Има мигове в които народът напълно забравя, че Външно
министерство изобщо е реално. Нямам представа дали това е институция от
паралелно измерение, но човек с години може да не се сети, че такава наистина
има. Оказа се обаче, че напомнянето за съществуването на Екатерина Захариева се
оказа с пропорциите на вътрешнополитическа буря и геополитическо торнадо.
Подопечното й ведомство реши да блесне с позиция по повод на една инициатива на
руското посолство и както е типично за българската калинкова дипломация - с
няколко изречения те създадоха такъв безпрецедентен скандал, че напълно
обезсмислят идеята за съществуването на отделно министерство за външната
политика. Да не говорим, че с текста си те не защитиха никакъв реален интерес,
никакво национално достойнство, а просто вдъхновено обслужиха някакви
съмнителни, подозрителни и нечистоплътни исторически и реваншистки интереси.
Нека да припомним - Захариева и сие се възмутиха, че руското посолството иска
да прави изложба на своя територия на която да се говори за освобождението на
България от Червената армия. Чиновниците буквално изригнаха от лакейски гняв и
портиерско възмущение. А бандата от психодесни започна да слюноотделя, че това
било хибридна война, гавра с историческата памет и какво ли още не. В този мракобесен
хор от обсебени много малко чуха абсолютно реалистичния и пълен с леко учудване
отговор на руснаците, че те не правят политическа изложба, а ще покажат
невиждани досега архиви за пътя на Червената армия из Европа. Оказа се, че
нашите подопечни слуги напълно си заслужават заплатите - успяха да превърнат
едно обикновено историческо събитие в политически скандал. Всъщност позицията
на Външно просто за пореден път показа един отворен исторически разлом в
българското общество, който умишлено се подлютява всяка година, за да не може
никога да бъда затворен. Този разлом е отношението на България съм собствената
й история, към черните дупки в нея, срамните истини и неудобните въпроси. Днес,
в диктатурата на безвремието на прехода, основен политически маркер става това
дали някой е в състояние да признае, че в България е имало фашизъм или не.
Заради това нека да направим един бърз политически преглед на основите на този
разлом, както и да се разходим по ахилесовата пета на позицията на Екатерина
Захариева и неуморните икономи на геополитическото статукво.
България става официален съюзник на Адолф Хитлер на 1
март 1941 година. Страната ни остава в Тристранния пакт с всички произтичащи от
това последствия буквално до горещото лято на 1944 година, когато вече дори и
слепите разбират, че нацистка Германия върви към окончателно и смъртоносно
поражение. Едва през август започват първите плахи опити за сепаративен мир с
Великобритания и САЩ и преговори за излизане на страната ни от Втората световна
война, но истинските усилия започват през септември, когато Червената армия
вече е на българската граница. Типично за българската дипломация и усещане за
историята. Не ми е ясно как са си представяли с три-четири дни праведност да
заличат цели три години позорни и отвратителни политически действия. Историята
е безмилостна към такива опити за хитруване на дребно и търгашеско лицемерие.
Тоест - обявяването на война на България от страна на СССР не е произволна
агресия, нито пък акт на вероломство. Червената армия обявява война на съюзник
на Хитлер. Толкова е простичко. Тук обаче има друг елемент за който никога не
се говори, защото разплюнченото стадо на психодесните е окупирало медиите и се
опитва да нахлуе като армия от орки в учебниците по история. Ако елитът ни е
бил толкова праведен, ако управлението в България е било демократично, светло,
извисено и демократично, защо народът не се вдига срещу руснаците? Защо не
гърмят пушки и няма битки? Защо Червената армия я посрещат с цветя и
облекчение? И само не ми повтаряйте изтърканите като гумичка на молив тъпотии
за партийния натиск и репресии. Когато руснаците стъпват на българска територия
комунистите изобщо не са във властта.
В историческата страна на разговора има и друг важен
детайл. В позицията на Външно се твърди, че не можело да се говори за никакво
"освобождение". Формулата на Захариева и останалата банда от зомбита
е, че видите ли едно зло било заменено с друго. Това издава не просто
политическо, това е знак за огромно историческо невежество. Признавам си до
миналата година (преди да се разиграе скандала с Валери Жаблянов и неговата
декларация за Народния съд) не бях чел протоколите от мирната конференция в
Париж от 1947 година. А четени днес те са като трилър и то с остри политически
елементи. Знаете ли кой най-често произвежда формулировката за България като
фашистка страна. Не не е Путин (нали модерната версия е, че той е
първопричината за всички беди по света). Най-често във фашизъм България е
обвинявана от представителите на Великобритания. В Париж се разиграва изключително
коварен дипломатически спектакъл. Англичаните работят в полза на гръцките
интереси и мощните атаки срещу България са основен инструмент за това.
Единствено и само заради намесата на СССР и на външния министър на СССР тогава
Вячеслав Молотов днес границата ни с Гърция не минава край Асеновград. Приемам
да не наричаме това освобождение. Може би е нещо повече - спасение. Спасение от
глупостта, нацизма, лицемерието, върховната неморалност и откровена идиотщина
на старите политически елити. На прохитлеристките слуги.
Точно заради неотчитането на тези аспекти позицията на
Външно министерство придоби такава "популярност" в Русия. В крайна
сметка в страната, която пожертва толкова много, за да спре Хитлер подобен
реваншистки текст няма как да не бъде четен като опит за реабилитация на
фашизма и на голямото зло, което би трябвало завинаги да е изстискано от стария
континент. Още повече, че текстът на Външно е много пикантен в някои отношения.
Как тълкувате това например: "Съветваме руското посолство да не заема позиция
в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която
привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във
вътрешнополитическия дебат в страната ни". Значи битката с нацизма
привилегирова само някои политически среди? А другите? Те пронацистки ли са, че
темата за освобождението ги засяга по този фатален начин като слънчеви лъчи
бърлога на вампири? Ето това се опитват да прикрият днес тези, които узурпираха
властта. Защото техният гняв, позиции и яростни декларации и до днес подсказва,
че са обеденени от една обща меланхолия. И тя е, че точно СССР спечели Втората
световна война. Всички, които днес се гневят, плюнчат и кършат пръсти вероятно
щяха да се чувстват къде-къде по-добре в Европа в която е победил Хитлер.
Предлагам
им да си признаят.
Ще им олекне.
No comments:
Post a Comment