"Управлението на Борисов закотви България на дъното
на Европа". Тази хирургическа констатация направи президентът Румен Радев
точно на връх Шипка пред журналисти. Поводът за нея беше опитът за поредна
интрига с която ГЕРБ се опитаха да инфектират общественото пространство.
Причината този път беше една реплика на Бойко Борисов, който предположи, че
шефът на НСО Данчо Дяков е напуснал своя пост заради "огромните скандали в
президентската институция". Нито един журналист в името на спасението на
съвестта и душата си не се осмели да помоли премиера за конкретика, да каже кои
са скандалите и какво точно има предвид. Всъщност репликата на
министър-председателя в много отношения беше издайническа, защото през нея
стана ясно откъде идва командата към жълтите медии непрекъснато да заливат с
помия президентската институция. В този смисъл дори "Дондуков" 2 е
пример за стоицизъм, защото администрацията на Радев показа железни нерви и
хладен разум. Точно на Шипка обаче Радев отвърна на ударите с истинска артилерийска
атака и попита защо правителството се опитва да прати Пламен Георгиев, станал
известен като Голямата тераса, максимално далече от страната и какво има да
крие. Беше ясно, че премиерът няма да отговори на този въпрос. Вместо него беше
пусната жълтата преса, която тръгна да прави мелодраматични анализи как Румен
Радев се държал като интригант. Изобщо станахме свидетели на нов епизод от
войната между институциите, която на приливи и отливи не е спирала от
избирането на нов президент на страната през 2016 година. Сега обаче ударите
стават все по-ожесточени, все по-истерични от страна на правителството, защото
навлизаме в буреносна есен, където цялата политическа картина в България може
да бъде преподредена. Може би заради това Борисов не се появи на Шипка. Той е наясно,
че прекият сблъсък между него и президента не работи полза на победата му.
Бойко Борисов, а ГЕРБ, както се убедихме всички е просто
функция на негового его, влизат в есенния сезон в неособено добра кондиция.
Това е доста странно, особено след първото им място на европейските избори, но
пък е доста логично. Победата на вота не вълшебен сапун, който да отмени
натрупаните проблеми и задъхващата се интелектуална немощ на управлението.
Дежурните по любов медии от сутрин до вечер пускат розови балончета в които
описват България като икономически тигър, но българските граждани не са идиоти.
Контрастът между техния реален живот и телевизионните дудуци от ден на ден
става все по-разтърсващ. Проблемът със свинската чума и ударът срещу десетки
малки стопани също оттеква като крясък, който се усилва все повече. В този
смисъл политическите инстинкти на Борисов се задействаха в режим
"оцеляване" и може би заради това така и не го видяхме на Шипка. В
стратегически план обаче това е огромна грешка и политически фалстарт за
сезона. Защото очевидно Румен Радев е онази неизвестна и неизчислима величина в
българския обществен живот, която остава мистерия за премиера. Виждали сме
Борисов в десетки ситуации, оцелявал е при кризи, които биха занулили всеки
друг, но при сблъсъците с президента той неизменно губи и в морален, и в
политически план. Румен Радев е ахилесовата пета на Бойко Борисов. А какво ли
не беше опитано в битката срещу президентската институция. Пробваха тактиката
на откритата война - създаваха комисии, пускаха говорители по телевизиите,
насъскваха Антон Тодоров, но затънаха в плаващите пясъци на народното
презрение. Лично Борисов се опита да вдигне белия флаг на примирието и
институциите да минат в режим на студен мир, без обаче да проумее, че точно
това развитие е абсолютно невъзможно. Защото тук говорим за идейно, политическо
и морално различие между двете описвани фигури, а такива разлики не са
заличават през преговори и мир. След това се опитаха да атакуват президента
през неговата съпруга, която бе превърната в звезда на десетки статии в
сензационен стил, но и това не сработи за подриване на имиджа на Радев. И така
- битката Борисов срещу Радев, въпреки нежеланието на ГЕРБ, се превърна в битка
на две визии за това как трябва да изглежда страната и какво означава
българската стабилност - път нагоре и напред или затъване в плаващите пясъци на
безвремието.
"Промяната в България започна с избора на Румен
Радев за президент", констатира наскоро соцлидерката Корнелия Нинова. И тя
датира с абсолютна точност началото на проблемите на ГЕРБ. Защото избирателите
на Радев, макар и еклектична сплав и нееднородни като политически разбирания,
бяха обединени от един водещ принцип: "така повече не може да
продължава". В този смисъл основните опасения на Борисов са, че наесен целият
този алхимичен политически коктейл може да се повтори и да избухне в лицето на
управляващата партия. Всички опити за лифтинг на модела, всички маневри за
избягване на отговорност, дори пращането на Цветан Цветанов в изгнание, не
могат да помогнат на ГЕРБ да прескочат кризата, която ги дебне като древно
чудовище. В България дълголетието във властта е шанс, но и проклятие. Хората
искат промяна, дори и когато протеста не излизат да гласуват. Точно тук е
шансът на промяната, която може да дойде на местните избори. И Радев, въпреки,
че няма как да участва на вота, всъщност говори с гласът на онези, които вече
но могат да продължават да живеят в медийния балон на лъжите и сънищата на
придворната журналистика. Парадоксално е, но именно президентът задава въпросите,
които трябваше да бъдат зададени от представителите на медиите, които трябваше
да бъдат изстрелвани към челото на властта отново и отново докато не проговори.
И всъщност точно това ще наблюдаваме колкото повече наближава есента -
паническото оттегляне на ГЕРБ в земите на интригата, лъжата и тоталната
манипулация и президентът, който е длъжен да бъде говорител на истината и да
формулира истинските проблеми на страната, без да се страхува от разяждащата
отрова на жълтата преса. Казват, че Шипка не било мястото на което Радев
трябвало да отправи тези обвинения. Точно обратното е - Шипка е морален връх в
българската история. Именно там трябва да се казва истината, колкото и да боли.
Колкото и да му е криво на Борисов. Това не е война между институции.
Това е
война за различното бъдеще на България.
No comments:
Post a Comment