а живееш с идеята, че си някакъв месия, дошъл да даде конституционни промени на на електората и серия от интервюта в сутрешните блокове, то диагнозата ти със сигурност е..."Радан Кънев".

Уви, щеше да бъде прекрасно да отдадем всичко, което господин Радан прави единствено и само на изгорели жички в главата му. За хората, които са дали на късо има прекрасно лечение, добри санаториуми, студени душове и силни антидепресанти. Уви лечение за политически джуджета с комплекс за мегаломания все още не е открито.

Тези дни бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров сподели нещо, което предизвика силни спазми и крясъци в психодясното. Той каза, че трима души клатят държавата - министърът на правосъдието Христо Иванов, посоченият по-горе господин Радан и един самозван генерал Атанас Атанасов, известен на по-широките народни маси със своя поетичен псевдоним Гнома. И това клатене на държавата е направено от върховна политическа алчност - пълно овладяване на съдебната система. Този поход съвсем не е случаен. Психодясното отдавна е установило експериментално, че няма как да дойде на власт чрез избори в тази страна. България все още носи по себе си синила от приватизиционните бичове на Костов, пенсионерите все още помнят алчните лапи, които им отразяха пенсиите, а всеки път като си плащате сметката за тока виждате ефекта от това един премиер да подари на чужд инвеститор възможност да иска безбожни цени. Заради това сега реформаторите като раков тумор са се насочили към съдебната система. В това е същината на тяхната реформа. Те искат да пренапишат правилата така, щото да е лесно на всеки адвокат с партийна членска книжка в ДСБ да се прави на върховен съдебен реформатор. В това се изрязява клатенето на държавата - една партия с големината на микроб иска да получи властови позиции, далече от народен контрол и честни избори. Точно заради това битката за съдебната система е така жестока и лишена от правила при своята мерзост. Надянал маски на ангели батальонът от орки се опитва да си подсигури допълнителен политически живот, защото е наясно, че ако сега се отиде на парламентарни избори неговите останки ще бъдат пръснати по вятъра като вампир уредил си романтична среща с изгряващото слънце.

Точно това е причината да се налага човек да чете американските медии у нас навлякъл противорадиационен костюм. В тях се пускат такива едни олигавени есета в стил първи порив за писане на гимназистка, че ако човек се сложи увеличителни лещи на очите, ще разпознае хищният олигархичен интерес от пълно прецакване на правосъдието у нас или поне пълното му подчиняване на костюмарите с външно финансиране. Точно заради това действията на господин Радан и неговата клика са си класическо клатене на държавата и то в полза на външен политически интерес. Неговата компания обича да се отдава на медийни удоволствия и да разкрива внедрени агенти на Кремъл или на Путин (тоя проклет изверг, който тормози съня на градския десебар и го кара от рано сутрин да посяга към водката), но очевидно за тях е съвсем приемливо да осъществяват с чудовищна наглост политическите интереси на фондация "Америка за България".

Господин Радан отговори на всички тези основателни съмнения в обичайния си стил. Когато е притиснат до стената той или си бие шута да почива в Гърция или започва като второстепен комедиант да се изкарва герой. В случая той пак се видя като жертва на мафията. И откри, че престъпен синдикат в съдебната система бил същинският източник на клатене на държавата.

Едва ли има човек, който да не е наясно, че съдебната система е болна и се нуждае от здрави ритници и лечение. Но пък едва ли има електорална единица, която е в състояние да повярва, че някой болен може да бъде излекуван от политическия еквивалент на доктор Менгеле. Битката тук не е за диагнозата, а за това кой има правото да лекува. И най-шумните кандидат-лечители са тези, които носят част от огромната вина днес пациентът да е в състоянието за което говорим. От толкова клатене на каквото се сетят някои хора са забравили, че паметта все още не е напълно убита в това общество и, че да имаш памет днес е форма на дисиденство, защото именно споменът за това как духовните учители на господин Радан клаха и мърсуваха в съдебната система днес е най-големият аргумент срещу поредният политически театър на джуджетата.

А иначе филмът с психиатрични елементи не спира дотук. Очевидно реформаторските страсти съвсем прегряха в управлението, защото освен в епичната алчност към съдебната система стана ясно, че самите РБ клатят един свой министър - Тодор Танев, пратен като емисар за образованието в кабинета. Не е ясно какъв е колективният интерес на тази коалиция да спъне собственият си министър, но подолно развитие е симптом за тежко вътрешнополитическо заболяване. Срещу Танев така и не се извадиха ясни политически аргументи, а започна тиха битка на недомлъвки, потайни интриги, дълги заседания и недоизречени докрай изречения. Само да ви припомня - тази интриганщина идва от същите хора, които иначе постоянно ни уверяват, че ще възцярят един дух на прозрачност, честност и невинност в съдебната система. Манипулатори усвоили до ехиден перфекционизъм изкуството на ритането по кокалчета. Алчна банда от тихи политически психопати, която иначе не спира да стене, че е на страната на морала. Това е да си с тежък "Радан Кънев". Лечение няма открито, няма открито...