Съвсем наскоро в специално организирано парламентарно
риалити кабинетът се опита с гръм, трясък и медийни светкавици да отчете
помпозно изминалото европредседателство на България. В шоуто особено ярко се
отличи външната министърка и вицепремиер Екатерина Захариева за която остана
усещането, че е объркала церемонията на която присъства. Речта й приличаше
по-скоро на получаването на "Оскар", където актрисите се надпреварват
да благодарят наляво и надясно, отколкото на политически отчет за свършеното и
даване на реални аналитични оценки за последните 6 месеца и буреносните
процеси, които се развиха. Честно казано много по-интересно за широката
общественост щеше да бъде вицепремиерката да се опита да обясни как се случи
така, че фирмата на нейния съпруг арх. Ангел Захариев спечели конкурса за
развитие на района около Централна гара, замислен да бъде като втори градски
център. Тази тема обаче отсъстваше от благодарностите на дипломат номер 1.
Точно обратното е напоследък в социалните мрежи - новината се върти като
информационна лавина, а гневът и подозренията на хората достигат до яростна
точка на кипене. И това е съвсем разбираемо. Историята на последните 28 година
може да бъде разкана през много такива лични историйки за "спечелени
конкурси", благодарение на политическо влияние, известни роднини или
твърде близки връзки с властта.
Нека да не бъдем разбрани погрешно. По никакъв начин не
се съмнявам в професионалните качества на архитект Захариев, дори хора, които
разбират са ми казвали, че той наистина е добър. Но колкото и да се опитва,
колкото и темата да се неглижира, спечелилият конкурса никога няма да успее да
избяга от темата за това коя е неговата съпруга и как стана така, че в мига на
нейния политически пик той се уреди с толкова апетитна поръчка. Тя просто се
вписва в един безкраен списък от истории, които са толкова аналогични, че нямат
край. Трябва ли да припомняме например как бившият съпруг на Надежда Михайлова
се уреди с гаража на БКП в София през 1998 година, точно докато жена му (каква
ирония на съдбата) също беше външен министър. Още един пример - само преди
около четири години медиите гръмнаха как бившия съпруг на Десислава Атанасова
(настоящ депутат и бивш министър на здравеопазването) се е уредил с проект за 221
хиляди лева в община Враца.
Навремето един бивш министър от кабинета на Иван Костов
Вилхелм Краус цинично беше заявил, че е съвсем нормално синът на министъра на
транспорта да се занимава с транспорт. Това стана, когато медиите го
приклещиха, за да го разбиват за транспортния бизнес на неговия наследник. Това
е кошмарна и елитарна логика. Защото, ако я приложим докрай това означава, че
синът на шофьора на такси може да стане единствено и само шофьор на такси. Ако
казаното от Краус е вярно, то той ни описва едно общество със запушени шансове
за успех, без никаква социална мобилност, без никакъв шанс за за тези, които са
били ударени от живота. Краус по същество цинично призна за олигархизираната
каста от "успели", които са завардили изходите на своя успех и
допускат до него единствено своите биологични наследници. И историята на
архитект Захариев се вписва в същия наратив. Семейството расте политически и
веднага благосъстоянието му нараства. Политиката като шанс за благоденствие не
на държавата, а на една отделна обществена клетка. Именно този циничен разгул е
причината много българи да избират емиграцията. Българите ненавиждат
неравенстното, особено, когато е реализирано през такъв политически произвол. И
понеже не виждат начин да го променят с гласуването си, те махват с ръка,
отказват се от битката и тръгват към Терминал 2.
Между другото - интересните факти около съпруга на
външната министърка обаче не спират дотук. Кратка справка за него ни води до
екзотична новина от 2015 година - тогава той обявява приходи за 2014 година в
размер на 51 500 лева, което прави по 4291 лева на месец. Същевременно обаче
Екатерина Захариева декларира, че мъжът й има 4 банкови депозити за общо 87 000
евро. Нещо повече семейството като цяло се справя много добре с живота си - те имат
4 имота в София, закупени в рамките само на 4 години на обща стойност 301 000
лева, както и земеделска земя в Гърция за сумата 105 114 лева. Дай боже
всекиму, както се казва. Проблемът не е в просперитета на семейство Захариеви,
а в това, че техният икономически възход е твърде преплетен с политическата
кариера както на съпругата, така и с близките отношения на съпруга с бившия
президент Росен Плевнелиев. Това срастване между бизнес и политика е онази
отровна смес, която разяжда България и ражда безсилният гняв на хората, които
виждат как някои отлитат в икономическата стратосфера, а други потъват в
гадната тиня на бедността, без никакъв шанс да изплуват.
И заради това въпросът щеше ли архитект Захариев да
спечели такъв проект, ако не си беше избрал успешна жена, тъне в мистерия. Ние
никога няма да научим неговия отговор. Семейство Захариеви не ни оставят шанс
да разберем тази истина. Факт е само едно - стърженето със зъби на
избирателите, които за пореден път са изправени пред подмяната на живота им, пред
подмяната на държавата им, пред мазния спектакъл, който се разиграва пред очите
им. Тези, които нямат пари да пратят децата на училище и се чудят как да им
купят учебници отново и отново гледат сапунения сериал за онези, чийто банкови
сметки се препълват по мистериозен начин. И чувството е непоносимо. Проблемът
е, че потъналите в охолство и проекти не си дават сметка, че този контраст
ражда почти революционни страсти. Тези два свята трудно ще намерят съвместен
живот, ако картината на разяждащата несправедливост продължи по този
патологичен начин. Че един ден вместо проекти да не изникнат бесилки.
И само за
протокола - това е предупреждение, а не закана.
No comments:
Post a Comment