В първите години на демокрацията, когато свободата ни
беше рекламирана като безкрайна възможност за индивидуално забогатяване и
неспирен просперитет на отделната личност, много българи, незакалени в грубите
реалности на новите времена, изгоряха в т.нар. "пирамиди". Бях дете,
но никога няма да забравя колко много възрастни обсъждаха с трепетен поглед и с
надежда в гласа своето бъдеще забогатяване, защото разни съмнителни барони
правеха всичко да изглежда на една ръка разстояние. Пирамидите разчитат точно
на тази надежда за чудо. Тя е по-мощна от рекламна кампания, по-силна от
телевизионен клип. Всеки човек разчита, че универсалната гадост на вселената по
някакъв начин ще му бъде спестена и единствено на него ще му се усмихне вечно
изплъзващия се късмет. Минаха година, прахта на наивността се слегна, но и до
днес, ако хванете някой човек в настроение той ще ви разкаже колко пари е
закопал в проклетите пирамиди и всякакви други схеми за бързо забогатяване,
които пробягваха през живота ни като романтичен блян. Такива разговори се
съпровождат с псувни, както и с цинизъм, пряк резултат от загубената по груб и
брутален начин невинност. Няма как да напишем наръчник по обществена психология
за последните 30 години, ако не обърнем внимание на това колко много българи изгоряха
в различни схеми, шамански бизнеси, универсални врачки, всемирни лечителки и
какво ли още не.
И понеже електоратът почна да усеща кога го жилят и кой
се опитва да пребърка джобовете му, то и схемите за ограбването ставаха все
по-софистицирани и сложни. Тези дни хората масово започват да се пробуждат с
махмурлук от един друг трик, който с години ни бе рекламиран като великолепно
лечение на бедната старост - втори пенсионен стълб, което е ефектен начин да
скриеш истинското име на проблема - частните пенсионни фондове. От 2001 година
насам всеки българин, роден след края на 1959 година е задължен да внася част
от пенсионните си осигуровки в частен пенсионен фонд. Още по-красиво е, че това
също е прикрито зад изящен евфемизъм - доброволно-задължителен стълб. Дървено
желязо! Всичко това беше направено с много красива рекламна кампания. С години
на цялото народонаселение се внушаваше, че това е световния начин за справяне с
ниските пенсии. Давай пари в частен фонд, нека да ти се трупат на отделна
партида, а от теб се иска само да дочакаш митичната възраст за пенсиониране и
да почваш да си гледаш кефа на застаряващ бонвиван. Така формулата в своя
идеален вид трябваше да изглежда така - за 20 години в частните фондове ще се
натрупат достатъчно пари за първата партида пенсионери и те ще се включат в
даването на дивиденти. Така държавата щяла да си позволи да редуцира с 20 на
сто пенсиите от НОИ. Ако ви звучи сложно, не се плашете. Цялата социална сфера
е усложнена до мозъчен спазъм и то съвсем умишлено. Но комбинацията от държавна
пенси и доход от частен пенсионен фонд трябваше да реши проблемите. Още от
първите дни на тази държавна пирамида обаче се намериха злостни гласове на
хора, които казваха, че сметките поднесени по този начин не излизат. Доста
експерти излизаха и казваха, че втората пенсия е само мит и вместо да реши
проблемите с бедността, тя ще подпечата още по-голяма мизерия. Тези дни стана
ясно, че всичките аларми са били верни. Дори социалният министър Бисер Петков
призна, че хората, които взимат само държавна пенсия ще взимат повече пари от
тези с "двете" пенсии. И това ще е така поне до 2060 година, а
познавайки българската държава вероятно дотогава всичко ще е гръмнало напълно и
разнесено на пепел из политическото пространство. Втората пенсия се оказа
най-голямата схема, изработена със съучастието на българската държава. Нещо
повече - вместо решение, тя се оказа инструмент за допълнителна бедност и точно
заради това, ако отворите социалните мрежи ще видите нещо страшно. Веднага след
местните избори българите се събудиха с толкова много новини, които доказват,
че властта ги е дебнела да ги свари по бели гащи. Няма да им плащат първия ден
на болничните, а сега и мечтите са по-осигурена старост се оказаха финансово
фокусничество и политически трик. Истината е, че всички, които се опитваха да
надават предупредителни крясъци през годините не са били паникьори, а са били
истинските спасители - онези, които предупреждаваха какво ще стане. Но, защото
сферата е сложна, а и защото на никого не му се слушат песимисти всички
пренебрегвахме кошмарните им изчисления. Един от "паникьорите" чисто
математически доказваше, че за 20 години в частните фондове не могат да се
натрупат достатъчно пари, за да компенсират редукцията с 20 на сто от страна на
НОИ. Той предупреждаваше, че и част от тези фондове съвсем не управляват добре
парите и ще дойде ден, когато новите пенсионери на нацията ще се събудят с
ниски пенсии и гневни сърца.
Всъщност истината е, че хората не се интересуват от
финансови детайли и то с право. Държавата съществува и общественият договор е с
нея тя да следи за такива наши интереси и да ни ориентира навреме за промените.
Никой никога не е предвиждал ситуация в която самата държава ще се превърне в
пирамида и целта на нейното съществуване ще е системно да обира своите граждани
и да ги изтръсква като брашнен чувал. Но ако тази митична държава има инстикт
за самосъхранение е добре да надникне какво се случва в социалните мрежи.
Нивото на напражение се покачва и не е далеч мига в който целият гняв ще се
стовари по улиците. Защото българинът наистина е търпелив човек, скърца със
зъби, посинява, но мълчи. Но всичко това е довреме. Всичко това е докато ножът
не задълбае в кокал. Тогава яростта му е мрачна, а анархизмът му избуява като
революционна симфония. Когато цели поколения разберат, че са ограбени, това ще
разтърси основите на държавата. А всъщност можем ли да наречем държава онова,
което е създало таза финансова илюзия и 20 години лъжеше гражданите си за
светло бъдеще?
Едно време част от босовете на пирамиди се спасиха. Някои
избягаха, други бяха убити, трети изчезнаха безследно, четвърги са още по
затворите. Тук обаче авторите на пирамидалната схема са пред очите на всички,
онези, които лъгаха с години също. Така че не знам на какво се надяват, за да
си спасят кожите? Достатъчно е само да се заслушат. Звукът от скърцането със
зъби е оглушителен.
No comments:
Post a Comment