"Мезонетите на ГЕРБ да станат болници и училища!"

През 2014 година в рядък пристъп на творческо вдъхновение тогавашния президент Росен Плевнелиев си припомни как на 10 ноември 1989 година той е отишъл на протест с плакати, направени от тапетите в студентско общежитие. Двата плаката ударно гласяли: "Съд за виновните" и "Дворците на БКП да станат болници и училища". Тази политическа фантазия веднага беше разбита и разобличена като лъжа, защото на 10 ноември нямаше никакъв митинг, още по-малко като самотен мохикан в центъра на София е бил забелязван точно Росен Плевнелиев. Но цитираме тази история не заради нейния основен персонаж, а заради мощта и силата на лозунгите. Те са абсолютно автентични. Издигат ги двайсетина дни по-късно хората, които се събират на първите протести. Недоволството в тях е абсолютно автентично, особено гневът насочен към дворците на номенклатурата, потънала в разкош, имоти и стандарт на живот, абсолютно недостижим за всички останали. Това винаги е бил основният детонатор на българското общество. То може и знае как да стиска зъби в ситуация на криза, да оцелява напук на условията, времето и геополитическите обстоятелства, търпеливо да понася ударите на съдбата, но в мига в който види някой, който на техен гръб се е превърнал в имотен магнат и е използвал политиката, за да уреди живота на поколенията се възпламенява като ядрена ракета.

Точно заради това лозунгът, който Плевнелиев излъга, че е написал е толкова многозначителен днес. Сагата около мезонетите на властта, историите за това как Цветан Цветанов, Цецка Цачева, номенклатурен кадър на ГЕРБ и заместник-министърка са се сдобили с луксозни имоти дълго няма да залезе от обществения разговор. Всички елементи от тази история са сенчести и арогантни - от цените, намалени 4 пъти, до най-вероятният опит на Цветанов като шеф на вътрешната комисия в парламента да извие ръцете на фирмата-продавач като нареди да бъде проверена само 4 дни преди да подпише официално документите за собственост. Това не е просто злоупотреба с власт, това е политически рекет доведен до съвършенство. Схема за облагодетелстване, която по нищо не се различава от мафията. И точно като в мафията веднага започна разчистването на сметки и пространство. Първа жертва стана Цецка Цачева, която беше пратена по спешност в пенсия, втора - заместник-министърката на спорта, а според мнозина и главата на Цветан Цветанов рано или късно ще се затъркаля по политическия ешафод. Но това не е очистване или морален катарзис. Това е заличаване на следи. Спешен кризисен пиар, подсилен от залпа на дежурните по любов медии. И заради това е смешен телевизионният хлен на самозваните анализатори, които твърдят, че цялата афера била "черна кампания". Тези хора или не са от този свят или дотолкова са се навели на властта, че вече не виждат нищо друго. Значи е черна кампания фактът, че една дузина мастити партийци на ГЕРБ са си купили жилища на цени, абсолютно невъзможни за обикновения българин. Че същите тези се обслужили парламентарно и политически строящата фирма, а когато това не е помогнало докрай даже са използвали максимално силата си натиск. А най-перверзното от всички умотворения беше тезата, че "БСП не печели от този скандал". Тези хора са така оплетени в интриги, манипулации и поклони, че вече не могат да видят най-важното - скандалът отива много отвъд БСП, европейските избори или каквото й да е друго. Светкавицата на скандала ни разкри една бърлога от преяли номенклатурчици, неосъществени кариеристи преди, които днес като паразити са се всмукали във властта и консумират като за последно. Заради това и идеята, че Борисов имал "морален ход" като се освободи от всички заподозрени в схемата звучи поетично, но граничи с безумието. Борисов отстреля  Цачева не като морален жест, а като отчаяна надежда, че публиката ще се задоволи с нея, че бушонът, който гръмва ще отклони вниманието и никой няма да се вглежда повече в мезонетите на властта, но точно този път това е напразна надежда. Докараха този народ до просешка тояга, 10 години го пържиха в маслото на жълти интриги и медийни перверзии и днес вече имат възможност да видят резултатите от труда си. Гледката е нелицеприятна - пред нас имаме народ, претръпнал от скандали, свръхдрогиран от ежедневни драматургии, но запазил своята сърцевина непокътната и моралният му компас веднага настръхна срещу новата мастита номенклатура, надебеляла като Джаба от "Междузвездни войни", арогантна и цинична, въобразила си, че е овладяла до съвършенство медотодологията за контрол на съзнанието, а всъщност провалена и морално разкапана.

И, разбира се, като във всеки истински скандал и тук проблемът отива отвъд конкретната ситуация, ако искаме да диагностицираме проблема правилно, а не да преследваме сенките из тъмнината. Защитната реакция на ГЕРБ, която обобщена гласи "ама и в БСП имат апартаменти" всъщност е като бумеранг срещу самите тях. Защото те дойдоха на власт на претенцията, че не са като другите, че ще бъдат различни, а се окопаха в пари, схеми и суджуци. А и е малко трудно да сравняваш апартамента на Корнелия Нинова, купен, когато тя не е никакво политическо лице, а обикновен гражданин с имота на Цветанов, закупен на върха на политическата му и партийна мощ. И, да, имотните милионери вече са проблем на целия политически елит, защото няма невинни партии, но същността е друга. Нали цялата идея на промяната беше вече да не създаваме върхушки от презадоволени политически номенклатурчици, а да ценим успелите и умни хора. Оказа се, че точно в това отношение България не е мръднала от 10 ноември назад, а дори е регресирала, защото и най-висшата комунистическа номенклатура не се уреждаше с ВИП-асансьори. Оказа се, че преходът всъщност е мащабна димна завеса, която прикрива липсата на каквато й да е промяна. От 10 години насам ГЕРБ всъщност са най-мощната партия на статуквото и заради това страната е замръзнала в безвремието. Докато ние като кораб-призрак се лутаме в световния океан, такива като Цветанов се оттеглиха в своите мезонетни крепости, но е пълна илюзия, че това ще ги спаси, когато обществото се разтърси. Защото използването на политиката като инструмент за забогатяване е това, което напълно деморализира идеята за демокрация у нас. Всички, които като паразити се впиха в тялото на народа са виновниците за скептицизма, недоверието, нихилизма и невъзможността обикновения човек да произведе план за бъдещето. Уравнението просто е неравно - едните се уредиха с лукс, а останалите трябва да им плащат солено сметката. Демонстрацията на тази арогантност е последната емоция, която все още буди политически страсти и заради това Цветанов и сие не трябва да се учудват, ако един ден видят хора по улиците с плакати: "Мезонетите на ГЕРБ да станат болници и училища". Това ще е явният знак за тях, че краят им е неминуем, страшен и ужасяващ.

Точно какъвто заслужават.