Никога не съм предполагал, че някога пред живота ми
темата за бойните самолети на българската армия ще представлява интерес за мен.
Това е тема експертна, сложна, комплексна и наивно подозирах, че в нейните
дебри ще влизат само добре подготвени хора, които наистина знаят какво търсят,
а не телевизионни популисти, пълни до ушите с евроатлантически ценности и цяла
торба от клишета. Обаче преди известно време експрезидентът Росен Плевнелиев в
поредната си медийна изява гръмко обяви, че застава с името си зад закупуването
на самолети F-16. Той допълни, че това бил по-добрия избор от
"геополитическа гледна точка". Останах като гръмнат. Винаги съм
смятал, че към техниката не може, дори е противопоказно да се прилагат
политически критерии, но ето че се появи човек, който се опита да ни убеди в
обратното. И понеже, за да заставаш с името си зад нещо все пак трябва да имаш
име, реших да видя какво толкова ни рекламира Росен Плевнелиев и защо
самолетите "Грипен" така го отвращават "геополитически". С
други думи - не възприемайте този текст като убеждаване за това какво трябва да
купим. Той е по-скоро психологическо изследване на един политически тип, който
до скоро ни бе представян като стратегически мъдрец на страната, въпреки
очевидната му карикатурност. Не съм човекът, който ще наклони везните в една
или друга посока, но когато някой се опитва да ни натика в политическо блато,
най-важното е да видим автентичните факти и истинските оферти. Всичко друго е
медийна пара и прах по вятъра. Ето защо въоръжен с търпение се зачетох в
параметрите на предложенията и още в началото открих една аксиома - никога не
вярвайте на Росен Плевнелиев. Този образ е превърнал лъжата в своя втора
природа.
И така какво показа полетът ми в дълбокото море на тази
тема. На първо място веднага става ясно, че бившият президент застава с името
си зад самолет, който не съществува. След като България постави условието
изтребителите да са нови на нас ни предлагат модел F-16V (Viper). Самолетите
F-16 са легенда, но от тази модификация Viper досега не е бил произведен нито един
брой. Нито един.
Очевидно е съвсем нормално човек без каквото й да име да
застава с него зад нещо, което не съществува. Изобщо не се съмнявам, че това е
добър самолет, само че в офертата на американците има една малка уловка, която
също не ни споменават. България е част от пакетна сделка, защото тези самолети
се предлагат на 3 страни - на нас, на Словакия и на Бахрейн. Дори и само един
от елементите на пакета да се провали и ние ще останем без тях. От търговска
гледна точка най-важна е офертата на Бахрейн, защото те ще купуват най-много
самолети и съответно имат предимство. Близкоизточната държава ще ги получи
евентуално през 2023-2024 година, след това наред е Словакия, а ние сме на
опашката. Да не говорим, че фабриката, която ще ги произвежда все още не
съществува и тепърва трябва да бъде конструирана, защото американците искат да
си гарантират, че има смисъл да я започват изобщо. Вероятно си струва човек да
почака за качество, но сделката с Бахрейн все още се точи и не е ясно кога точно
ще приключи. Тоест към момента на нас ни предлагат единствено най-добри
намерения при това на цена, която надхвърля средствата, които България е
определила, че може да изхарчи. Необходимо е да вземем предвид и това, че след
като бъде произведен F-16V понеже досега не е летял ще трябва да мине през цяла
серия от тестове, които ще отнемат допълнително време и така доставката им у
нас се отлага за вечно светлото и почти невъзможно бъдеще.
Изтребителят обаче не е тостер за който плащаш и той
става изцяло твоя отговорност. Почти наравно с придобиването е важен въпроса за
поддръжката, частите, ремонтите, които са огромно перо. И тук офертата на
американците е повече от двусмислена. За което не са виновни те - за тях това е
търговска сделка, те искат да спечелят максимално, което е абсолютно нормално.
Въпросът е защо България трябва да удовлетворява тези претенции за печалба без
опит да предоговори цената, да извоюва по-добри условия. Давам ви пример.
Словаците със сериозна политическа совалка си издействаха намаляване на цената.
Но това вече е въпрос на политическа отговорност, на достойнство и на желание
да си в максимално съзвучие с интересите на страната си. В България нашия
премиер обяви, че въпросът е експертен, за да измие ръцете си и да откаже да
поеме тежкия кръст на истинския политик - тоест да се бори за максимално добра
оферта. Именно този отказ на Борисов да си свърши работата, да си издейства
среща с Тръмп, да търси лоби в САЩ, доведе до плъзването на евроатлантическите
анализатори като хлебарки из медиите, за да ни убеждават, че трябва да приемем
офертата безапелационно и без да се опитваме да я предоговорим. Голямо нещо са
комисионните. Вдъхновително.
Аз не съм против да си купим американски самолети. Нека
управляващите обаче да си свършат работата, да се борят, да направят офертата
изгодна, да покажат, че им пука за българските финанси и тогава разговорът ще
тече по друг начин. В противен случай сме длъжни да слушаме отново и отново
едни и същи лъжи на платените анализатори, които започват да стават досадни.
Сведени до няколко точки тези лъжи гласят следното.
Например - "Грипен" не са съвместими с
натовските изисквания, защото Швеция не е член на Алианса. Това не е опорна
точка, а халюцинация. Чехия и Полша, активни членове на НАТО, си купиха шведски
самолети. Не съм чул някой да се оплаква от това.
Още един удар в главата: "Повечето държави летят на
F-16". Яко, но вече уточнихме, че на нас ни предлагат модификация, която
все още не е произведена. Освен това самолетът F-16 се произвежда от над 40 години.
Нормално е повече държави да се сдобили с него. "Грипен" са в
производство от края на 80-те години и то първоначално само за шведските ВВС, а
едва от 2000 година са на международния пазар. Което обаче означава, че те са
самолети от ново поколение, а ако човек тръгне да търси кои страни ги използват
ще остане удивен - Австралия, Бразилия, Тайланд, Южна Африка. Очевидно държави
от четири континента нямат нищо против тях, но при нас ние трябва да слушаме
висшия авиационен шеф Росен П. Грубото политизиране на темата по тази начин
обаче издава липсата на ярки технически аргументи. И заради това от чувала с
фокусите вадим геополитическото лакейство, изведено като висш принцип. Да не
говорим, че опорната точка за "Грипен" се движи на ръба на дипломатическия
скандал, защото ни се казва, че едва ли не Швеция заслужава само презрение,
въпреки, че те обещават доставка на новите самолети само в рамките на 2 години,
а и предлагат поддръжка на местна почва, което си е бонус отвсякъде. А и около
30 на сто от частите им са американски, което ме кара да се почесвам учудено по
темето - какво толкова са се разпенили американските рекламни агенти по
медиите.
Нека тонът на статията обаче да не ви подвежда. По
никакъв начин не се опитвам да наклонявам везните в една или друга посока, а и
това, както казахме, не зависи от мен. Написах този текст, защото ми стана
интересно да се ориентирам в морето от небивалици, които се дрънкат по медиите
от самоназначили се за висши експерти по военна техника партийни работници. Те
са тези, които пречат на България да вземе самостоятелно решение, което в
най-висша степен ще подпомогне нейната армия вместо да се съобразяваме с
геополитически ветрове и лакейски медийни поклони. А това винаги ни вкарва в някаква задънена
улица на историята…
No comments:
Post a Comment