Джаки Колинс за градски реститутки

Пълен литературен потрес.

Теодора Димова е извадила нов роман със заглавие "Поразените". Отдавна съм наясно, че нейната проза действа като радиация на ума, но ето на, излъгах се, и отворих тъничкото книжле в една книжарница. Това бил роман за жертвите на Народния съд. Зачетох се - банална, пластмасова, дидактична проза, пълна с придихания, позьорство и зле разбрано християнство. Джаки Колинс за градски реститутки. Политическа боза с претенции за аристократично питие. Това е практически нечетивна проза, инфантилна психологически и скучна до мозъчен колапс. Винаги така се случва с комсомолските поръчки.

Димова носи безсмъртна фамилия, но опасявам се, че това е всичко, което е взела като интелектуално наследство от баща си. И това не е обида. Баща й е колос, титан, който дори и образите по поръчка знаеше как да вплете в прозата си като автентична философска идея (дълго мога да ви говоря защо "Тютюн" трябва да се чете с образа на Лила в него).

Дъщерята обаче е манифактурчик. Днес ще пишем за Народния съд, утре ще праснем повест за неразбрания гений на Иван Костов, най-накрая ще се потопим в мъките на градската интелигенция, която на 30-ата година от прехода е сляпа за истинските страдания на своя народ, но за сметка на това бори комунизма като за световно. Откъде се появиха тези пластмасови хора? Представям си колко дървета са били изсечени, за да пуснат този роман на пазара. 

Това е и еко-бедствие :)))