Раздразнението и киселият нрав, които Бойко Борисов
демонстрира в нощта на първия тур на изборите (тогава той обяви победата на
ГЕРБ за "безапелационна") ни се изясниха чак, когато видяхме
резултатите от балотажите. Изводът от тях един-единствен - отровносинята карта
на България, която Цветан Цветанов размахваше арогантно през 2015 година,
остана в историята. Монолитът "ГЕРБ" се пропука. Партията на
"стабилността" започна да се срутва под собствената си тежест и алчно
преяждане с власт. БСП, която мнозина самозвани политологични шамани отписваха,
наистина се завърна в местната власт и то повече от знаково. Левицата проби в 4
областни градове. Това постижение може да бъде разбрано най-добре като се
постави в контекст. През 2015 година БСП излезе от вота без нито един областен
град и с реални кметове в около 35 общини. Всъщност големият проблем на ГЕРБ на
вота дори не е резултата на левицата. Партийните пропагандни машини на
управляващата партия все някак можеха да го смелят, обяснят, разтълкуват и
омаловажат. Всъщност на тези местни избори за първи път от много време насам
отново се чу един глух ропот срещу статуквото, който оттекна особено силно в
провинцията. А статуквото - това е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов се е
сраснала с властта като тумор и е повече от нормално недоволните, гневните,
ядосаните и вбесените да ги разглеждат като символ на всичко лошо, което се
случва край нас. Процесът на загниване е много по-видим в провинцията, защото
там финансовите потоци са много по-малко и недоволството пламва смъртоносно и
най-неочаквано. Всъщност единствено ниската активност спаси ГЕРБ от тотален
крах на тези избори. Защото най-гневните и ударени често не излизат пред урните
и решават, че негласуването е техният начин на протест. Не се опитвам да ги
защитавам, дори не се опитвам да ги разбера, но виждаме, че негласуването у нас
вече не е просто апатия или незаинтересованост, това е болезнен процес на пълно
откъсване на политиката от обикновените хора. Дори баналната тема за липсата на
алтернатива не се вписва в мащаба и болката на това, което се случва у нас.
Просто едно поколение негласуващи възпита друго поколение такива и днес виждаме
резултата. Следващият кмет на София ще управлява с гласовете на едва около 12
на сто всички избиратели. Това може да е юридически легитимно, но политическата
легитмност тук е напълно отсъстваща. Ако негласуващите бяха излезли, то днес
ГЕРБ щяха да се давят на дъното на политическото блато, а имиджът на Бойко
Борисов щеше да лежи строшен на някое софийско сметище. Но въпреки това постигнатото
на вота никак не е малко. На много места из страната се получи обединение зад
всякакви кандидати само и само ГЕРБ да бъдат съкрушени. Така стана във Видин,
Добрич, Плевен. ГЕРБ доскоро владееха един-основен трик - да превръщат всички
избори в битка срещу БСП. Получаваше се странна амалгама - всички обединени
срещу левицата. Сега схемата започна да пуши и напълно изцикли. На много места
се видя, че образът на политическото зло е ГЕРБ и леви и десни, макар и в
необявен съюз, излизаха да ги посекат политически и успяха.
Тези избори затвърждат и една друга политическа
трансформация, която става все по-отчетлива от гласуване на гласуване. От
самото начало на прехода за БСП се говореше като партията на малките градове и
селата и този мит оцеляваше съвсем доскоро. През 2017 година обаче се видя, че
левицата вдига сериозно резултатите си в големите градове, а в малките населени
места и селата е заплашена от изчезване. Процесът е плашещ, но закономерен,
когато имаме полутоталитарна власт. В малкото населено място избирателят е
видим, той е пред очите на властта и тя винаги може да го накаже, ако разбере,
че е гласувал неправилно. Анонимност на вота имаме в големите градове, в
малките тя е лукс, недостижим и недостъпен. ГЕРБ пуснаха пипалата си в малките
населени места и селата, а БСП, дори против природата си, започва да става
градска партия. Не оценявам тази трансформация, не казвам дали е за добро или
за лошо, но е факт, че я има. Гласуването сега просто доказа този процес. Както
доказа и пълното феодализиране на отделни градове и райони, дори и в София.
Достатъчно беше да видите как много малки магазинчета бяха нашарени от край до
край с плакати на Йорданка Фандъкова. Нищо в крайния резултат не доказва
толкова топла любов към кметицата. На плакатът на ГЕРБ днес заместна ваденките
на СИК и ВИС едно време. Те са знак за покорство, за васалитет.
Точно заради това БСП има какво да отчете на този вот. В
такава феодална и корпоративна среда партията се представи повече от добре.
Нещо повече - буквално преди местните избори управляващите в средата на
годината садистично отразяха партийните субсидии и всички знаехме целта на
занятието - БСП трябваше да бъде изсмукана финансово и поставена на колене. В
такава ситуацията левицата не само не се удави, но разшири сериозно своето
присъствие в местната власт и отбеляза поредните избори в които резултатите й
се подобряват. Ако не беше БСП и в София можеше да не се стигне до балотаж,
който софиянци преживяха за първи от 2005 година насам. Да не говорим, че
най-накрая Фандъкова победи почти с фотофиниш, а това няма как да не вгорчава
вкусът в устата й. Истината, че тези избори се оказаха рентгенова снимка за
това какво предстои на следващите. Това е последният вот на който ГЕРБ успява
да се мобилизира и да имитира стабилност и възход. С всяко следващо разиграване
цената на победата им скача с ударни темпове и финалът им е съвсем близо. Не го
казвам от пожелателно мислене. Всичко сочи, че крахът предстои.
И преди да приключим трябва да кажем и друго. Във всички
столични райони, където печели "Демократична България", това нямаше
как да се случи без гласовете на БСП. На призива на Нинова за отпор срещу ГЕРБ,
дори и с цената на глас за градската десница, откликнаха хиляди столични
социалисти. Подозирам, че повечето от тях след това са си търкали ръцете до
кръв със сапун, но постигнаха целта си. Удариха допълнителен шамар на
Фандъкова. Не съм сигурен, че десницата е била толкова активна във връщането на
жеста, но това няма никакво значение. В "бастиона" на ГЕРБ вече има
яростно опозиционно ядро към което трябва да прибавим и изключително знаковите
победи на БСП в районите "Младост" и "Изгрев". Всичко това
ме навежда на мисълта, че през новия мандат на Фандъкова доста по-рядко ще
виждаме усмихнатото й лица и доста по-често ще се любуваме на истинския й лик -
озлобената бюрократка, която усеща как плаващите пясъци на провала я поглъщат.
Както се казва това ще е един от симпатичните ефекти на местните избори у нас.
Те свалиха доста маски, а това е ободряващо.
Особено в страната на безвремието
и стабилността.
No comments:
Post a Comment