Слави Трифонов - политиката като маане и умението да хвърляш гюбеци

"Ера 3", Йоло Денев, "Български орел", "Български бизнесблок", "България без цензура", "Воля"...Замисляли ли сте се някога, че целият безкраен преход у нас може да бъде разказан не през политическия мейнстрийм, а през историята на политекзотиките, които са озвучавали общественото пространство като дразнеща чалга песен. Сега вече съвсем спокойно в това фрийк-шоу можем да наредим и анонсираната нова партия на Слави Трифонов "Няма такава държава". Най-накрая цялата чалга култура, цялата спарена атмосфера на обществената ни мизерия получи своята върховна реализация. Поредното политическо чудо бе сготвено в лабораторията за обществени гадости. Сега всеки чалгар по душа вече може да е доволен - несъзнателният му политически порив получи плът. Време е за чака-рака. Време е за "седем-осем и ще си паднала, седем-осем и ще си легнала". Телевизионната бутафория на пълни обороти. Заради това е съвсем нормално, че има хора, които отварят шампанско от радост. Роди се поредното ГМО, поредната мухоловка за заблудени електорални души. Само, че този път има нещо ново, нещо различно. Плът получи не просто поредната еднодневка в политическия пейзаж, плът получиха най-долните страсти, автентичната простотия, кичът издигнат до нивото на култ. Това е политика на щракането с пръсти, политика на хвърлянето на гюбеци, най-мазното маане, което можем да си представим. Точно заради това няма нито един фен на Слави, който да може сподели какви точно идеи споделя техния кумир. Кога поне веднъж е изразявал социална загриженост за нещо и се хвърлял в ярка и значима кауза. Слави Трифонов - това е танц на маса, адреналин за потни тийнейджърки, оргазъм за нечетящи. А сега вече и с партиен аромат.

От поне три години насам всички знаем, че Трифонов ще се хвърли в политиката като кол-гърла към нов адрес на клиент. Отдавна се виждаше, че телевизионното шоу е тясно за мозъчните му експлозии и политически дръзновения. От поне три години Дългия и сценаристите му се държат като обидени на живота улични проповедници, които вместо да забавляват размахват пръсти от малкия екран, наставляват, дават акъл и пръскат популистки слюнки с идеята, че това изглежда невероятно привлекателно за средностастическия избирател. Проблемът е, че те твърде много удължиха любовната игра, твърде дълго слушахме импровизациите на тема "влизам/не влизам в политиката", твърде дълго ставахме свидетели на някакви нечувани телевизионни импровизации от типа "кастинг за политици", емоционални стриптийзи за здравето на Слави и какво ли още не. Всичко това беше увенчано с една опашата лъжа, разбира се. Слави Трифонов публично декларира, че няма намерение да влиза в политиката. После се оказа, че това е просто пиратка, нагла измама. Най-лошото е, че всички знаеха, че лъже докато произнасяше неистината пред журналисти. Но трябва да приемем това като принцип. Чалгата не се вълнува от последователност, не се вълнува от истината - там всичко опира до кючека и късането на салфетки. В тази редичка от феномени трябва да наредим и идеята за провеждането на референдум в който буквално нямаше нито една ключова за дневния ред на страната идея, а беше пълен с елементарни заигравки със здравия разум. Просто на някои хора телевизията им действа като кокаин - кара ги да вярват, че са всесилни, всемогъщи, най-морални, най-отдадени, най-хуманни и най-човеколюбиви. Точно както чалга-иконите на съвремието си вярват, че раждат автентично изкуство. От шоуто последователно бяха изчистени всички забавни моменти докато то не заприлича на някаква пиянска сбирка на ядосани от живота квартални чичковци. Така Слави и компания си повярваха, че са кръстоносците на българското обществено мнение, че са супергероите, които ще отмъстят за целия преход. Ако си спомняте преди около година именно заради подобно усещане интервюто на Дългия с Бойко Борисов беше чакано с такова нетърпение. Куцо и сакато си мислеше, че Слави Трифонов ще блесне като градски бунтар, че ще накара властта да се черви, гърчи и обяснява. Така фиаското стана само още по-оглушително. Там, където трябваше да видим рицар видяхме един застаряващ шоумен, който срича въпросите, който не може да реагира, който дори не знае как да подходи към реалните политически теми. Наистина няма такава държава.

Сега вече сме в нова ситуация. Всички говорят за поредното ГМО, но забелязвате ли, че никой не коментира политическа програма, идеи, визия и други дребни и досадни подробности. За партията на Слави се говори като поредния чалга-албум на годината. Ясно е, че когато пред теб е песен за гюбек няма да тръгваш да ровиш за философски дълбочини и екзистенциални тревоги. Пред нас възниква нова фаза на политиката на потните космати гърди, на разголените бедра на танцьорките. Аз поради тази причина не приемам и аналогиите между украинския президент Зеленски и Слави Трифонов. Зеленски пак е телевизионно явление, но поне изгря с един много смислен, интересен и забавен сериал. Трифонов и сие не се способни на такъв интелектуален подвиг. Тяхната сила е в псувнята под мустак, в наглото дебелоочие, че умението да разказваш вицове моментално ще се трансформира в политическа харизма и очарование. Самият факт, че Трифонов кръщава лабораторното си явление на своя песен е метафоричен (ако Азис направи партия дали ще я кръсти "Напипай го"). Представяте ли си как ще изглежда превода на новата партия на английски? Какво ли ще си кажат чужденците за този пик на родните недорузамения: "аз съм няматакавадържавист". Между другото - отсега мога да ви кажа, че съдбата на политическия проект ще е мрачна. В чалгата няма нищо по-важно от поредния нов хит. Песните от миналата година се забравят с космическа скорост. А и Трифонов действа като проказа към всяка политическа кауза до която се добре. Беше певец на СДС, СДС оттече в канализацията на историята. Беше пръв приятел на Борисов, ама после го изритаха като мръсно коте. Тръгна да свири с фанфари на Меглена Кунева, а днес вече дори и закалените политически журналисти не се сещат коя точно беше тази. Сега Слави Трифонов е решил да става певец на самия себе си. Този цирк сме го гледали. До безобразие.

А най-лошото от всичко е, както сочи историята на политекзотиката на прехода, е че Трифонов може и да влезе в парламента. След БББ, НДСВ, ГЕРБ, "България без цензура" и "Воля" вече можем да очакваме всичко. След 30 години безвремие хората вече гласуват като камикадзета. И така като едното нищо ще видим Кръстника на чалгата в парламента. Така вече преходът окончателно ще е свършил. Кръчмарската политика ще е получила своя окончателен разцвет. Това е постапокалиптична реалност, където вече не е останало нищо за спасяване.