От няколко месеца насам страната става и ляга с
една-единствена икономическа мистерия - ще отвори ли "Фолксваген"
завод у нас или няма да отвори. По темата се изказват експерти, висши
политически мислители, анализатори на свободна практика, геополитически всичколози,
дежурните бардове на правителството и всички възможни инфлуенсъри (дълго време
си мислех, че това е някаква тежка разновидност на грипа, а пък то се оказа, че
всеки, който има фейсбук-профил в наши дни може да се пише инфлуенсър и да дава
акъл по всякакви теми). Инвестицията предизвика много тревоги, особено, когато
пропълзя информацията, че немците май са решили да заобиколят България и
насочат парите си в Турция. За да спрат тревогите в сърцата на електората
медиите изровиха от блатото на неговото блаженно пенсионерство дори и
експрезидента Росен Плевнелиев, който от всеки сутрешен блок започна да ни
обяснява, че България има още козове, че ако автомобилния гигант реши да даде
рамо на Ердоган, това щяло да бъде абсолютен позор и какви ли не още
дълбокомислени, свръхинтелектуални, хиперумозрителни и почти гениални
аргументи. Това с "козовете" го подеха и дежурните по любов към
властта медии, които започнаха да раждат поразително еднакви по тезите си
"анализи" в които се казваше, че България е един млад икономически
тигър, че Бойко Борисов още има разни фокуси в ръцете си, които в момента щом
извади на бял свят, германците не завод, а направо ще поискат да пренесат
централата си в София. И така мина цялото лято - в напрежение, въпросителни,
скубане на коси, мелодраматични коментари, напрегнато очакване и Росен
Плевнелиев. Лято за чудо и приказ.
Всъщност темата за това какво може да предложи България
на "Фолксваген" е много сериозна и не заслужава шеговития тон с който
започнах. Защото тя опира до реалното състояние на българската икономика, отвъд
медийната розова мъглица и измамната магия на цифрите от статистиката. Вероятно
опиянен именно от тези две стихии Бойко Борисов буквално през седмица повтаря,
че България е залят от чуждестранни инвестиции, строят се "завод до
завод" (цитатът е точен), че има толкова много заводи и заради това вече
няма работна ръка. Ако премиерът смята, че с подобна патетика ще привлече
"Фолксваген", той дълбоко се заблуждава. Те не са станали световен
концерн като са вярвали на медийни дъвки и балони. И преди да продължим с
лошите новини, нека все пак да кажем нещо в защита и на българските очаквания.
Крайно време е Европейският съюз наистина да си създаде вътрешно правило за
това, че европейските инвестиции приоритетно ще отиват в страни от ЕС. Това не
е протекционизъм, а нормална икономическа и политическа логика. Нали все пак ни
казват, че нашият ЕС е общност, която се базира на ценности. Следователно е
добре някой да преподаде този урок и на големите корпорации, нали така? Защото
ако поставим иконимическите интереси преди ценностите, то тогава ще ни си
разкрие един друг ЕС, а не този, който славословят в учебниците. Но понеже
такова правило няма, а съществуваме в груба, брутална и цинична пазарна логика,
нека да видим реалностите.
Първо - квалифицирана работна ръка в България няма.
Всички хора с реална квалификация отдавна избягаха навън, а тези, които са
останали поради някакви причини са заети. В България има региони, където и
неквалифицирана работна ръка напълно отсъства. С очите съм бил свидетел на
хора, които отиват лятото да работят я в Гърция, я в Испания, натрупват малко
пари, връщат се зимата и живеят със спестеното. Те категорично отказват да
работят в България - заплатите са удивително ниски, изискванията са големи,
никой не мисли за работниците. Това последното е синтез на серия от мои
разговори с такива хора. Което ме връща към другия велик аргумент за привличане
на голямата инвестиция - че тук заплатите били ниски. Изрази го Росен
Плевнелиев. Ако имаше справедливост всеки, който вади такъв аргумент на масата
трябваше моментално да бъде изпепеляван от гръм. Ниските заплати у нас не могат
да бъдат реален магнит за чужди инвестиции. Най-вече, защото това ниво на
заплащане прокуди квалифицираната работна ръка. А тези, които в момента се
квалифицират имат само една мисъл в главите си - да избягат моментално някъде в
чужбина, където трудът им ще бъде добре заплатен. И според мен анализаторите
във "Фолксваген" си дават ясна сметка за това. Ако все пак изберат
България - те ще трябва да си обучат работниците, което допълнително оскъпява
инвестицията тук. Още повече, че те няма да могат да си позволяват да им плащат
жълти стотинки, защото границите са отворени и никой няма да остане да се гърчи
в потосмукачница без да има финансов смисъл от това. България трябва да мисли
не как да рекламира ниските си заплати, а да търси начини доходите да бъдат
увеличени.
Стигаме до номер 3 - вътрешният пазар. Турция може да
предложи на германския концерн мощен вътрешен пазар и добре потребление за
произведената продукция и то независимо от факта, че в момента съседката ни
минава през криза. Българският пазар е свит и малък. Всяко второ домакинство е
затънало в кредити до ушите. Тук огромен пазар за продукцията на
"Фолксваген" просто няма как да има. И накрая - Турция може да си
позволи да спести на компанията данъци, да даде всякакви други екстри, които на
нас са ни забранени именно от вътрешните правила на ЕС. Аргументи 3 и 4 може би
донякъде са обусловени демографските и политическите особености. Но ниските
доходи и липсата на работна ръка са реален управленски проблем, защото те са
резултатът от 30 години преход. Няма кой да работи. Няма кой да им работи.
Толкова е простичко.
И най-накрая, ако искате приемете това за мрънкане, но аз
не мога да разбера това голямо слюноотделяне пред чуждите инвестиции. Всички
чакаме "Фолксваген" все едно е манна небесна, която да ни озари с
божествена светлина. Нима само чуждите инвестиции могат да бъдат фактор за
икономически растеж? А къде е българската държава? Саката ли тя? Интелектуално
непълноценна ли е? Нима държавата не може да отдели средства, за да отвори тя
едно модерно предприятие. Не казвам, че трябва да произвеждаме коли, но можем
да намерим друга високотехнологична ниша - например завод за дронове или нещо
подобно. Защо трябва да чакаме стимул отвън, когато е възможно държавата
самичка да си помогне. За това обаче се иска друго ниво на мислене. Друго ниво
на разбиране на отговорността пред хората. Вместо да кършим пръсти и да се
чудим дали "Фолксваген" ще дойде, вече можеше сами да сме тръгнали по
пътя на икономическото развитие. Тогава и големите чужди концерни ще почнат да
се навъртат край нас. Всичко останало за фантазии за инфлуенсъри и сюити за
влюбени във властта журналисти.
No comments:
Post a Comment