Когато през 2005 година за първи път националистическа
партия като "Атака" попадна в българския парламент, възходът на
новото течение хвана всички неподготвени и изненадани. Времената бяха съвсем
други. Из въздуха като морски бриз се носеше розов еврооптимизъм, а анализатори
от всякакви разцветки твърдяха, че България трябва да стисне зъби, да изтрае
още две години, а когато попадне в Европейския съюз всички световни беди,
проблеми и нещастия ще бъдат отменени. Един социолог дори разправяше, че това е
членство в най-отбрания клуб на земята - клубът на богатите и бляскавите, а
това ни осигурява на практика космически статут. В името на тази върховна цел
бяха извършени не една и две дивотии като се почне от практическото разграбване
на предприятията и се стигне до дивашкото и безцеремонно затваряне на III и IV
блок на АЕЦ "Козлодуй". Някъде между всичко това започна да се
заражда дисидентското мърморене, че едва ли има цел, която заслужава пълно
потъпкване на елементарните национални интереси в името на нейното
осъществяване. Още в средата на прехода се роди и вълшебната формулировка
"От Брюксел настояват", която също наля бензин в огъня, а създаването
на цяла паразитна прослойка от грантова интелигенция, която гледаше намръщено
всеки намек за нещо изконно българско допълнително създаде почва за
разбирането, че ляво и дясно са неща от миналото, а на хоризонта трябва да се
появи патриотична формация, която поставя България над всичко, а чак след това
следи за политически разграничения и идеологически подробности. И от 2005
година досега, вече 13 години, националистите имат неизменно представителство
във върховете на политическия живот у нас. Нещо повече след цяла серия от
раздели, измами, интриги, шумни скандали, коалиционни раздори и разпади,
раздели и събирания, през 2014 година Бойко Борисов съвсем официално ги допусна
до управлението. При "Борисов" 2 като част от управленското
мнозинство, а при "Борисов" 3 и като част от правителството.
Оказа се обаче, че всички националистически пози и
патриотизъм са били просто поза, фокуснически трик за пробиване в политиката.
Защото дори още преди да направят две години в реалното управление гръмна
скандал, последиците от който България ще преглъща болезнено с години.
Специализираната прокуратура арестува шефът на Агенцията за българите в чужбина
Петър Харалампиев, известен още като бате Харо, както и още доста служители на
ведомоството за продажба на български паспорти и за създаването на цяла
корупционна мрежа около търговията с тях. Заговори се за цени между 5 и 10
хиляди евро, а според мнозина запознати ламтежът на патриотите за пари може да
е стигал и до много по-високи нива. Корупционната афера удари като светкавица
властта и разтресе най-вече ВМРО, чийто представител е Харалампиев. Да, те
официално се отрекоха трижди от него, но всеки, който е имал поглед върху
политическата ситуация у нас знае, че бате Харо беше от най-верните болонки на
Каракачанов, човек, който стои толкова близо до ВМРО, че на половината му
снимки във фейсбук е сниман или в компанията на воеводи или пред знамето на
партията. Харалампиев е одиозна фигура, която доскоро влизаше в медиите не със
свършената работа, а със скандалите в които успяваше да се набърка. На
последният от тях той бе сниман с тениска с надпис "Вермахт", а
оправданията му, че това няма нищо общо с нацистката армия, а е тениска на
американска рок-група не хванаха много почва. Представители на групата
официално отрекоха да имат такива тениски, но историята потъна в дълбочините на
българския информационен хаос. Сега обаче аферата "Харалампиев"
подобно на раков тумор за дълго ще привлича вниманието на публикта, защото ни
разкри в дълбочина колко прогнило, неистинско, фалшиво и корупционно е това,
което наричаме "националистически партии".
Тъжно и странно беше да се гледа поведението на вицепремиера
Красимир Каракачанов. Телевизионното му турне, за да си изгражда политическо
алиби започна в студиото на бТВ, където той се държа агресивно, истерично и
пиеше доста повече вода отколкото е прието за ранните часове. Нещо повече -
пред Антон Хекимян Каракачанов сътвори чудовищна опорна точка - че те ВМРО
съкратили времето за получаване на българско гражданство, а при Орешарски се
чакало по четири години. Това, че кабинетът на Орешарски издържа само година и
половина очевидно дълбоко не трогна душата на вицепремиера. След това той се
скри за болница с уж дискова херния, за да изгрее на следващия ден в
най-удобното предаване на Илияна Беновска, за да продължи да демонстрира
невинност.
Заради всичко описано днес се намираме в толкова
парадоксална и отвратителна ситуация. Да откриеш, че "патриоти"
продават български паспорти под масата е все едно да разбереш, че майка Тереза
е била шеф на сатанински култ и се занимавала с убийство на бебета в свободното
си време. Оказа се, че целият "национализъм" е просто лъскава и шумна
опаковка на един бизнес. Корпоративен патриотизъм. Родолюбие изкарано на
стоковата борса за продан. А освен всичко това подобна покупко-продажба на
паспорти направо граничи с тероризма, защото е директна заплаха за националната
сигурност. Тепърва органите ще трябва да установят на какви ли хора са дадени
български документи и колко ли тъмни дела като сенки те влачат след себе си. А
най-лошото от всичко е, че поне от няколко години насам се знае, че Агенцията
за българите в чужбина е основната хранилка на ВМРО. Този слух присъстваше в
публичността с настойчивостта на тъмна тайна, но никой не взе мерки преди
историята да се разрасне до епидемични размери. В момента в който превърнеш
българския паспорт в търговска сделка, ти напълно си заплюл и род, и родина, и
родолюбие и дори цялата българска идея. Оказа се, че националистите от които
очакваме в най-важните насоки на политиката да бъдат като морален национален
ориентир, са търговците в храма, корумпирани, преяли, тежко арогантни и отвратително
подмолни. Ударът, който нанесоха на България ще остави дълго сините на позора,
а в друга държава след такава афера падат цели правителства. Само у нас вместо
морално очистване, вместо автентичен катарзис, цялата история опира до
поредната медийна жълтина и клоака, която се хвърля да защитава едни морално
пропаднали типове, които вече напълно загубиха правото да се наричат
"патриоти". Това са лихвари, търговци, корпоративни костюмарчета,
национални иззедници и човек започва да съжалява, че Ботев и Левски не могат да
станат от гроба си, защото те и двамата знаеха как да се разправят с такива
екземпляри...
No comments:
Post a Comment