В Ямболско, Пловдивско, Софийско десетки стопани на
прасета отново доказаха старата българска политическа теорема, че всяко лято в
последните 30 години е лято на гнева и, че идеята за политическа отпуска
изглежда абсурдна в страна, която от много време насам се дави в неразрешими
проблеми и отчайващо феодално безвремие. Този път гневът на хората е
предизвикан от изискването да заколят своите прасета като част от мерките за
ограничаване на свинската чума. Очевидно нещо в гласовете на протестиращите е
било достатъчно стряскащо, за да предизвика цяла канонада от статии в дежурните
по любов медии. Те пуснаха мозъкобъркачките на максимален режим и заваляха едни
кървави заглавия, че протести няма, че излизащите са марионетки на БСП, че
гневните хора са част от някакъв пореден план за клатене на държавата,
стабилността и лично на Бойко Борисов. Този конспиративен патос е разбираем.
Именно такива огнища на съпротива са в състояние напълно да преобърнат
медийната утопия на министър-председателя и да го изправят пред катастрофално
недоволство наесен. В крайна сметка десетгодишното управление на ГЕРБ се намира
в своята политическа есен в която като горски пожари са се натрупали огромни
проблеми, които гноят подобно на отворени рани. Но все пак протестите на
дребните собственици на прасета трогват със своя гняв и последователност.
Всички медии отразиха гневът и недоволството на хората, но ми се струва, че в
целия информационен вихър така и никой не си зададе големият въпрос, който е
най-важен в този случай. А големият въпрос е защо хората отказват да слушат
държавата, защо не си колят прасетата, защо не вярват, че всички мерки се
взимат за тяхно добро. Отговорът е простичък и много страшен. От много години
насам висши държавни интелектуалци и публични подлоги на евроатлантическите
ценности и всяка власт сатанизират разказа на Елин Пелин "Андрешко".
Главният герой в него бил типичен българин, гледал да прецака държава, да мине
тънко, отказвал да поеме отговорност и какво ли още не. Вероятно Елин Пелин се
върти в гроба, защото съдейки от топлината на повествованието и от дълбочината
на образа той се отнася към Андрешко с необикновена симпатия и абсолютно
разбиране. За хората в онези тъмни и мътни дни на историята държавата не е
тази, която помага, а само тази която наказва. Държавата е инструмент, който
работи единствено и само срещу тях. В разказа инструментът на тази тъмна сила
се явява под формата на охранен бирник. Проблемът е, че държавата днес все едно
се е върнала в мътната епоха на миналото. Днес хората преживяват държавата на
Бойко Борисов единствено и само като някакъв враждебен елемент, който идва да
налага нечистоплътни интересни и корпоративни зависимости. Те не са виждали
държава, която работи за тях, а единствено държава, която всекидневно се опитва
да ги окове в нови правила, разпоредби, укази, за да може да унищожи и малкото
им останала независимост. Между другото - домашните прасета се гледат точно
заради това. Те са антипазарния елемент в българските дребни стопанства. Хората
си купуват прасета и ги отглеждат, за да могат да си подсигурят това да не
бъдат зависими от пазарните стихии, да осигурят не само препитанието си, но и
своята независимост от всякакви прекупвачи, търговци и други форми на
капиталистически бълхи. И сега повечето стопани виждат как удрят по тях с
цялата административна мощ на бюрокрацията. Не удрят големите свинекомплекси, а
посягат на техните собствени прасета. На всичкото отгоре, дори и да са
необходими, тези мерки са изключително закъснели. Те лекуват последствията, а
не спират проблема. От две години насам държавата се прави, че свинска чума
няма. Не бяха предприети никакви мерки, с изключение на една абсурдна стена по
сухопътната граница с Румъния, за която тръгна вица, че намирали дивите прасета
мъртви край нея, защото те си умирали от смях. Днес цялата тежест на мерките
трябва да платят най-дребните собственици, тези, които гледат прасета буквално
за собственото си препитание и това няма как да не предизвика протести. Живеем
в общество, което винаги наказва най-слабите, а в случая дори няма да ги
компенсира както трябва, за да намали ефекта от драстичните мерки. Нещо повече.
В паметта на хората все още е пресен случая от лятото на миналата година,
когато държавата пак беше изправена пред друго болестно бедствие - африканската
чума. Орди от чиновници тръгнаха да избиват овцета и козичките на хората, без
да обяснят защо го правят и какво точно смятат да постигнат. Хората няма как да
са забравили трагичния образ на баба Дора от село Шарково, която плачаше
прегърнала своите кози. След това върху гърба на Корнелия Нинова се изсипаха
тонове отрова заради това, че тя отиде при хората и ги подкрепи в техните
протести. Поведението й било антидържавно, антиполитическо дори. Да, но в част
от фермите, където не пуснаха чиновниците животните така и не умряха от чумата.
Опитаха се да покрият тази новина, но тя тръгна от уста на уста и днес всички,
които са на улицата я знаят. Повечето от тях дори отказват да повярват, че има
чума, а разглеждат операцията по избиването на прасетата като част от коварен
план за увеличаване на вноса на свинско месо. Не са виновни тези, които си го
мислят. Виновни са тези, които се правеха, че проблем няма, а днес, когато
кризата е налице пак действат стихийно, хаотично и объркано, и създават почва
за слухове, теории на конспирацията и откровени конфликти.
Но погледнете проблема от гледна точка на обикновния
стопанин - за втора поредна година държавата нахлува в неговото стопанство, за
да го лиши напълно от препитание. Първо козите, сега прасетата. Всеки човек би
се разбунтувал срещу държава, която вижда единствено като наказващ наказателен
отряд. При това държава очевидно провалила се в своите най-големи отговорности
- да предпази своите граждани от всички възможни проблеми. И заради това тези,
които днес са на улицата наистина напомнят на митичния литературен герой
Андрешко. Той (литературния герой) поне имаше възможността да отложи
наказанието над своя приятел като изостави бирника в блатото. Днес обаче
бирниците шестват по телевизиите, дават безконечен акъл и няма никакво спасение
от тях. Те се провалиха във всичко до което се докоснаха. Дори прасетата не
можаха да умъртвят по хуманен начин, а ги издавиха в пожарникарска пяна като
коменданти на концлагер. И сега същите тези хора искат доверие в аванс, искат
някой да приеме наготово предписанията им и да им се подчини все едно е слуга,
а не свободен гражданин с чувство на гордост. ГЕРБ и тяхната администрация
наистина са явление от феодалните времена, защото просто грешно са разчели
собствения си народ и неговата гордост. Този народ търпи много, наляга си
парцалите с години, но когато ножът удари до кокала, когато бандата от държавни
чиновници започне да сваля и последната им риза, тогава протестите са
най-малкото, което може да се случи. Няма нещо по-страшно от хората, които просто
вече няма какво да загубят, а благодарение на ГЕРБ много от нас бяха доведени
до това състояние. Първо посегнаха на козичките. След това на прасетата.
Нормално е да си помислим, че идва редът и на хората.
No comments:
Post a Comment