Александър Симов: ГЕРБ са политическата форма на ХИВ-вируса

Интервю за вестник "Минаха години"

- В момента властта ни разиграва поредния епизод от сериала „Борба с незаконно забогателите”. Какво иска да скрие това представление?

- Маркс беше болезнено прав. Историята наистина се повтаря като фарс. Днес виждаме римейк на опитите на МВР да бъде използвано като машина за пропагандно кино от първото правителство на Бойко Борисов. Клипчетата, които трябваше да ни покажат богаташкият и кичозен живот на семейство Баневи бяха просто покъртителни. През 2010 година органите за сигурност снимаха екшъни, сега са се преквалифицирали като продуценти на социални мелодрами.

Функцията на тази сълзлива пропаганда е само една. Властта не може да отчете никакви успехи, никакви постижения. Просперитетът е само оптическа илюзия и счетоводен фокус. Медийната хипноза за стабилност вече започва да се руши. Политическите скандали напълно унищожиха дори и малкото спомени за Европредседателството. В мигове на такава криза Бойко Борисов винаги прибягва до театър. Той не може да даде на публиката доходи, не може да им даде сигурност, провали се напълно да им построи качествени пътища или да развие икономиката и заради това от торбата с трикове извадихме пак зрелищата. Няма хляб, но ето ви видеошоу. Ето ви медийни сензации. Разбира се, когато всички мляскат с очи пред тях все пак си струва да попитаме – Ветко Арабаджиев сега ли разбрахте, че е мошеник? Ами Николай Банев – кога точно научихте, че е перач на пари в каквото го обвинявате? Вчера ли? Въртят ни стари филми. В политиката обаче повторението не е майка на знанието. А е симптом за властова сенилност. 

-  Управниците подготвят промени в законодателството, според които могат да се задържат дори и деца, без да се уведомяват семействата им и без адвокат. Вашият коментар?

 - На мен ми намирисва на някакъв пиночетизъм.Подобни поправки са скандални и са прекрасен символ за безвремието на кабинета „Борисов -3“. Това управление напуска не само територията на здравия разум и но и посяга към авторитарни инструменти и самичко си дава зловещи правомощия. Всяка правова държава веднага би изхвърлила такава идея-вирус от себе си, но ГЕРБ са политическата форма на ХИВ-вируса и напълно са обезсилили имунната ни система срещу тъпотии , откровени глупости и лудости. И защо им е такава мярка? От какво се страхуват? Какво смятат да постигнат с нея? Това са въпросите, които не ми дават мира, а опасявам се всички отговори могат да предизвикват единствено ледена пот по гърба.  

-  Какво изкараха наяве за живота и нравите ни протестите на майките?

- Протестите на майките показаха каква огромна пропаст зее между властта и жертвите на нейните политически репресии. Наричам това репресия не случайно. Майките на деца с увреждания са натикани насила в бедността, изоставени от държавата, натирени по къщите си, оставени да се оправят обитатели на затворнически лагер. Нещо повече. Изявлението на Валери Симеонов за това, че децата им са „уж болни“ и че майките са „вресливи“ не трябва да бъде четено единствено като експлозия на арогантност. То е израз на абсолютна чиста класова ненавист. Защото Симеонов не е просто самозабравен и мастит политик. Той е милионер, изпълнен с презрение към хора, които искат държавата да влезе в социалните си функции.  Ето това е знанието, което получихме от тези протести. Държавата е пленник на една корпоративна клика, заложник на групичка от богаташи, които започват да смятат всеки, който протестира за проблем. И всякакви уверения за нови закони, за повече грижа всъщност са опит на тази групировка да гарантира властта си. В този смисъл трябва дори да поздравим Валери Симеонов – благодарение на неговия необуздан и злобен характер получихме шанса да видим истинската политическа ситуация у нас.   

-  Нарекохте премиера Борисов Международника. Как да си обясним демонстрираната от него активност зад граница?

-   Нека да ви припомня, че това е третото превъплащение на Борисов. През 2009 година той дойде маскиран като Отмъстителя. Супергероят, който трябваше да накаже виновниците за прехода. След това през 2014 година се опитаха да ни накарат да повярваме в митологията за „новия Бойко“. Тоест да припознаем Борисов като някакъв помъдрял политически гуру, чиято биография неизменно ще го доведе до президентския пост. Но в неговия случай политиката беше това, което се случва докато той си прави планове за „Дондуков“ 2. И днес вече виждаме Борисов, който се чувства нещастен и унил у нас. Повярвал си е, че неговата стихия е в международните совалки. Че е себе си само докато търчи, ако може да стисне ръката на Доналд Тръмп за 2 секунди, а след това да провери дали са го хванали качествено. Проблемът е, че за си международник трябва да знаеш какво искаш. Международната политика не е аматьорско мачле и среща на „Бистришките тигри“. За да си силен там трябва да имаш външна политика. А ние имаме Екатерина Захариева, но не и външна политика. Следователно и Бойко Борисов в международна поза е карикатурен образ. 

-   Колко още ще се удържи на власт сегашният кабинет?

-  Кабинетът „Борисов – 3“ е като котката на Шрьодингер – това е онази митична котка от мисловния експеримент на гениалния физик за която има 50 на 50 шанс да е жива или мъртва. Тоест тя е в двете състояния едновременно.  С други думи – кабинетът може да падне още утре. Той е мъртъв и прогнил. Не  съществува в името на голяма цел, а на окончателно преразпределение. Заради това може да произвежда единствено скандали и кризи. Но не съм склонен да подценявам алчността и дебелоочието на партиите, които участват в него – те знаят, че този танц е последен за тях, наясно са, че следващите избори ще бъдат като руска рулетка за тях и заради това ще направят всякакви компромиси, всякакви политически перверзии само и само да останат на власт. А това подрива държавата и живота на всички хора.

-  Обществото пита къде се изпариха 16-те милиарда заеми, но отговор няма. Парламентаристите знаят ли нещо по въпроса?

- Аз никога не съм бил срещу идеята за заеми, ако те се използват за развитието на държавата. Ако хората ги видят в своя живот под формата на предприятия, работни места, неща, които задвижват икономиката. Но проблемът с 16-те милиарда е, че те бяха като играта „тука има – тука няма“. Никой не разбра защо се взимат такива пари, къде отиват. Не напразно една част от партиите, които гласуваха този прокълнат заем бяха заличени от политическата карта на страната. Нека да ви припомня, че единствено и само БСП беше трайно, последователно и убедено срещу това действие. 

-  В момента се обсъжда бюджетът за 2019 г. Ще се раздават пари на ляво и на дясно. Само за пенсионерите пак няма нищо. Ще се появи ли най-накрая и пенсионерско лоби в парламента?

- БСП е пенсионерското лоби в парламента. И го казвам не с желание да прелъстявам политически нови избиратели или да се харесвам ситуационно на вашите читатели. Това е наша последователна политика. Още миналата година предложихме преизчисляване на всички пенсии. ГЕРБ садистично посякоха това предложение. Патриотите съучастнически участваха в тази гавра с възрастните хора. Тази година предлагаме отново същото. Няма да се уморим да го правим. Гласът на пенсионерите трябва да бъде чут.

-  Кое е по-важно за националната сигурност – закупуването на нови изтребители или борбата с битовата престъпност по селата?

 -  Отговорът ми на социалист е – майната им на самолетите. Разбира се, че битовата престъпност е бич номер едно за обикновените хора. Както казваше един приятел навремето – хората страдат най-вече от неорганизираната престъпност. А всички виждаме, че работата на кабинета в това отношение е пълен провал. Драматичен провал.

Ако оставя отговора дотук обаче наистина ще зазвуча като популист. Защото отговорът ми като българин е, че България се нуждае и от нови изтребители. Тук обаче има друга драма. Виждаме, че из телевизиите като хлебарки се шматкат комисионерите на самолетите F-16, които се опитват да ни убедят, че трябва на всяка цена да купим американски самолети. Въпреки, че е достатъчно да видите лицето Росен Плевнелиев да говори за това, за да си помислите, че едва ли нещо, което той рекламира е най-добрата оферта. Опасявам се, че нито със самолетите, нито в борбата с битовата престъпност България напредва достатъчно качествено, защото е преследвана от своите вечни демони – заяждането на дребно, непукизма и нежеланието ни да разберем, че само, когато сме заедно можем да постигнем велики неща. 

Поотделно можем само да се удавим.