Еволюцията на депутатското кюфте

С години евтиното депутатско кюфте беше една от мрачните градски легенди на прехода. Още от самото начало на промените, когато стана ясно, че нищо от обещаното няма да се случи, че с думата "преход" се опитват да маскират един почти безкраен социален срив и безбожни кражби, кюфтето стана символ на това как една група от хора живеят като паразити на гърба на всички останали. Във времената, когато социализмът беше заклеймяван като върховното зло на света, в Народното събрание цените на кюфтетата си останаха твърде социалистически. Защото пропуснаха да ни обяснят, че социализмът съвсем не е толкова лош, просто той вече стана привилегия на малцина, на един елит от отбрани, а останалите трябваше да духат супата, както се изрази един футболен треньор навремето. Заради това гневът и яростта към "кюфтето" останаха. Те продължават да бъдат последната искра на съпротива, която е останала от българите, знак за клокочеща социална ярост, която във времена на абсурди и високи сметки за тока може да залее улиците като черна вълна, която иска възмездие. В този смисъл разговорът за привилегиите на малцината, за кюфтетата на отбраните е основен. Политиката започва след това. Депутатското кюфте стана мрачният символ на несправедливостта, която задуши нашето общество.

Тези дни обаче видяхме нов епизод от този безкраен сериал. Вместо кюфтетата обаче основен герой беше една торта. Тя се появи на рожденния ден на малкоизвестния депутат от ГЕРБ Георги Станков, избран от Хасковска област. Из нета със скоростта на зараза се разпространиха снимки на кулинарното произведениея, които бяха автентичен политически, а и естетически шок. Пищната торта със златиста глазура бе украсена със снимка на депутата на парламентарната трибуна, с точно захарно копие на депутатската му карта, а около нея бяха натрупани пачки от по 500 евро, вероятно направени от сладкарски материали. На фотото се вижда още как депутатът духа свещичките от тортата безгрижно и весело и нищо от символите по нея очевидно не го смущават. Символът на тази снимка е очевиден - пред нас имаме представител на управляващата класа, за който е съвсем нормално депутатската дейност да е свързана с натрупването на пачки. Те си ходят ръка за ръка като Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Картината е потресаваща. Ако човек не знае за политическия контекст като едното нищо би си помислил, че е кадър от филм на Кустурица. Кадрите действат като шамар по лицето на хората, като ритник в слабините им. А всичко започна с едни кюфтета. Днес арогантността на елита отдавна е минала границите на здравия разум и се материализирала в такива кичозни партита, където новобогаташите правят своите пирове по време на чума. Те честват успеха си самовлюбено и нарцистично, а вече дори и не крият финансовите си страсти.

У нас много често се коментира ниския рейтинг на парламента и анализатори често го обясняват с ниската ефективност на законодателството, с маловажните теми, които стават обект на дебати. Но не, не е това. Всъщност причината са именно хора като Станков, който демонстрират финансово благополучие и морален мрак през такова честване на рожденни дни. Тази снимка материализира моментално всички подозрения на хората, целият им гняв, цялато им разбиране, че животът им бе окраден, че бяха лишени от смисъл и бъдеще, за да могат такива сноби да триумфират.

Тази парвенющина, тази узаконена алчност, това разбиране за политиката като основен източник на доходи е всичко онова, което вбесява хорат. Именно с такова отношение политическият процес у нас бе разграден до интелектуалното ниво на ГЕРБ, които знаят да управляват единствено чрез създаването на паяжини от корупционни интереси и вампирско смучене на ресурси. В този смисъл можем да заподозрем сладкаря, който е направил тортата в автентично дисидентство, защато само с един продукт ни показа това тържество на кича, на душевната мизерия на управляващия елит, разобличи неговата алчност и абсолютна липса на естетитечски и морални сетива за околната действителност. Още по-грубо и грозно става от това, че Станков е народен представител от Хасково, а само преди половин година цялата страната ставаше и лягаше с грандиозните разкрития на Елена Йончева за модела "Кумгейт", който е изграден в цялата област. Тази снимка е естетическо доказателство за всички изречени обвинения. Ето имаме един абсолютно анонимен депутат, който се наслаждава на финансовия си просперитет, изобразен на една кичозна торта. Една снимка струва повече от милион думи и заради това фотото бе споделяно така френетично из социалните мрежи. В него няма нищо наказуемо. Но то предствлява реална присъда на всичко, което се случи в България. И всякакви извинения тук няма как да минат. Разделението в България вече не е само социално, не е само морално, но и естетитическо. Безкултурните и самодоволните напълно узурпираха върховете, а на останалите им остана единствено гнева като естествено състояние на живота.

Това е еволоцията на депутатското кюфте. Почна от едно парче месо на социалистически цени, за да стигне до новобогаташка торта, която символизира цял лайфстайл и жизнена философия. Отдавна не са само кюфтета, цяла България стана жертва на тази ненаситна алчност, на тази орда от костюмари, които се изгавриха с всичко, напълниха си гушите, а не осигуриха дори милиметър развитие. Магистралите им се разпадат, но тортите им остават след тях. И остават не само като културен факт на политическа наглост. 

Остават като присъда.