"Хората в България не емигрират. Те се
евакуират", каза ми наскоро един приятел в поредния политически спор,
който водихме. Опасявам се, че аз бях от губещата страна - опитах се да развия
тезата, че всеки трябва да намери смисъл за себе си да остане тук, да се бори
за промяна, защото иначе България все повече ще има харектеристиките на страна
от третия свят. Там активните, будните, дори съвестните правят същото -
виждайки с какво трябва да се преборят, предпочитат да с вземат багажа и да се
отправят на дългия и несигурен емигрантски поход към Берлин. Имах усещането за
ярък морален подем и патосно самочувствие докато развивах тези фантазии. И
както винаги - те бяха разбити в сблъсъка с реалността, дори и когато тя идва
под формата на банално откровение за нашето съществуване тук. След тази реплика
бях обезоръжен и разбит като правосъден министър след срив на Търговския
регистър. Просто приятелят ми беше прав. А тези дни видяхме чрез статистика и
потвърждение на неговите думи. Излезе информация, че в Софийския университет
(светая светих на българското образование) има над 850 незаети места. И това е
след минало трето класиране. Щом в Алма Матер има такава дупка можем с ужас да
си представим бедственото положение в другите университети и за това колко ли
преподаватели треперят дали ще има работа за тях следващата година. Можем да
изпълним 10 страници с анализ на специалностите в които има свободни места,
защото част от тях - "физика", "биология",
"астрофизика" всъщност са науките на бъдещето, специалностите, където
навсякъде по света има огромно количество желаещи да ги учат, а това ще рече,
че в България никой не може да си представи някаква форма на бъдеще. Заради
това предпочитат комплицирани образования като "европеистика",
вероятно с надеждата, че ще успеят да влязат в батальоните на
еврочиновничеството, което от години си живурка добре на гърба на
данъкоплатците.
Големият въпрос обаче е друг - кой и какво изгони младите
хора от нашите университети. Нима всички тези млади хора влизат във вълната на
евакуиращите се от територията и поемащи дългия път на икономическия и социален
емигрант? Спомням си, когато кандидатствах аз - в древната вече 1995 година как
битката за места в СУ беше по-яростна от партийната надпревара за депутатски
листи. Родители чакаха младото поколение да се появи от изпити с усещането за
празник или невероятна трагедия. Може би улових последния възможен миг, когато
българското образование беше източник на надежда, шанс за просперитет, както и
знак за качество.
Десет хиляди реформи по-късно и десетки министри след
това вече имаме налице пълна катастрофа. От началото на прехода насам
българското образование стана основната жертва на всички експерименти, социални
лудости, реформаторски тъпотии и чиновнически абракадабри. Образованието бе
превърнато в бизнес, в начин за изтупване на портфейлите на отдадени родители и
работещи студенти. Броят на специалностите се разрасна заплашително без някой
да гарантира какво е качеството на преподаването, както и с какви практически
умения излиза завършилият. Чарли Чаплин има един филм "Модерни
времена", яростна сатира на тейлъризма, тоест на разбирането, че човек е
само една машина, една гайка в големия механизъм и трудът му може да бъде
сведен до механични действия на конвейр. Ето в такава чарличаплинова сатира
превърнаха образованието. Българското образование, което беше давано за пример
се превърна в октоподска мрежа от паразитни университети, която искаше да трупа
пари, а не да дава качествени умения и способности. И ако границите не бяха
отворени България спокойно можеше да се превърне в банановата република с
най-голям брой висши учебни заведения в света. Само, че винаги се стига до
момента в който тези, които мислят, знаят и могат разбират, че тук и по този
начин бъдеще няма. Заради това родителите вече дават мило и драго детето да
отиде да учи в чужбина, защото там поне ще има някакъв шанс да оценят неговите
способности и да си намери добра работа. Тук в България се ценят единствено
барманите и сервитьорките, защото виждаме, че цялата ни икономика функционира
точно по този начин. Заради това младите хора още от училище започват да се
оглеждат за път навън. Ние много време се правихме на слепи за този процес, но
ето че със зеещата дупка в СУ вече дори и скептиците трябва да знаят - никой не
иска да остава в България. Колкото и писма да напишеш на хората, които си
тръгнаха оттук не можеш да излъжеш никой.
Междувременно в образованието нахлуха и политическите
калинки. И тук дори няма да си говорим за чиновническата кохорта, която искаше
да го преформатира, а всъщност го унищожи. Става дума за онези, които гледаха
да политизират образованието и вместо да търсят от него качество и обективност,
решиха, че то трябва да изпълнява политически задачи - да учело младите за
комунизма и неговите престъпления, да разнищвало истината за Народния съд. В
крайна сметка самите потребители на такива експерименти - ученици и студенти
просто си хванаха шапките и се преместиха там, където наистина ги образоват, а
не ги третират като лабораторни бели мишки. И този процес на разпад, опасявам
се, е напълно необратим, поне не и като виждаме как се държи властта. Тя се
прави, че проблем няма, а всъщност гнойната рана се разраства, мирише все
по-лошо и нещата клонят към фатален край. Нали знаете, когато стане нещо лошо
на кораб, когато "Титаник" е потъвал първо са евакуирали жените и
децата. Е, децата ни вече се евакуираха. Опасявам се, че с това миграцията не
приключва. Май вече идва и нашия ред. Като гледам това лято по морето
работодателите не можеха да си намерят и камериерки.
Значи и средното поколение
е почнало да се изнася...
No comments:
Post a Comment