Гари Каспаров и туитовете на омразата

Този туит на Гари Каспаров трябва да бъде увековечен, вписан в учебниците и изучаван. Тъжно ми е да го кажа, но местните ни квартални идиоти от типа Ал Йо, Иво Инджев и сие са просто бледи имитатори на руския опит в това отношение и не могат да стигнат дори една стотна от този автентичен блясък на омраза. Каспаров, ако четете неговите неща (той морализаторстващ хейтър, който е удивително скучен и повтаряем) трябва да минава за политическа алтернатива на Путин, едва ли не за самотен глас на демокрацията и човешките права в Мордор. Но ето как с един туит човек може да срине дълги години на градене на имидж. Спортната битка Русия - Хърватия в крайна сметка опира до елементарен патриотизъм. Не е необходимо той да е креслив и шумен, но все пак е проверка за това накъде те влече сърцето. Тук Путин, Медведев, "Единна Русия", дори и русата президентка на Хърватия нямат практическо никакво значение. И Каспаров избра Хърватия. С което напълно се унищожи като алтернатива за Русия, дори и да не осъзнава това днес. И това е проблема на голяма част от руската "опозиция" - те така мразят народа си, толкова люто го ненавиждат, че дори не могат да говорят на един и същи език с него. Всичко руско ги ужасява, всичко руско ги кара да треперят, всичко руско постоянно ги кара да се чувстват изостанали, немодерни, нелепи, унижени (аналогиите с България ги оставям на вас). Това е някакъв патологичен нарцисизъм, който не е политическа позиция. Това е душевно заболяване. И ако си направите труда да видите мненията под мнението на Каспаров моментално ще го разберете. Хората го разкостват. Убеден съм, че сред тях има противници на Путин, но думите на шахматиста ги карат да изригнат и да извадят моторните резачки.

Приятел скоро беше пуснал снимки на празните московски улици, когато руският национален отбор играе. Нали знаете - Москва е мегаполис. Там улиците никога не са празни. Хората се вълнуват, съпреживяват. Нормално е. Не е нормално обаче да си бастун, който дотолкова да е лишен от нормални чувства, че да си мисли, че омразата му ще му спечели бляскава подкрепа. 

Тя му печели единствено презрение и вечен позор.