В началото на юли се проведе една неочаквана среща.
Собствениците на Лудогорец, Левски и ЦСКА бяха привикани при Бойко Борисов,
заедно с шефа на БФС Борислав Михайлов. Разговорът едва ли щеше да предизвика
такъв медиен шум, ако не стана ясно, че на срещата са поканени още вътрешният
министър Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. Така и не стана ясно
каква е била целта на срещата, нито в какъв тон е проведена. За темата знаем от
кратко прессъобщение на Министерския съвет, което гласи, че на нея е било взето
важно решение - "клубовете в Първа лига да играят феърплей и футболните
ръководители да не притискат съдиите". Как се осигурява феърплей
единствено с административен натиск продължава да бъде мистерия дори и за
най-философски настроените мислители, но така или иначе не научихме нищо
допълнително. Футболните босове не бяха много слоохотливи след срещата, само
Гриша Ганчев неохотно сподели, че се били договорили да не купуват мачове. Език
мой, враг мой. Защото това обяснение официализира тъмното подозрение на много
футболни фенове (още в зората на демокрацията се изчистих от футболната зараза
и сега следя само международни турнири основно заради геополитическата тръпка и
заради искрометното удоволствие винаги да викам за по-слабите), че българското
първенство е проядено от задкулисни договорки, схеми, корупция, нагласени мачове
и тъмни афери. Вероятно заради това нашите грандове са източник на постоянно
изумление и изненада, когато започнат да губят от аматьорски клубове от други
страни. Да си българин понякога е мъка.
Дори и само това схематично описание обаче натрапва едно
огромно и доста банално сравнение, което е изтъркано от злоупотреба, но това не
го прави по-малко валидно. А не е ли същото в политиката? Хванете произволен
гражданин на улицата и той ще ви опише политическата ситуация със същите думи
на огорчение, гняв, лека тъга и бунтовност с които описва футболните си страсти
и неприятни изненади. Българската политика отдавна съществува на сенчестата
територия на задкулисието, геополитическите поклони и договорки, в
корупционното блато и кал и след всичко това е повече от естествено и
болезнено, че страната ни е на последното място по доходи в ЕС. Значи въпросът
за феърплея в политиката е повече от актуален. Имам опасения обаче, че Бойко
Борисов никога няма да свика среща по темата. Защото той и неговата партия
превърнаха политическото поле в кално, мръсно и почти гнусно място. Място,
пълно с долни трикове, елементарни манипулации, медийни фойерверки,
пиар-пиратки и нарцистични изхвърляния. И няма нужда да се връщаме много назад,
за да открием доказателства за тази дееволюция. Достатъчно е да прехвърлим
набързо последните месеци.
Започваме с партийната субсидия. През 2016 година на
референдум 2,5 милиона души обявиха, че искат държавното финансиране за
партиите да е 1 лев за получен глас. Необходимо е да припомним, че въпреки
солидния брой на гласувалите, те все пак не бяха достатъчни резултатът от
допитването да стане задължителен. Минаха три години без никаква реакция. И
изведнъж преди няколко седмици след като стана ясно, че Министерството на
финансите е допуснало фрапантен и ужасен гаф като разпределя повече пари за
партийните формации, кресливите трубадури на ГЕРБ решиха, че е време да чуят
гласа на хората. Три години по късно. 36 месеца след гласуването. Целта обаче
съвсем не беше да се събразят с избирателите, а да притиснат опозицията до
стената, да я обезкървят финансово и изкормят преди местните избори със
садистично наслаждение. Нещо повече - единствената опозиционна партия БСП беше
притисната и да връща надвзетите пари (вероятно така трябва), но така се получи
двойна подсечка. В тази пушилка изведнъж стана ясно, че ГЕРБ имат на влог над
30 милиона лева. Твърденията, че това са спестени пари от разумни фискални
харчове са опашата, гръмка и смазваща лъжа. И най-малкото означава, че
най-голямата формация у нас не е водила никакъв реален партиен живот. Всеки,
който се е занимавал с политика знае колк ресурсоемка е тя - наеми на офиси,
наеми на зали за големи срещи, заплати за местни координатори, смазващи разходи
по кампания и медийни участия. Цялата тази драма показа едно - че ГЕРБ през
цялото време са имали други източници за покриване на своите разходи, но у нас
медийната среда не обича да поставя този въпрос. Той може да доведе до
неприятни последици. Спектакалът обаче показа, че управляващите искат да са
сигурни, че опозицията ще тръгне към местните избори на един крак, куцаща и
предварително изморена и олюляваща се. Антифеърплей отвсякъде. При това цялото
шоу със субсидиите бе въведено по средата на годината, което е все едно да
бутнеш подкуп на футболен съдия, за да си затваря очите за грубияните в твоя
отбор и да не свири нито една дузпа за противника. Следва и черешката на
тортата - ГЕРБ и ДПС се съюзиха в съюз от стомана и пари и махнаха
ограниченията за даренията. Гарантирам ви - след местните избори ще се окаже,
че знайни и незнайни фирми са били удивително щедри и запленени от идеите точно
на тези две партии. Всяко футболно първенство знае какво е това - когато дойде
някой милиардер и си купи отбор, който напълва със звезди от целия свят.
Заменете "звезди" с "пари" и ще получите картина на тотална
олигархична корупция, официално пусната като раков тумор в политическите
процеси. Самият Бойко Борисов още в началото обяви, че знае какво ще се случи и
пусна лафа, че бизнесмените ще почнат да притежават партиите. Това не е
случайно самопризнание. Тази реплика бе пусната като алиби, защото когато
нещата се вгорчат до втръсване, когато корупцията стане очевидна, той винаги
може да си измие ръцете, че е предупреждавал за всичко, което ще се случи. Но е
факт, че действията на ГЕРБ са пример за пълното отрицание на феърплея в
политиката. И всичко накуп издава някакъв страх, на моменти дори патологичен,
че цялата сила, която платените анализатори твърдят, че Борисов излъчва и
внушава, може да се окаже напълно илюзорна пред гнева на хората, натровени от
безвремие и медийни балони. Трудно е да повярваш, че живееш добре, когато
цените скачат, цели сектори в икономиката биват буквално затрити, а хакери се
разхождат през личните ти данни като туристи в градски парк.
Политиката е процес на диалог, намирането на адекватни и
балансирани решения сред десетки аргументи и принципи. Само че ГЕРБ действат
антиполитически. Те не разговарят, те налагат. Те не обясняват, те гласуват
като андроиди. Точно заради този автоматизъм не съм необходими експерти, опитни
хора или смислени такива. Достатъчно е просто да имаш диплома, както показа
новоизбраната членка на СЕМ, завършила агроикономика във Враца, със среден
успех 3,89. Точно тази арагантност на неграмотника ражда антифеърплея в
политиката. Феърплейът освен въпрос на правила, е въпрос и на вътрешен морал,
на строен етичен кодекс, който напълно отсъства в ГЕРБ. Но въпреки това - не
бива да се губи надежда. Футболът и политиката често стават експериментално
поле за различни чудеса. Нали знаете - винаги се появява някой аутсайдер, който
отнася и най-добре платените фаворите. Защото отвъд машинациите, схемите,
корупцията, аферите, задкулисието и феодалните подчинености, съществува
светлата земя на идеите. А в България не са много партиите, които имат достъп
до нея. Идейните партии оцеляват и в буря, и във вихър, и във времена на
изпитания и липса на какъвто й да е феърплей. Така че ГЕРБ трябва да се
страхуват. Защото фаворите постоянно ги детронират. Болезнено. Тежко. Зрелищно.
Така феърплейят, дори и в политика, все пак тържествува.
No comments:
Post a Comment