Въпрос на десетина дни е да видим каква точно ще е
голямата битка наесен в столицата. Всички медии, политически наблюдатели,
случайни зрители, любители на шоуто или просто на силните тръпки чакат да видят
дали бастионът на ГЕРБ София ще падне или поне ще бъде разклатен така, че да се
разкиха дори управлението. И независимо, че кандидатите за кметове ще се роят
още доста, то отсега е ясно, че автентичният политически сблъсък може да стане
напрегнат, ако в него се явят Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Близо 10
години София беше политически вцепенена, монополизирана от ГЕРБ и тяхната
политическа машина, парцелирана на десетки бизнес-интереси и потънала в
политическо безвремие от което дълго време изглеждаше така, че изход няма да
има. Но ето, че през 2019 година се появява реална възможност статуквото да
бъде разтърсено и заради това е добре да видим каква печели или губи столицата
през двете знакови лица, които вероятно ще се сблъскат в края на октомври.
Истината е, че 10 годишното управление на Йорданка Фандъкова
в София минава през най-голямата си криза на доверие. Можем много да спорим за
причините (феновете на настоящата кметица като млади талибани в ислямска школа
са убедени, че тя е носител на доброто, а партийната номенклатура край нея е
основната причина за неприятните аромати, които се носят от общината), но
проблемите стават все по-очевидни. От миналата година насам всеки ремонт в
София се превръща в огромен политически скандал и силен медиен скандал.
Ремонтът на "Графа" беше просто черешката на тортата, явен знак, че в
столицата текат буреносни процеси, които могат да се превърнат в торнадо в деня
на изборите. Леви и десни вкупом осмяха естетическите и политическите дълбини
на всичко, което постави ГЕРБ в една неочаквана за тях позиция - сами срещу всички,
принудени да се оправдават, да се червят, да търсят начини да избягат от
медийното внимание, което в предишни години беше основният им допинг за успеха.
Самата Фандъкова междувременно се сдоби с висок политически статус, тя бе
назначена (конгресите на ГЕРБ минават с такова поразително единодушие, че ако
кажем, че това е избор, означава да изнасилим езика, морала и здравия разум) за
заместник-председател на своята партия. Вместо вятър в крилата обаче това
започна да играе срещу кметицата, защото свали част от гражданския й блясък,
отрезви по-широкия й електорат, а и дълголетието в управлението вече е минус, а
не плюс, особено във време, когато отвращението от политическите елити започва
да става водещ фактор по цял свят. Всички описвани медийни бомби станаха
причина като никога ГЕРБ да не бързат със своята номинация в София, а самата
Фандъкова да се държи уклончиво като древнокитайски философ по темата. Всъщност
дори и тези маневри ясно показват, че партията на Бойко Борисов има явен
проблем в София. Към него можем да добавим почти ежеседмичните протести,
събуждането на критичното гражданско общество, което прави мониторинг на всеки
ход на общината, подозренията за безкрайна корупция и много други фактори.
Всичко това вероятно можеше да бъде решено със серия от гръмки пиар-акции, ако
политическият момент беше друг. Но след мащабните хвалби хвърлени след
европейските избори, след пуснатата на пълен ход пропагандна машина, за ГЕРБ ще
е самоубийствено да се провалят в София. И тук не говорим само за загуба, достатъчно
е да изгубят и мнозинството си в Общинския съвет, за да могат всички хвалби да
им избухнат в лицата като химически експеримент, излязъл от контрол. Навремето
възхода на Бойко Борисов започна именно от София. На 10 ноември 2005 година той
встъпи в длъжност като кмет на столицата. Четири години по-късно стана премиер,
а останалото е история. Днес обаче (историята е отмъстителна кучка) именно от
София може да се започне края на ГЕРБ. Това можем да го причислим към добрите
новини. Те и без това не са чак толкова много.
Независимо, че из общественото пространство от доста
време се мотаят доста кандидати за конкуренти на Фандъкова, ясно е, че всички
чакат дали на тепиха ще излезе омбудсмана Мая Манолова. Това ще е голямата
битка наесен. Колкото и странни, а понякога дори и екзотични да са останалите
политически сюжети, те са просто пикантна подробност от миманса и нищо повече.
Нито "Демократична България" с нейния напудрен градски снобизъм, нито
"Спаси София" със симпатичната си упоритост да ровят из проблемите,
могат да се доближат до двубоя на титаните, който се очаква най-нетърпеливо от
зрителите и участниците в изборите.
Мая Манолова има едно голямо предимство пред Фандъкова. В
последните няколко години тя стана любимка на гражданската енергия в страната.
Как се осъществи тази трансформация и доколко успешна е тя може да бъде обект
на отделен текст, но е факт, че в България не е имало съществено гражданско
недоволство, което да не е било обект на внимание от страна на Манолова.
Нейната безкрайна енергия се трансформира в невероятно количество срещи,
законопроекти, медийни изяви. Само за няколко години тя успя да спука партийния
балон, който я заобграждаше и да се превърне в изразител на гражданското начало
в политиката. Точно това я прави добър кандидат за кметското място в София,
защото столицата отдавна е кръстопът на отделни граждански енергии, които често
не се припознават партийно, а някои от тях дори целенасочено бягат от този тип
обвързване. Повечето протестиращи обаче с радост са приветствали Манолова на
своите сбирки и протести, защото тя успя да заеме нишата на реален обществен
защитник, дори и правомощията й да не са чак толкова големи. С други думи -
ГЕРБ този път имат сериозен противник, който е преодолял основния недостатък на
БСП в София - затварянето в собствен балон откъдето излизане няма. Дежурните по
любов медии още отсега започнаха да ровят в партийното минало на Манолова, да
припомнят редица неудобни факти и изказвания, но подобна пропаганда е нож с две
остриета. Защото да вадиш нож на кандидат, който още дори официално не е влязъл
в надпреварата всъщност е лека форма на паника. Всички, които са следили
политиката в последните години са наясно с недостатъците на Мая Манолова. За
тях може да се напише роман. Но и всеки, който е бил зрител трябва да знае, че
те са съчетани и с остър политически инстикт, биткаджийство до край и енергия,
която изглежда безкрайна. Изобщо тази есен прояната е неизбежна. И то
независимо от това коя от двете дами ще стане кмет. Дали, защото едната е
атакувала добре и е победила или, защото другата се е отбранявала добре и е
останала. Това обаче ще е автентичен политически сблъсък, а София отдавна имаше
нужда от нещо подобно.
No comments:
Post a Comment