България отдавна живее от скандал до скандал. Честотата
на тяхната поява е толкова голяма, че обществото ни отдавна е превърнато в
адреналинов наркоман, който чака поредната доза силни медийни усещания да го
разтърсят и потопят в море от възмущение, гняв и недоволство. В държава в която
политиката е просто театър, а институциите са просто театрален декор, медийните
бомби са единствената възможна форма на комуникация, въпреки, че те като
киселина разяждат социалната тъкан. Миналата седмица също не мина без
журналистически сензации. Прокуратурата пусна фойерверка, че ще иска имунитета
на 6 депутати - двама от БСП, трима от "Воля" и на един от ГЕРБ и за
цели 20 часа това беше водещата новина. Тя прозвуча още по-скандално от факта,
че едната от депутатките на която бе поискан имунитета е Елена Йончева, гръмко
обвинена в пране на пари и в източване на КТБ по откровения донос на Антон
Тодоров, Тома Биков и Делян Добрев.
Обвинението към Йончева, разбира се, е прокурорски
чиклит, юридическа мелодрама, създадена да прикрие каква голяма гилотина за
демокрацията готвят. Елена създала фирма в която друга фирма дала пари, а тази
друга фирма, предполагало се, била на Цветан Василев. Котката на Шрьодингер
ряпа да яде. Да не говорим, че с такава формулировка може да бъде повдигнато
обвинение към всяка медия, която е взимала пари за реклама от Цветан Василев.
Струва ми се обаче, че ГЕРБ забравят с кого си имат работа. Това е Елена
Йончева - жената, която влезе в Афганистан в най-мрачното време на талибаните.
Когато Цацаров не е познавал нищо друго, освен луксозните пловдивски
ресторанти, тя правеше филм за сомалийските пирати. Това е депутатката, която
така прасна ГЕРБ в слабините, че Делян Добрев още се разхожда из кулоарите на
парламента с погледа на Тодор Живков от пленума на 10 ноември. Именно Йончева
разнищи аферата "Кумгейт", корупционните драми около стената по
границата, критата дълго информация за уран във водата на Хасково, а сега е
погнала некачествено правените пътища и доста бизнесмени, близки до властта
вече се обливат в ледена пот от лоши предчувствия.
Точно заради това тя трябваше да бъде ударена. И понеже
не можеше да стане по друг начин - в употреба беше вкаран старият трилър с
искането на имунитета. Механизмът е следния - прокуратурата излиза с гръмки
обвинения, медиите нищят подробности, разкриват подозренията на обвинителите,
навеждат гръбнаци пред силните на деня, а няколко години след това нищо не
следва. Не известен случай на осъден депутат у нас. Може би с изключение на
Владимир Кузов. А вероятно и Цветелин Кънчев. Всички останали новини, сензации
и драми са били просто димна завеса, имитация на дейност, спецоперация по
очерняне на един човек.
Всъщност днешните прокурорски опити за правене на новини
повдигат и един фундаментален проблем - необходим ли е вече депутатския
имунитет. Може би помните, че този въпрос беше особено болезнен преди 10-15
години и бе една от темите, която медиите постоянно обсъждаха. Имунитетът на
депутатите беше пълен, а това предизвикваше колизии и възмущение. На много хора
им се струваше много странна идеята за безнаказаност в едно общество, което
постоянно се раздира от скандали. И обратният аргумент - че прокуратурата
винаги е била в състояние да поиска сваляне на този имунитет, просто не
работеше. Той изглеждаше като някаква свръхпривилегия и заради това известно
време след този спор депутатският имунитет стана просто функционален. Според
някои мнения той е като апандесита - някакъв анахронизъм, от който няма реална
полза. Съществуването му така или иначе не служи за нищо. То е само номинално,
но самият факт, че го има дава възможност всяко искане за негово сваляне да се
превръща в прокурорско риалити и медийно шоу. И вероятно е по-добре да го няма.
Така ще направи нещата по-чисти, а и ще лиши обвинението от възможността да си
трупа безсмислен пиар с обвинения, които няма намерение да развива реално. Така
поне ще ни бъдат спестени гръмките медийни бомби, които се питат ще даде ли
народният представител Х имунитета си или няма да го даде. В наши дни виждаме,
че Веселин Марешки и групата му смятат да минат през парламентарната процедура
по махането на имунитет, което се е случвало сравнително рядко в историята на
прехода. Любителите на политически циркове ще са доволни.
От друга страна - премахването на имунитета не е въпрос с
еднозначен отговор. В страна с реално работещи институции, развита демокрация,
търсещи истината медии и автентично гражданско общество депутатите могат да
минат и без защита. Защото ще получат защитата, която имат всички, а тя би
трябвало да е достатъчно. Но тук живеем в държавата на Цветан Цветанов и на
отпечатъците от полицейските кубинки които той остави по крехката плът на
българската демокрация. Подозирам, че без имунитет опозицията ще бъде вечно
пред въпроса къде ще изкара нощта - в арестта на МВР или в направо в
затворническа килия. Идеята за неприкосновеност на народните представители
всъщност не е замислена като привилегия, а като инструмент на демокрацията. А
изтощението от демократичните правила винаги е симптом за потенциален проблем.
Оставам този текст без категоричен извод. От историята за имунитетите
единственото, което със сигурност е писнало докрай са медийните интрижки и
политическият танц на прокуратурата. Той винаги е досаден, но неизменно
страшен. Защото напомня, че проблемите на нашата демокрация съвсем не опират до
имунитета на депутатите. А до имунитета, който имат всички безнаказани злодеи,
които се изредиха по време на прехода и се възпроизвеждат като некачествена
мутация. А точно там прокуратурата никога не пипа.
Този имунитет е проблемът.
No comments:
Post a Comment