Политическата цензура в България

Декларация от името на Парламентарната група на "БСП за  България"

В последната седмица България става и ляга с душевните драми и емоционалните изблици на премиера Бойко Борисов – от  митичната ругатня „просто нещастни, долни лъжци жълти!“ до клетвите отправени неясно към кого, че ако се докаже, че има остров той щял да подаде оставка. Докато хрупахме пуканки пред този сапунен сериал обаче, в мрака на „стабилността“ останаха няколко много важни други новини – голяма национална телевизия спря предаване, което беше посветено на Бойко Борисов, а в друга национална медия емисарите на ГЕРБ почнаха да се саморазправят с последните останали критични журналисти и да ги водят до ситуации в които те неизбежно да хвърлят оставки и омерзени да напуснат професията. Свободното слово и журналистика в България са в очевидна криза и причините за това са изцяло политически. Време е да го кажем открито – у нас има политическа цензура и го знаехме преди да посекат предаването на Милен Цветков. Вероятно ще се наложи да го повторим поне още няколко пъти преди пред очите ни да се разиграе и друг акт на задушаване на журналистическа свобода.

Само преди няколко седмици тук в тази зала проведохме дебат за свободата на словото, който май ще остане единственият поне до другия отчет на Съвета за електронни медии. Тогава чухме величавата теза, че „свободата на словото е отговорност на самите журналисти“. Само че самите журналисти от година на година споделят, че се чувстват все по-заплашени. За 10 години България падна от 64 на 111 място в класацията за свобода на словото. И тук дори няма да се спираме на въпроса – вярна ли е тази класация или не. Единственото важно е, че тя се базира на мнения на журналисти. Мнения, които очевидно няма как да бъдат чути по друг начин. А това е сигурен белег за цензура.

Между другото – тогава тук беше отбелязано, че в България, слава богу, няма убити журналисти. Да, така е. В България има само разстреляни теми. Има теми, които не могат да бъдат излъчени. Анализи, които не могат да бъдат направени. Мнения, които няма къде да бъдат споделени.  И това вече е политически проблем. Защото добре прочетохме мнението на медията, която бе спряла предаването. Журналистическите стандарти за обективност били нарушени. Питам ви – как тези стандарти все се прилагат само, когато темата се отнася за Бойко Борисов? Как пък един път висша журналистическа съвест не реши да приложи тези стандарти и за политическа сила, вън от управляващите. Но проблемът не е дори в самата медия, а в създадената обществена среда, където всяко мнение срещу властта има икономически последствия. Където да притесниш управляващите с неудобен въпрос може да се заплати с уволнение или с отнета акредитация от парламента.

„Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медии. Ние на тях не им се месим“, обяви преди около месец основният потребител на журналистически стандарти Бойко Борисов. С цялото ми уважение към него от първите му дни на власт в далечната 2009 година поведението му е точно обратното. Не беше ли Борисов човека, който писа писмо на главните редактори на големи вестници, за да ги пита дали ги е цензурирал някога? И, разбира се, получи единствено отговори „не“. Очевиден признак на свобода…

Колкото до факта, че свободата опира до „собствениците на медии“ е добре партия ГЕРБ да доведе този факт до знанието на своите евродепутати, които през май в Европейския парламент гласуват резолюция, която призовава държавите да предприемат действия, за да гарантират медийния плурализъм и независимост. Според този документ отговорността на законодатели, издатели и журналисти за свободата на словото е споделена. Всяка една политическа сила има отговорност за тази свобода и опитът за бягство от нея по същество е път към нейното стъпкване. А колкото до собствениците на медии – дано някой ден поне един от тях да се престраши да направи публично съдържанието на телефона си и есемесите. Убеден съм, че там ще научим една различна и алтернативна версия за това как се прави журналистика в България.

За всички, които не искат да повярват във връзката между политическата ситуация и свободата на словото ще дам пример с една цифра.  1079 „за“ и един „въздържал се“. Това е възможно най-демократичния резултат от гласуване, който успях да намеря от национален форум на партия ГЕРБ.

При такова единодушие за каква свобода на словото можем да говорим? При толкова вдигнати ръце „за“ можете ли изобщо да споменете думата „демокрация“ без да се изчервите от неудобство? И когато една партия не познава свободата в себе си как изобщо ще брани и цени свободното слово?

В партия с такова единодушие всяко различно мнение моментално ще бъде застреляно с обвинението „фалшива новина“. Eто това е тънката нишка между политиката и правото на изразяване. Когато на власт е партия, която не познава свободата, то тя не може да бъде гаранция за нито една свобода. Нито на словото, нито на мисълта. Мислещите хора имат свойството да бъдат несъгласни, а пред очите ни някои издигнаха единодушието до сектантски култ.  

По времето на социализма се разказваше един анекдот за румънската телевизия. Как говорителката се обръщала към публиката не с „Добър вечер, уважаеми зрители“, а с „Добър вечер, другарю Чаушеску“. Опасявам се, че България се е превърнала в държава, където старите вицове се сбъдват като проклятие. Всичко, което се случва в последните дни ни води точно до такава ситуация. Всички медии колективно да почват новините с „Добър вечер, господин Борисов“ и тогава въпросът със свободата на словото ще бъде окончателно приключен. Направо ще се разкара от главата на премиера. 

Като толкова други досадни неща…