Вътрешният дисидент Цветан Цветанов

Когато малко преди европейските избори Цветан Цветанов беше оставен самичък да се оплита за скандала „Апртаментгейт“ и за страстта му към свръхлуксозни асансьори, мнозина предполагаха, че сме свидетели на неговото екстремно пенсиониране. Тези предположения се потвърдиха и веднага след вота, когато от ГЕРБ обявиха окончателно, че свалят генералските му еполети и оттук-нататък несменяемият втори трябва да бъде третиран като свръхобикновен партиен член.  След това станахме свидетели как Бойко Борисов взе структурите си на ръчно командване и пусна политическата прахосмукачка, за да чисти след Цветанов и всички имиджови щети, които скандалите му нанесоха. Това само потвърди дългогодишните подозрения, че родител 1 и родител 2 на ГЕРБ са в траен конфликт, който много време просто не изплуваше на повърхността, защото бойното поле беше заровено дълбоко в сенките и задкулисието на корпоративните интереси и полуфеодалните общности. Днес от тази конспирация не е останала е следа. Цветанов беше наритан и натирен, а Борисов се появи с нотариалния акт за партията и я пожела цялата. Това е страничен ефект от дългия престой във властта – монополизирането на всички управленски лостове не спира хладната политическа логика на историята и конфликтите вместо външни, изведнъж коварно се оказват вътрешни.

Цялата придворна политология се впусна от екраните да ни обяснява, че драма в ГЕРБ не съществува. Телевизионните мъдреци се надпреварваха да ни обясняват, че ГЕРБ това е Бойко Борисов и точка. В страната, която нечестно и подло е избрала за свой рекламен слоган стабилността това е свърхважна задача. На всяка цена на народа трябваше да му се покаже, че няма никакви трусове в управляващата партия и, че България трайно се е запътила към светлото бъдеще, където единствено и само инвеститорите правят задръствания на граничните пунктове. Опасявам се обаче, че тази картина е твърде измамна. Най-малкото пенсионирането на Цветанов се оказа доста трудна, а към момента и невъзможна задача. Просто бившият втори си тръгна с обида от своята партия, а всички знаем, че това е най-мощният стимул за последващи действия. И ето, че ги дочакахме. В средата на септември Цветанов обяви, че създава Евроатлантически център за сигурност, нещо като мозъчен тръст, който ще анализира постоянно политическата ситуация у нас. Знам, че споменаването на Цветанов и мозъчен тръст в едно изречение е обречено да се превръща във виц, но въпреки усмивките е необходимо да приемем ситуацията напълно сериозно. Родител 2 на ГЕРБ отдавна е наясно, че ахилесовата пета на партията е именно в нейната геополитическа ориентация и реши да удари точно там. Далеч съм от мисълта да ви представям Борисов като някакъв вдъхновен русофил, но действията му ясно показват, че той не иска да забърква България в излишни конфликти и буреносни събития. Заради това към момента ГЕРБ е партия с изявена шизофрения – от една страна постоянното декламиране за вяра в евроатлантическите ценности и от друга опитът за пазене на баланс в отношенията с Москва. Историята показва, че такива конфликти са потенциално неразрешими, особено, когато леденият вятър на историята се развилнее като торнадо. И заради това Цветанов се прицелва точно там. Достатъчно е да видите част от екземплярите в мозъчния тръст – по-специално журналистът Христо Христов и новата звезда на мракобесния антикомунизъм проф. Евелина Келбечева. Това няма как да е случайно. Това по същество е изваждането на сатъра, който да удря по най-уязвимото сухожилие на ГЕРБ и подсказва, че този нов център не е замислен като обикновена седянка на скучаещи хора, а има конкретни политически задачи.
Няколко дни по-късно в свое телевизионно участие Цветанов напълно потвърди това – той откровено скочи срещу Борисов, обвини го, че се е заобградил с мазници и прогонозира, че големият печеливш от местните избори ще е ДПС. Това си е ритник в слабините. Защото потайните и секретни отношения с ДПС са малката мрачна тайна на ГЕРБ. Тя беше сериозно осветена в мига в който БСП реши да бойкотира парламента и тогава се видя, че кворумът беше спасяван от хората на Доган. Което подсказа, че реалната управленска коалиция е между ГЕРБ и ДПС, а патриотите са просто маска, която трябва да прикрие тази срамотия.

Изявленията на Цветанов предизвикаха буря в ГЕРБ. Дежурният „матросов“ на партията Спас Гърневски веднага изригна, че държанието му граничи с предателство и, че Борисов е направил много добре като го е натирил от партията. Реакцията беше логична и много изчислима. Според мен Цветанов е разчитал точно на подобно отношение, защото доказва основната му теза. А тя е, че в ГЕРБ в момента цари статуквото на подлизурковците и партията е парализирана от него. Реакцията на Гърневски подписва статута на Цветанов като вътрешен дисидент, а той има нужда точно от този имидж, защото му осигурява легитимност да говори на градското дясно и на всякакви други деснеещи елементи като основен проповедник на евроатлантическата ориентация. Авторитаризмът в ГЕРБ в момента работи срещу тях, защото те просто нямат истинктите и знанията как да функционират в среда с повече от едно мнение.

Резултатите от изборите ще дадат друго основание на Цветанов да продължи със своята атака. И това е неизбежно. През 2015 година ГЕРБ имаха разгромна победа на вота – картата се оцвети в отровносиньо, но поради много обстоятелства този резултат не може да бъде повторен. Заради това всяко отстъпление от отделни градове ще е аргумент за родител 2 да твърди, че анализът му е бил точен.
Партии като ГЕРБ не са наясно с феномена „вътрешна опозиция“. При тях водещият елемент винаги е бил театралното единство, бурните ръкопляскания, превзетото възхищение от лидера. Заради това им беше важно да не допускат нито за миг идеята, че при тях е възможно да има политическо разцепление. Само че пукнатината е факт и тя ще става все по-голяма и драматична. Цветанов вече се обозначи и все повече ще се опитва да се превърне в символ на победоносното минало срещу хилавата и не дотам прекрасна реалност на днешния ден. А заради липсата на реална демокрация в ГЕРБ, то всички съмишленици на Цветанов са обречени да водят живот на конспиративна явка, което допълнително нагнетява напрежението и то, както обикновено, ще избие в най-неподходящия възможен момент.

Според Валентин Вацев тази турбуленция в ГЕРБ трябва да бъде разглеждана като криза на българския политически модел. Вероятно има основание за това. ГЕРБ се опитват да изземат цялото политическо пространство, а това е ментален и политически вирус, който унищожава безотказно. Това е знак за криза и в самата партия, защото Цветанов не е случайна фигура, а е един от реалните създатели на формацията. Не случайно от всички останали критици на ГЕРБ единствено неговите думи се чуха ясно. Те влизат в остър контраст с напомпаната със стероиди розова медийна реалност, която всеки вечер се лее от телевизионните екрани. Просто ГЕРБ дори и да иска няма да може да остане да съществува в своя всеяден бойкоборисовски вид. Така и при разводите. Те рядко протичат в пълна хармония и съгласие. И, да, това наистина е криза в модела, защото ГЕРБ просто не са партия. Те са властова конструкция, чудовище за усвояване на средства, но трикът работи единствено в безоблачна среда, където няма нагнетено недоволство и геополитически напрежения. Краят на красивия медиен сън е съвсем близо.

Питайте Родител 2, ако не вярвате на мен.