Медийната фото-Голгота на Бойко Борисов

Не знам дали разбрахте, но мисия "Ню Йорк" все пак се увенча с успех. След тридневни мъки, пиар-провали, неуспешни опити да финтира охраната и друга клоунада, Бойко Борисов все пак се сдоби със заветното фото с Доналд Тръмп. Политическият успех е разтърсващ - след първото фиаско, при повторението вече всички можем да се насладим на лицето му, ухилено самодоволно и с тържествуващ вид, а не само на гърба му. Черешката на тортата е, че на снимката присъства и Мелания, която е в състояние да облагороди всеки кадър със своята загадъчна славянска красота и чар. Какво повече може да иска един човек от ръководителя на правителството в страна, която е потънала до ушите в стабилност, дипломатически успехи и икономически просперитет, хейтъри гадни и платени тролове на БСП? Нещо повече - ръководителят на делегацията благородно, с манталитета на истински фото-победител пусна снимката във фейсбук и разреши милостиво да има възможност за "нови "анализи", "препоръки", "тълкувания" и изяви".

Как да не го послуша човек?

Този текст може да се превърне в досаден анализ на това защо Борисов с лакти избута президента Румен Радев от посещение на сесията на ООН и как цялата ни дипломация бе впрегната не да търси постижения, икономически проекти и възможни, а да осигури заветната снимка на ръкостискането. От времената на Тодор Живков вероятно нашите медии не са се занимавали с едно ръкуване така вдъхновено, отдадено и любовно. Разбира се, има една малка разлика. Можете да си мислите каквото искате за Тато, но неговите ръкувания бяха икономически мотивирани и се връщаха като реална полза. Днес не е така. Днес дипломацията ни съществува заради едното селфи. Само за него.

Вместо да се отдаваме на размишления обаче ще се опитаме да проследим лъкатешещата медийна пътека от възторзи, анализаторски оргазми и придихания, които превърнаха Борисов в обект на тотален виртуален присмех и родиха повече смешки дори от концерт на Веселин Маринов. Целият медиен слугинаж на ГЕРБ бе впрегнат да доказва, че фотото с Тръмп изобщо не е било цел на визитата. Самият премиер също ще включи в хора и обидено изсъска буквално следното: "Съжалявам за тази истерия, която се вдигна в България от хейтърите и платените тролове на БСП - Бог ми е свидетел, пък и вие, че по никакъв начин не сме парадирали и не сме казали каквото и да е, освен за това, че съм имал разговори с президента Тръмп. Не ми е целта да се снимаме. На някои може да им е, на мен не ми е."

Опасявам се, че дори в това мелодраматично мнение има една голяма лъжа. Той имал разговор с Тръмп? Сериозно? Трите секунди в които си стиснаха ръцете трябва да минат за разговор? Нима ще се налага по официален път някой да изиска стенограма от този величествен разговор, за да видим какви мощни политически планове могат да се съставят от нещо толкова мимолетно, че дори преждевременната еакулация изглежда като вечност, когато се сравни с тази "среща". Дори новото фото не доказва разговор с Тръмп. Пред нас стои една протоколна снимка, които на такива форуми се правят на килограм. Борисов така и не успя да докаже основната си теза - че изобщо е разменил някаква реплика с Тръмп освен: "Така добре ли е да застана?".

Но нека да не избързваме. Трябва да върнем лентата съвсем малко назад, очевидно действие абсолютно непосилно в истеричната медийна среда в която съществуваме, за да видим митичните тролове на БСП ли са виновни за виртуалната комедия покрай първото фото. Още на 14 септември до медиите стига информация, че Бойко Борисов ще се срещне с американския президент на форума на ООН. Информацията идва от сърцето на Министерския съвет- шефката на кабинета на Бойко Борисов Румяна Бъчварова. Уверението е направено пред сайта "Епицентър". В него можем да срещнем ключово изречение: "Това ще е първата среща на двамата държавници, която ще бъде увековечана и със снимка, увериха от екипа на Борисов". Още в първата информация централно място заема доказателствения материал - снимката. Текстът в "Епицентър" всъщност е посветен основно на драмата между Министерския съвет и Президенството за делегацията, но е базиран солидно върху разсъждения и информации на Бъчварова. Между другото в него тя директно опровергава по-късните мрънкания на Борисов, че целта на посещението не е снимката, а разговорите. Нека да й дадем думата. Бъчварова казва: "Борисов ще се види с Тръмп и двамата ще имат снимка, но няма да имат лична двустранна среща". Тоест никакви разговори не са предвидени. Никакви. Има покана за снимка, а не за разговори. Очевидно Борисов брои за "разговор" трисекудното ръкостискане. Нека да се повторя, дори и да натъртя - ако това минава за "разговор" може би е прав колегата ми Милко Недялков, който сподели с мен, че трябва официално да изискаме стенограмата за него. Много искам да видя какви стратегии, тактики и политики са начертани за тези три митични секунди изкарани в разгорещена дискусия.

Бойко Борисов трябва по-често да се информира какво казва шефката на кабинета му, че иначе се получава доста нелепо. Защото другото обяснение е самата Бъчварова да е трол на БСП, но тогава защо премиерът се опитва така настойчиво и непротоколно да я прати за посланик в Израел? Загадки и мистерии.

От тирадата на Бъчварова обаче със сигурност може да се разбере едно - присъствието на Тръмп е основното захарче за премиера. Нищо друго. Тя не изброява, а и едва ли може да се сети за друг присъстващ, който да е от ключово значение за снимка/разговори. Ето как токсинът "Тръмп" започна да се просмуква в медийната аура на събитието.

След това дежурните по любов медии са тези, които създадоха цялата неприятна ситуация със снимката. Похитената журналистика може да бъде любвеовилна куртизанка, но никога не знаеш какво венерическо заболяване крие. За да могат максимално да се сложат на властта, за да могат максимално да обслужат дипломатическите маневри на кабинета и бутането с лакти, агенциите една през друга задъхано започнаха да съобщават, че Бойко ще се види с Тръмп. "Борисов на визита в САЩ, очаква се да разговоря с Тръмп", задъхано обяви Нова телевизия. Това любовно очакване обиколи електронните агенции. Тръмп и Борисов, Борисов и Тръмп...

Вместо да лови тролове на БСП премиерът да се огледа добре из медийната мътилка, която работи за него. Тя вдигна горното "до" и от политическа страст го вкара в този проблем. А съм убеден и в друго. Всички тези заглавия са галели неговото самолюбие, карали са го да се чувства богоизбран, посочен. Премиерът дори за миг не успя да проумее, че цялата тази страст е оръжие, което може да се обърне срещу него.

И така дойде денят на форума. Сценката я видяхме всички. Борисов в тръс тръгна да заобикаля конкуренцията, за да може да се дореди до заветните три секунди с Тръмп, но така и не успяхме да му видим лицето. Нещо повече - Борисов нито за миг не се досети, че човека до Тръмп е шефът на ООН Антонио Гутиереш и също е важен за ръкостискане. Не, цялата вселена се събра до този миг, а след това камерите запечатаха как Борисов контролира дали кадрото е станало хубаво и вероятно оторизира неговото пускане и предвкусва медийния триумф и политическите ползи.

И започна голямата буря...Няколко часа след пускането на снимката тя доби митологичен статут, стана безценен виртуален артефакт и удари ГЕРБ по начин, който никой никога не беше подозирал. Болезнените излияния на Борисов след това го доказват. Но тук похитената журналистика допълнително доуби премиерските опити да излезе от скандала. Защото вместо да отрази събитието както трябва или да му придаде някакъв смислен контекст, репортерката на БНТ например започна дълга тирада за това как Борисов и Тръмп в никакъв случай не се виждали за първи път, а напротив - често си говорели по телефона. Тази беседа трябва да влезе в учебниците по антижурналистика. В БНТ например, както отбеляза и колегата Владимир Береану, така и не предадоха нито една дума за това какво е казал Тръмп от трибуната в ООН. Цялата телевизия заработи единствено за препиране на фото-гафа на Борисов.

В бТВ бяха по-премерени - те превърнаха в новина самото "ръкостискане", но някъде в края на медийните мъки се изразяваше вяра в светлото бъдеще - че може би Борисов и Тръмп ще се видят и поговорят на официалната вечеря.

Оттам-нататък можем да прелетим през всички вестници, но ще си строшим зъбите от кротък ужас. Ще дадем само два емблематични примера:

Вестник "Монитор": "Борисов с дружески поздрав с Тръмп". Заглавието е сравнително неутрално, но всички сме виждали видеото. Здрависването не е дружески жест. В очите на Тръмп няма грам лично отношение. Всичко е просто протоколна любезност. От това видео дори не можем да разберем дали американският президент е различил точно кой му стиска ръката, дали го разпознава.

"Стандарт" бяха опънали фотото на първа страница. Текстът под него обаче е като черна симфония на слугинажа: "Доналд Тръмп поздравява Бойко Борисов по време на форума на ООН в Ню Йорк, посветен на борбата с наркотиците". Хаха, ако има "Оскар" за дълъг медиен език, то изданието го печели моментално. Тръмп поздравил Борисов! Дори не знам дали да не изпиша последната фраза с един ред удивителни.

В крайна сметка медийното фиаско стана толкова шумно, че Борисов сигурно поне месец ще се въздържа от поява на чуждестранни форуми. И всички анализатори, и всички гербаджийски троглодити из фейсбук няма как да го скрият.

Българската журналистика е задушена до посиняване, отвлечена, със завързани ръце и с пистолет опрян в тила. И Борисов би трябвало да се е чувствал сигурен победител хващайки самолета за САЩ, очаквайки триумф и галене на мускула. Ако наистина троловете са тези, които са го свалили на земята по този прекрасен и смислен начин, то този текст трябва да го завърша единствено така:

Да живеят троловете!