Едва ли някой е очаквал, че масовото евтанизиране на
животни из ямболските и бургаските села ще предизвика такъв обществен отзвук и
ще ангажира огромно обществено внимание, гняв, ще предизвика протести и ще
разтърси управлението по много автентичен и сериозен начин. Само, че когато
мургавите ветеринари облечени в бели гащеризони като извънземни тръгнаха из
селата цяла България втренчи поглед в тази кървава процедура, проумяла, че нещо
в ситуацията съвсем не е така както я описва властта. Дали има чума в село
Шарково или не е въпрос, който трябва да изяснят експертите и целта на този
текст съвсем не е да пита дали диагнозите са правилни или не. Но в окото на
бурята се видя, че нещо в механизмите на държавата напълно зацикля и това ражда
обществено недоволство в огромен размер. Всичко се превърна в проблем - от
самото колене, през размера на обезщетението, през трагичните картини на селски
стопани, които буквално плачат, разделяйки се с животните, до опитите на
държавата постфактум да успокоява напрежението по абсолютно идиотски начин.
Село Шарково заприлича на нещо, което е извадено от
апокалиптичен роман. В него се стекоха протестиращи, започнаха митинги,
партийни лидери се събраха, за да видят проблема на място, камерите уловиха
разтърсващи кадри. Все едно Кустурица е направил филм, когато е бил в депресия.
Това беше усещането от мястото на събитието. Много рядко и медиите се сещат за
селата, които са в това ужасяващо състояние и се сещат за тях в мигове само на
такова върховни трагедии, но картините бяха разтърсващи. Все едно краят на
света е дошъл и отвъд него живот няма. Цялата безчовечност и тъп инат на
властта лъснаха ярко и показаха, че тази държава продължава да съществува в
някакъв грешен коловоз на времето.
Къде са проблемите в това масово
"евтанизиране"? Те не са малко и част от тях са много политически.
Приемаме, че подобно действие наистина е било необходимо. Чумата е проклятие.
Но къде беше разяснителната кампания за него? Как институциите не сметнаха за
необходимо да разкажат на хората нормално и подредено какво ще правят. Съвсем
бърза проверка показва, че Българската агенция за безопасност на храните и
Министерството на земеделието имат медийни договори за минимум по 20 хиляди
лева на медия. Защо са давани тези пари след като кампания нямаше? За да се
стига до подобни безумия ли? В такъв миг човек разбира, че пред нас има
наистина имитация на държава. Харчат се едни пари, но в ситуация на криза
абсолютно нищо не се задейства адекватно. Къде бяха чиновниците, за да
предупредят? Къде бяха големите шефове на БАБХ, за да подготвят населението?
След пика на кризата те плъзнаха като хлебарки из медиите, но преди нея ги
нямаше никакви. Те тънеха в анонимността си и не направиха абсолютно нищо.
Създадената паника, обществено недоволство и абсолютната
липса на нормална комуникация доведе и до друг проблем. В засегнатите села
масово се струпаха хора - някои да протестират, други просто да видят
действието отблизо. Ако там наистина има зараза това струпване е огромна грешка
и е опасно. Хората могат да станат приносители на заразата по родните си места,
а това прави масовото унищожаване една хищна и безсмислена жестокост. Но вината
не е в струпалите си, а в това, че държавата си нямаше никаква представа какво
прави и как прави.
Друг проблем - ако животните са заразени тогава защо ги
закопават в земята, а не ги изгарят? Ако има зараза това е идеалният начин тя
да попадна в подпочвените води и така допълнително да засегне много повече
региони. Ако приемем, че болест има, тогава просто виждаме отчайваща
невъзможност държавата да реагира по адекватен начин. А това е по-страшно дори
от чумата.
В ситуаиция на такъв обществен кипеж и негодувание
веднага тръгват и слуховете, а това допълнително нагнетява ситуацията. Веднага
се чу, че Европа дава по 1000 лева обезщетение за на глава, а засегнатите хора
в региона ще получат само по 250 лева, обезщетение крайно недостатъчно и
смешно. Нещо повече - експерти припомниха, че преди около два месеца на някои
хора им платиха унищожени патици заради подозрения за "птичи грип" по
250 лева, а сега толкова дават на стопаните за една овца. "В региона май
няма хора на ГЕРБ", изплака един от тях в социалните мрежи, възмутен,
потресен от икономическата и моралната катастрофа.
На целия този фон изплува и една много интересна и
одиозна фигура - д-р Дамян Илиев, шефът на БАБХ, началникът издал заповедта за
масовата евтанизация на животни. Първо - той е пенсионер от поне 3 години
насам, но въпреки това го държат на поста, защото е удобен, конюнктурен и
прилижен в превиването на гръбнак. Около него има и още по-интересна история.
Новият му кариерен възход започна след като дъщеря му манекенката Таня Илиева
се прояви като протестърка и влезе в ролята на Свободата на един от уличните
пърформанси през 2013 година като заголи гърди в центъра на София. Нейните
снимки станаха икононични, но очевидно бащата добре е захлебил от уличните
акции на щерката, а сега кадровото безумие лъсна в целия му блясък. Всъщност
целият хаос, паника, шок и ужас демонстрират единствено, че в България е
напълно разрушена и деинституционализирана държава. Когато има функциониращи
институции нещата става по по правила и планове. В България обаче имаме
самодържец и всичко се осъществява по неговата воля. А там, където я няма
следва само хаос, гневни хора и безпомощни медии.
Масовото избиване на животни в обезлюдена Странджа обаче
поставя и другия проблем. И без това там хора вече почти не са останали, селата
са станали призрачни, земите пустеят, а сега с мизерните обезщетения и
насилствената евтаназия държавата прогонва и последните останали земеделски
стопани от там. Репортажите от други села бяха показателни - там, където е
играла брадвата и животни са били избивани в повечето случаи фермите се
закриват, а техните стопани си натоварват багажа и бягат в чужбина. И след това
ще е трудно да изкараме хората, които в социалните мрежи пишат, че това план за
насилствено обезлюдаване на региона, за да могат там да бъдат настанени
бежанци, конспиратори и параноици на свободна практика. Може и да няма нищо
подобно. Но е трудно да го заобиколиш като подозрение. Нещо повече - след цялото
това брутално избиване на животни тази теория вече ще стане неизменна част от
българското мислене. След това либералните анализатори, ако искат до утре могат
да пишат статии за тъпия български народ и неговата ксенофобия, но хората ще се
убедени, че срещу тях има конспирация и тя има такава тъмна цел.
Особено перверзна стана картината, когато властта се
опита след голямата драма да покрива следите и вината си. Пак започнаха по
познатия начин - със спешни съвещания, кризисни щабове, костюмари със загрижени
лица, които обясняват причини, следствия и какво ли още не. Но нито една от
изречените думи на практика не даде обяснение за тази безсмислена жестокост.
Никой не обясни откъде дойде провала на институциите, които не обясниха на
хората какво ще правят, а дори и не си дадоха труда да се опитат да обяснят. И
така метафората на Смирненски за двата свята, единият от които е излишен се
материализира буквално. От едната страна беше старицата, която плачеше гушнала
козата си, а от другата армия от скучни и сиви чиновници, които гледаха
стреснато, че са попаднали в медийното полезрение и се чудеха каква ли лъжа ще
мине пред народонаселението. Ето този сблъсък не ми дава мира. Това наистина са
две държави, които научават за своето съществуване единствено по кризисен
начин. Едните са истински хора, отрудени, работливи, отдадени, а другите са
някакви ходещи имитации и по всичко им личи, че дори не изпитват адекватни
чувства. И едната България е с пълно право да се съмнява в другата, защото
вижда пред себе си само някакви оправдаващи се роботи. И не знам - може да се
окаже вярно, че костюмарите искат да се отърват от всички неприятни истински
хора. Така ще получат територията само за себе си. И за постоянните си
евтаназии и експерименти.
Да, завършваме тъжно този текст. Но след видяното -
кой изобщо може да измисли нещо радостно и светло?
No comments:
Post a Comment