Малко след края на политическия сезон, вероятно изтощен
от жега, медийно внимание, африканска чума и хакерски атаки, премиерът Бойко
Борисов реши да се изявява като виден конспиролог. "Някой умишлено иска да
сваля правителството", обяви той пред журналисти, което явно го поставя в
клуба на запалените читатели на Антон Тодоров и други видни представители на
страстната любов към властта. Нито един, ама наистина нито един журналист не се
осмели да го поразпита по темата, да се задълбочи в това политическо страдание,
да се опита поне да изтръгне имена, организатори, спящи клетки и други
подробности. В държавата на Бойко Борисов твърденията на премиера не се
оспорват. Медиите ги поглъщат като най-луксозно политическо гурме. Така
политическият сезон получи и мелодраматични измерения. Добрият
министър-председател и лошите сенчести фигури, които искат да го свалят. Това
си е направо сюжет за бурлеска. Но именно този страх на Борисов може да бъде
превърнат в мощна метафора за това какво преживяхме в последните месеци. Защото
той издава, че министър-председателят не е научил нищо от всички кризи,
скандали, драми и политическите земетресения, които държавата преживя от
началото на годината насам. Има една легендарна мисъл на Пелевин: "Заговор
срещу Русия, разбира се, има. Проблемът е, че в него участват всички пълнолетни
руснаци". Подарявам я на Бойко Борисов. Защото някой наистина иска да
свали правителството. Името му е Бойко Борисов...
Всъщност това е проблемът с дълголетието във властта.
ГЕРБ са власт вече една трета от целия преход. И подобен срок на престой по
върховете на държавата позволява да видим как те стават отрицание на самите
себе си. Как Бойко Борисов едно по едно унищожава с бездействие, празни
приказки или с обикновено съучастие всичко онова с което се гордееше. През 2012
година в София на площада пред парламента свиневъдите обявиха лидера на ГЕРБ за
свой кръстник и с горещи сълзи му се клеха във вярност. Седем години по-късно
правителството на същия този Борисов унищожава систематично целият отрасъл. И
само за протокола - това не е политизиране на проблема (любимата дъвка на
политологическите кол-гърли и другиятн обслужващ персонал). Това е реално
диагностициране на ситуацията, защото за чумата се знае от няколко години
насам, а кабинета не си мръдна пръста, за да вземе някакви мерки. Миналата
година построиха някаква смешна стена за много пари, но нищо друго не беше
направено. Тоест - кабинетът на Борисов носи пряка отговорност заради това, че
чумата се разпростря из цялата страна. Иронично е за един "кръстник на
свиневъдите", но историята обича да се държи като кучка. Същото е
положението и във всички останали сфери. Пророкът на стабилността се изяви като
адепт на постоянния хаос. Балканският Бисмарк се скъса от геополитически
наколенки. Отмъстителят за прехода затъна до ушите в евтини апартаменти,
огромни тераси, корпоративни схеми, феодални зависимости, къщи за гости и
откровени кражби. Борисов днес е изтощен, изморен и се опитва да изчисти
партията си от всички неудобни свидетели за провала и от всички, които могат да
опетнят медийната му аура. Само, че този процес закъсня. И премиерът добре го
знае. Точно заради това се родиха приказките за свалянето от власт. Той спешно
се нуждае от обяснение за нестабилността в държавата, а друго просто няма по
ръка.
Всъщност няма как да не забележим, че ГЕРБ нещо не
успяват да се насладят на своя успех на европейските избори. В негово име бяха
впрегнати много ресурси, много политическа енергия, но успехът нагарча, защото
след такова дълголетие във властта, той просто не решава проблемите. Няма как
да твърдиш, че народната любов те е озарила с доверие при смешната активност от
30 процента (най-слабата в целия ЕС). Няма как да твърдиш, че успехът е зашеметителен,
когато реално си загубил гласове в сравнение с изборите отпреди 5 години. Точно
заради това ГЕРБ се измъкнаха от една криза, за да затънат в блатото на друга.
Защото, когато пушилката от евровота мина, "Апартаментгейт" отново
попадна във водещите новини, този път обогатен с информациите за хакването на
НАП, за чумата по прасетата и безбожно скъпите американски самолети, които
никой не знае кога ще получим и дали ще получим изобщо. Тоест равносметката на
ГЕРБ за този сезон не само не звучи триумфално, но и изглежда като симптом за
много тежка проказа с предстоящ фатален край. Защото партията, която се опита
да си постави стабилността като орден днес може да произвежда единствено кризи.
Няма общество, което да е в състояние да пребива толкова дълго в шизофренията
на една партия, която не знае накъде да върви и какво да прави. И към всичко
това още едно лакомство - малката коалицията на патриотите се разпадна като
малкоизвестен радиоктивен елемент. Трите партии вероятно ще продължат да
гравитират около мускула на Бойко Борисов, но постоянното създаване на плаващи
мнозинства може да бъде любим спорт единствено в спокойна геополитическа
ситуация. Сега то ще представлява поредния зъбобол за министър-председателя, а
за такава болка хапчета все още няма открити.
В името на обективността сме длъжни да кажем, че
положението в БСП също не е цветущо. Левицата не успя да спечели европейските
избори, въпреки, че заложи всичко на тази карта. В името на победата
социалистите предприеха наистина смели и нестандартни действия, които обаче не
им се изплатиха качествено. Напускането на парламента за три месеца в крайна
сметка се оказа високорисков ход, но без достатъчна възвращаемост. И въпреки,
че реалните резултати не бяха за подценяване - БСП единствена увеличи гласовете
за себе си с 50 хиляди и получи един евродепутат повече, медийните пирани се
нахвърлиха върху левицата като побеснели. В рамките на 10 дни никой не говореше
за ГЕРБ и тяхната "победа". Цялата злост на писанията бе
концентрирана върху БСП и лично върху Корнелия Нинова. Говореше се за
"разгром", "поражение", "ужасяваща загуба", за
"смазването на БСП" и какво ли още не. Всъщност именно непремерената
злост спаси БСП от влизането в нокдаун. Защото злобата на оценките бе така
пресилена, така демонично изкривена, че това принуди социалистите да останат в
кондиция. Тя си пролича на събора на Бузлуджа, където близо 40 хиляди души
извикаха "Победа" в мига в който чуха призива на Нинова:
"Изправете се и те ще паднат". И заради това, уви, разрешението на
българската политическа драма съвсем не се очертава на хоризонта. Следващият
голям сблъсък ще е на местните избори, но опасявам се, че дори и те ще бъдат
разглеждани просто като голяма прелюдия към ярък парламентарен сблъсък. А там
за старта вече загрява Слави Трифонов и поредното лабораторно българско чудо.
Тоест оставихме в историята един политически сезон, който не донесе отговори,
който не разплете мистерии и който просто купи още малко време на политическата
агония. Човек обаче е странно създание. Докато живее - той се надява, че
най-доброто предстои, макар и вселената да му дава постоянно знаци за
обратното. Тоест - надеждата за златна есен този път е не само емоционално
състояние. Това си е направо политическа нагласа и то с дисидентски привкус.
Ами не е малко.
No comments:
Post a Comment