Обръщението на президента Румен Радев преди началото на
новия политически сезон предизвиква цяла серия от буреносни реакции, страсти,
оплаквания, оплювания, откровени ругатни, жалвания и медийни писъци. Може би
това е знак за качество в държава като България. Няма смисъл да казваш неща от
които никой не се засяга. Загуба на време е да хабиш енергия за мнения, които
оставят обществото равнодушно. Но някои от посланията на Радев бяха
недвусмислени и болезнени. Той обяви, че към момента в България няма алтернатива
и че предсрочните избори не са решение. Също така в думите му се появи намек,
че ситуацията може да изиска нова промяна, ако хората я пожелаят, а това
веднага породи поредната доза подозрения, че около "Дондуков" 2 се
прави нова партия. Това не е нов слух. Само преди няколко месеца пред студенти
от УНСС президента отново беше намекнал, че нещо такова е възможно като разбира
се не формулира това като категорична позиция, а го опакова в цяла серия от
условности. Шаманите на ГЕРБ се видяха в чудо. От една страна темата за нова
формация им е удобна, за да се опитват вбият клин в отношението на левицата към
президентството. От друга страна обаче, ако това пророчество се окаже
самосбъдващо, то първата и и гръмогласна жертва на процеса ще бъде именно Бойко
Борисов. Ето защо в бурята от реакции, интриги и откровени тъпотии така и не се
чу някакъв смислен анализ или поне опит за тълкуване на бъдещите действия на
президентствата институция.
Преди да се опитаме да усложним проблема нека да кажем
очевидното. Фактът, че толкова много хора гледат с надежда към нова формация и
виждат ген. Радев като неин лидер е очевиден симптом за изчерпване на това,
което имаме като политически модел. Той отдавна се задъхва, кара на последни
инженерни усилия, но запасът от шамани, чудотворци и кандидат-спасители започна
остро да привършва. На хоризонта се мержелее един-единствен Слави Трифонов, а
повечето нормални хора като го видят изпитват повик за гадене, а не на прилив
на надежда. Политическите партии в България не представляват реално своите
избиратели, кризата на доверие се задълбочава от избори на избори и резултатът
е някаква тъпа безнадеждност и взривоопасно мълчание. На този фон е съвсем
естествено хората да се оглеждат за нови лидери, които им вдъхват смисъл и
надежда в бъдещето. Така съвсем естествено стигаме до Румен Радев. Откакто е на
президентския пост той не само не загуби доверие, а го увеличи. Държавният
глава усети крещящата нужда от алтернатива на безвремието "ГЕРБ",
което не винаги означава политически проект, а понякога може да е просто
съпротива срещу узаконените безумия, срещу ненормалното с което вече сме
привикнали като с постоянна тъпа болка в черепа.
Eто защо идеята за политически проект около Радев
предизвиква политически киселини на ГЕРБ. На теория подобно нещо би обединило
лявото пространство и центъра срещу Бойко Борисов, а това е кошмарът на всички
телевизионни шамани, които постоянно ни уверяват, че има стабилност. Това е
причината и от началото на кабинета "Борисов" 3 много ресурси и
енергия на ГЕРБ да бъдат отделени за атака срещу президентската институция.
Само че политическият момент е избран неправилно. А и както преди време
отбеляза д-р Николай Михайлов "когато Цветан Цветанов говори срещу теб,
това не само не понижава, но дори повишива рейтинга".
Всичко това обаче е само теория. На практика интригата
"президентски проект" не е от полза за нито една парламентарна сила.
За БСП това означава обезценяване на всичките усилия на левицата за остро
опозиционно поведение, създаване на алтернативата "Визия за България"
и опит за отмъкване на електорат. Една от линиите на напрежение, която може да
се появи между социалистите и Радев е именно това, че в своето обръщение той
дори не ги забеляза, когато говореше за липсата на алтернатива. За ГЕРБ проект
на Радев ще е кошмар на живо, канализиране на мощна протестна енергия, която
сега няма изразител, детонатор, който сериозно ще разклати шансовете им за
пълен мандат и светло бъдеще. Патриотите, които се държат все едно темата не ги
засяга всъщност ще бъдат пометени от такава вълна, защото техният електорат е
сред най-упоритите фенове на президента. Ако се появи партия около
"Дондуков" 2 мигом "Атака", НФСБ и ВМРО ще останат без
членове, някакви исторически сенки без смисъл. Дори извънпарламентарната
опозиция ще пострада, защото Радев няколко пъти показа, че има теми на
градското дясно, които с удоволствие поставя в дневния ред на обществото, но
доста по-смислено и последователно от тях.
С други думи - все още никой не може да каже решил ли е
Радев да прави партия, бълбука ли нещо около президентската институция, ще има
ли пренареждане на политическите играчи и система, но трябва да сме слепи и
глупави, за да не видим, че такова очакване всъщност има. И тук вече опираме не
до политическа ситуация, а до личностни качества. Борхес навремето беше казал
за един писател: "той не издържа на най-елементарното изкушение в
литературата - да бъде гений". Същото може да го приложим и към
президента. Ще успее ли да издържи на елементарното изкушение да бъде спасител,
символ на надежда, носен на ръце от хората или ще предложи по-смислена,
задълбочена и упорита промяна, която няма да се изчезне като морска пяна с
прилива, а ще остане. Такава промяна може да дойде единствено през връщането на
смисъла на институциите, през утвърждаването на политическите правила като
закон и изтръгването на простащината от парламентарните отношения. С други думи
България се нуждае от силен президент, а не от поредния партиен лидер или сив
кардинал в сянка. През страната ни като торнадо минаха цяла поредица от
кандидат-спасители и чудотворци и резултатите са като след цунами. Политически
процес в руини, доверие никакво, безнадеждност и мрачност и ГЕРБ вече 10 години
на власт. Ето това трябва да бъде променено, но един държавен глава има много
повече козове в ръцете си отколкото поредният партиен лидер.
No comments:
Post a Comment