Ухажването на митичния десен избирател

Когато наближат кметски избори в столицата всички анализатори, шамани, врачки и астролози като зомбирани започват да говорят за „десния избирател“. Вероятно все пак имат някакво основание. София е единственото място в страната, където това явление може да бъде социологически засечено и емпирично проверено, тоест да не остава единствено в сферата на политическите предположения, които никога не могат да бъдат доказани. Не знам дали някой някога си е давал труда да очертае автентичния (не медийно въобразения) образ на тази странна група. Убеден съм само в едно – фиксацията върху тях със сигурност им действа като кокаин. Те са разглезените деца на прехода – свикнали са всички да им обръщат внимание, да ги ухажват романтично и да дават тежки мнения по теми, които са вън от тяхната компетенция.  И всичко това се дължи на една социологическа фантазия – че десният избирател ще предопредели успеха на втория тур, ако се стигне до него. ГЕРБ досега са правили фанатични усилия да похищават изборите само на първи, защото вторият тур ще е като руска рулетка за тях. Там започват да изплуват страсти, съмнения, колебания и много други смъртоносни за статуквото паралитични отрови. Точно заради това и днес наблюдаваме ритуала по ухажването на „десния избирател“. Дори Мая Манолова, която иначе има здрави политически инстинкти, от самото начало на включването си в битката за София започна да им намига и да им дава знаци, че тя би могла да бъде изразител на техните политически интереси.  Рано е да оценяваме това поведение. То може да се увенчае с успех, въпреки, че ако питате мен навлизането в това блато е абсолютно безплодно. Но преди да коментираме темата, нека да разсеем един основен мит. Десният избирател в неговия краен сектантски вид не решава нищо в София.  Те са като екзотичен вид игуана, която човек държи в къщата си без конкретна цел и резултатите от изборите го доказват.

Нека да започнем с 2015 година, която беше година на мощен адреналин за градкото дясно. Те вече имаха една година престой във властта като коалиционна държанка на ГЕРБ. В средата на 2014 година правителството на Орешарски беше свалено и БСП бе доведена до състояние на будна кома. Тогава градските десни издигнаха Вили Лилков за кандидат-кмет на столицата.  Той остана втори с 9,63 на сто или 38 113 гласа. И пак да повторя – това беше времето в което Реформаторския блок бе в пика на своето политическо могъщество и громеше мафията, заедно с Делян Пеевски (хехе). БСП остана трета с 33 281 гласа или 8,40 на сто. Простата сметка показва, че ако ситуацията беше различна и един кандидат на промяната бе успял да привлече гласовете на всички останали недоволни, той спокойно би минал без градското дясно.
Още четири години по-рано, през 2011 година, кондицията на левицата в столицата е била съвсем различна. Тогава Георги Кадиев взима 103 244 гласа или малко над 22 процента. И десните с кандидат на име Прошко Прошков се представят добре – привличат 53 472 гласа, тоест 11,53 %. Този политически ресурс в момента е недостижим за тях, дори да накарат кандидата си да застане на челна стойка пред Сотир Цацаров, за да му демонстрира своето презрение.

Но добре, че споменахме за Прошков, за да видим къде е проблема с „десния избирател“. Той е за промяната само на думи. Обича патетичните клетви и гневните фейсбук-статуси, но цялата му активност се изчерпва единствено с това. Говорим за група, която е в плен на толкова тежки фобии и фрустрации, че изправена пред избора – реална промяна или повече ГЕРБ повечето от тях неизменно ще избират и ще коленичат пред Бойко Борисов. Точно това се случи с Прошко Прошков. Увещанията за промяна набързо се стопиха и последния мандат като общински съветник той го изкара като резервна гума на Фандъкова в Столичния общински съветник. Любовта между него и ГЕРБ стана толкова страстна, че към момента на писането на този текст се говори, че партията на Борисов обмисля да го сложи в своите собствени листи. Толкова за дясната промяна. И още един факт – тези дни видяхме част от интелектуалните гурута на психодясното – проф. Евелина Келбечева и полужурналиста Христо Христов да стават част от мозъчния тръст на Цветан Цветанов.  И след това някой ще продължи да повтаря, че от това пространство може да дойде дори лъч на надежда?

Тези дни случайно попаднах на една дясна дискусия за местните избори във фейсбук. Вярвате или не тя се бе концентрирала единствено върху Паметника на съветската армия. Все едно София няма никакви други проблеми. Това е психологията на сектата. Тя живее в свой собствен свят, който често няма никакъв досег с познатата ни реалност. Градското дясно може и да излъчи кандидат, който изглежда идеологически необременен, но десният софийски избирател е доста далече от това определение. И заради това ГЕРБ никога няма да имат проблеми да стигнат до тях. Те са полицейска партия и знаят как да въздействат на подобни маргинални и изолирани групи, които обитават фантазиите си. И обратното – кандидат на истинската промяна трудно ще може да ги приближи дори и на километър, защото единственото, което могат да направят те е да го оплетат в своите паяжини и неразрешими шаради.

София може да бъде спечелена не през десните, а през активизацията на негласуващите. На тези, които скърцат със зъби като виждат безкрайната върволица от корупционни схеми и нищоправене. Това е туморът, който разяжда града. Флиртът с градското дясно е откровена загуба на време, поливане на пустинята с капкометър. Тези хора въпреки клетвите са част от фундамента на статуквото, защото нито един път не надделяха себе си, за да получат мнозинството столичани различно управление.
Мая Манолова е в правото си да търси път към тях, но съм дълбоко скептичен, че те ще се превърнат в нейни гласоподаватели. Изправени пред избор между нея и Фандъкова, психодесните пак ще се втурнат да пищят, че комунистите идват, че ръката на Путин със заострени нокти иска да им конфискува уискито и бананите и само гледайте как ще се втурнат към урните, за да подкрепят ГЕРБ. С което този път всъщност могат да унищожат Фандъкова, защото в София днес има трайно събудена гражданска енергия, която не се влияе от древни фиксации и тъмни комплекси.
Тези дни чухме Манолова да казва,че ако тя не стигне до втори тур ще подкрепи Борислав Игнатов или Борис Бонев, за да има промяна. Нейно право е да го каже. Но всъщност този въпрос трябва да бъде зададен най-вече на Игнатов и на неговите избиратели.  Ще подкрепят ли промяната или ще заровят за пореден път главата си в блатото като щрауси. Не знам защо, но си мисля, че ние няма да чуем такъв отговор. Което прави флиртът с десния избирател напълно безсмислен.