Ако човек се информираше само от електронни сайтове,
хартиени вестници и фейсбук какво става в България със сигурност щеше да очаква
страната да бъде разтърсена от политически апокалипсис миналата седмица.
"Службите засекли сигнал, че ще има опит за преврат", гръмна "24
часа", а много други агенции кресливо започнаха да повтарят тази опорка.
От дописките, издържани в добрите стари традиции на Дан Браун, разбрахме, че
всевиждащото МВР било засякло коварен план - въоръжени нападатели щели да
нахлуят в президенството в неделя като използват деня на отворените врати. Там
коварните аферисти щели да принудят президента да обяви извънредно положение. В
комплота били намесени русофилски организации, фейсбук-провокатори и мотористи
от "Нощните вълци", очевидно пратени лично от Путин.
Трепери,
отечество!
Неделя, 16 септември, беше наречена "Денят Х" и
се очакваше по улиците на София да плъпнат тълпи от завръщащи се емигранти,
които да свалят Бойко Борисов, моментално да съставят преходно правителство и
да създадат нов икономически модел за страната. Според други в
"метежа" се виждаше сенчестата ръка на задгранични центрове,
манипулаторски паяжини, партийни интриги и тъмно задкулисие. Феновете на
Борисов изтръпнаха виртуално и заляха със закани социалните мрежи. Противниците
на властта застинаха в неясна надежда, че някой друг ще реши големият проблем
на България и така заживяхме с очакването за съдбоносна драма и почти
катастрофално бедствие.
Аз бях от хората, които избраха да подходят критично и
към двете гледни точки, защото реших да проверя доказателствената база на
идеята за "опит за преврат". И видях с очите си, че е на ниво
"highely likely" и бе базирана изцяло върху съвсем публични
публикации във фейсбук. Не смея да твърдя, че съм печен експерт в превратите,
но съм чел фундаменталния труд "Техника на преврата" на Курцио Малапарте
и знам, че ако такъв заговор има, той едва ли ще бъде обсъждан открито в
социалните мрежи. Когато чуе думата "преврат" човек не си представя
яростни закани във фейсбук, а потайни и полутъмни кабинети, където хора с
неясни силуети обмислят коварни планове.
И така - Денят Х дойде, но крайният резултат се оказа
като "звука от нецензурния канал на Боримечката" (Иван Вазов) и
крайният резултат беше разочароващ. Според едни медии на площада пред Народното
събрание се били събрали "десетки", обикновени граждани пускаха снимки
на които се виждаха със сигурност "стотици", а според други оценки -
протестиращите са били поне 2-3 хиляди. При всички случаи нито една от тези
цифри не е достатъчна, за да можем да кажем, че гражданското недоволство е
станало активен фактор в политическия процес и е на път да разтресе статуквото.
Всъщност в протеста имаше един голям проблем. Така и не
се разбра кой го ръководи и организира. Едни сочеха за основен двигател -
издателят на вестник "Будилник" в Лондон Емил Русанов, други
твърдяха, че основния мотор са граждански патриотични организации. Не мога да
ви кажа каква е истината. Изявленията на Русанов обаче на моменти граничеха с
безумието. Той или някой друг от организаторите обяви, че протестът е
надпартиен и следователно не иска левите на улицата и така изначално идеята за
масовост бе погребана. Както винаги нито един протест у нас не може да мине без
Йоло Денев - така че неговото присъствие там показа, че някои неща у нас са
трайни и не се променят, което е стабилност, която сгрява, а не ужасява. Не
успях да изслушам тезите на Денев, но имам подозренията, че той вероятно е
развил много по-стройна политическа програма от всичко останало, което чух и се
опитах да проумея.
Много е трудно да се обобщи какво точно искаха
протестиращите в неделя. Всеки опит на случайния наблюдател да изведе строен
план за бъдещи действия се проваля моментално точно като опитите на плеймейтка
да властва във "ВИП-брадър". Рових като книжен плъх из различни
мнения, течения и опити за програми и обобщих някои грандиозни идеи.
1. "Провеждането на публичен наказателен съд
(процес) за всички извършили престъпление политически лица..." Леле, това
е като картина от филм. Площадът е облян от пролетно слънце, а виновните са
наредени на голяма трибуна. Излиза човек и прочита престъпленията им точка по
точка. После виновните се предават на гневния народ. Всъщност това е нескопосан
опит за шега. Не се опитвам да се гавря с идеята. Наясно съм, че дори и тези,
които не бяха на площада чувството за несправедливост е остро, брутално и вече
се оформя като буреносен гняв. Народът клокочи, защото безвремието и
стабилността вече действат като отрова и всички са инжектирани с тази
безнадежност и безпътица. Проблемът е, че поднесена така идеята е фарсова и на
практика е подмяна на истинската битка за справедливост.
2. "Упражняване на законодателната власт от народа
(всички граждани с избирателни права) чрез референдуми, посредством електронно
гласуване". Тази идея ми напомня на вълнуващите дни от зимата на 2013
година. Може би сте забравили емоцията, но тогава България вреше и кипеше точно
както вероятно е вряла и кипяла Русия в дните между февруари и октомври 1917
година (само да ви припомня - през 1917 година в Русия стават 2 революции.
Февруарската сваля царя и на власт идва Временното правителство на Керенски, а
през октомври "Аврора" дава началото на другата и болшевиките
превземат Зимния дворец). Та тогава у нас всеки втори имаше проект на своя
конституция, всеки трети - план за радикална промяна. И всички имаха едно
универсално асо в ръкава си - референдумите. В очите на гневния народ това е
лекарство, което лекува всякакви дефекти - от ишиас на политическото
представителството до тежкия рак на корупцията. Това е утопична идея, която
сияе в романтична светлина, но опасявам се, ако се приложи на практика тя ще
унищожи политическия процес и някъде в края на пътя ще произведе яростен
диктатор. Обичам да си представят хората в постоянна политическа активност и
кипеж, но истината е, че много малка част от хората успяват да запазят това
състояние за по-дълго от една седмица. Най-накрая системата от постоянни
допитвания ще зацикли и хората с радост ще предадат властта на някой мускулест
батка, който да ги отърве от постоянното напрежение да взимат решения. И това
не е мое злорадство или черногледство - естествена последица от прекаляванията
с допитвания е.
3. "Искате ли държавата да управлява 28 данъчни
склада за течни горива и да създаде дружество за внос на такива от страни –
производителки на петрол, предимно на бартерна основа петрол срещу местна
продукция?". Ето това ми е любимата точка. Петрол срещу самоковски
картофи. Или петрол срещу кюстендилски череши. Това със сигурност ще ни направи
най-желания търговски партньор в голямата световна търговия с нефт и нефтени
продукти, убеден съм.
Разбира се, отсрещната страна, тоест властта, също
реагира панически и то по твърде разкриващ начин. Идеята, че се задава
всепомитащ метеж е много издайническа. Тя показва, че ГЕРБ се тресе като желе
от страх, че всеки момент може да се случи събитие, което да ги разтресе и
прониже като мълния. Толкова паника за няколко хиляди души може да изпитва
единствено власт в криза. Медийната мобилизация на управлението също
демонстрира някаква потна нервност, която няма как да остане скрита. ГЕРБ са
наясно, че записаха доста гафове на своята сметка и очакват скоро тя да им бъде
поднесена по брутален начин. В една демократична държава обаче опитите за
протест не могат да бъдат разглеждани като метеж или преврат. Ако един протест
е автентичен той увлича след себе си хиляди, както стана с гнева на хората
срещу високите сметки за ток през зимата на 2013 година. Ако стане обратното -
протестът започне да съществува самоцелно, високомерно и елитарно, тогава
съдбата му ще е като на "умните и красивите" - политически отломки,
разпилени от бакалски сметки, алчен кариеризъм и нарцистично високомерие. Ето
това е диагнозата на опита за разтърсване на властта. Не става с тежка
организация и патетични призиви. Липсата на ясна идея и визия не може да бъде
заменена от абстрактно недоволство. Но от всичко, което се случи имаме една
добра новина. Недоволните вече знаят, че властта се страхува от тях. И то по
гръмовен и показен начин. А, когато една власт трепери това е положителен
процес. Толкова положителен, че на човек му идва да вдигне юмрук във въздуха и
да закрещи гръмогласно: "Je suis превратаджия".
Винаги има смисъл.
No comments:
Post a Comment