Власт и съпротива на кестените

Открих от какво се нуждае България, за да се справи с проблемите си - от поредният роман, който описва ужасите на комунизма. Нали така? От десетина години насам на пазара поне веднъж годишно се появява роман, който "ни отваря очите за миналото", "ще остане в историята като документ за страшното време", "ще разтърси това, което си мислим за историята", "ще ни покаже колко зловеща е била епохата" и т.н. Сега всичкш въздишат по поредния полуфабрикат - някакво книжле на име "Когато капят кестените". Разтворих го в книжарница един път. Авторът твърди, че 35 години не бил написал ред и да ви кажа това личи съвсем сериозно. Романът си лъха на мухъл, а религиозните изстъпления накрая съвсем ме довършиха. Не знам дали тази книга ще остане в историята. Ако питате мен догодина по същото време за нея ще си спомня само авторът й. Така преди време твърдяха, че романът "Власт и съпротива" на Илия Троянов щял да ни блъсне в главата като товарен влак. Днес младите книжарки дори не се сещат, че такава книга е имало.

Но понеже виждам, че българските издателства залагат само на такива четива, то аз им предлагам синопсис на романа, който съм готов да напиша: "Власт и съпротива на кестените". Героят е млад интелигент, закърмен с Бодлер и европейска култура, който радостно и хуманно преди 9 септември е подкрепял усилията на Царството да реже партизански глави и да плаща в кеш за тях. Но после идват безбожните комунисти. Младият интелектуалец вече не може да ходи в любимия си локал и това го кара да осъзнае безчовечността на режима. Така той става горянин. Участва в битка с народната власт. Трима горяни срещу 900 хиляди милиционери. Вярата им в светлото пазарно бъдеще на страната и безкрайното уважение към частната собственост им дава сили да издържат. Тримата горяни са заловени и подложени на чудовищни мъчения - намират на единия постоянна работа, другият го правят комсомолски секретар, а нашият герой го пращат в Белене. Там той се влюбва в дъщерята на местния надзирател, двамата тайно слушат „Свободна Европа“ и си мечтаят за приватизацията на Иван Костов. Това дава сили на героя ни да избяга. Минава в нелегалност и до 1989 година се крие като чиновник в министерство, но запазва идеалите си. Идва промяната. Подлите комунисти продължават да безчинстват. Раздават куфарчета, ама пропускат мъченика на демокрацията и той се спихва от ужас. След това мвадят досие на героя от което излиза, че той е доносничел от първите дни. Това го съсипва и той губи вяра в демокрацията. Струва му се, че комунистите го обезчестяват, а Путин нощем го души. Почва да пие. Може да бъде забелязан да се клатушка по "Витошка" и да хълца "Защо не направихме лустрацията?!". Умира огорчен, а кестените капят, листата се ронят. Но младата му внучка е прихванала идеалите на дядо си - става стиптизьорка и вярва в лустрацията. Хепиенд! :))) 

Кога да чакам договор? :)