Преход и антидепресанти

Нарочно не написах нищо за 10 ноември. 

В мътния поток на оценки, преиначени спомени, лъжи, откровени интриги и натруфен патос просто няма да съучаствам. 

Но в цялата канонада от мнения има един момент, който се нуждае от диагностициране. На 30-ата година с чудовищен блясък се прояви шизофренията на дясното съзнание у нас. При тях от една страна преходът е дирижиран от комунистите, представлява подлост на апарата на БКП, мръсните ченгета и агентите на ДС, а от друга "последните 30 години са най-доброто, коета ни се е случвало" (Бойко Борисов) и "мантрата, че българският преход е сгрешен е най-зловредния прочит - евразийците трябва да плащат на всеки, който я повтаря" (Филип Димитров). Хора, които могат да живеят с тези две алтернативни реалности в главата си са обречени на обществена кататония. Всяка една от тези посоки на мислене е взривна зона - ако преходът е успех, то тогава защо хората масово се евакуират от територията и никога не поглеждат назад, а ако е комунистическа конспирация как така днешният премиер любовно гушка американската посланичка, а тя не само не го дава на съд, а се опитва да търпи мечешките му ласки? И после искат да няма носталгия по миналото. Ами невъзможно е. 

Тя (носталгията) не е непременно политическа,а е жалба по едно време, когато нацията нямаше крещяща нужда от антидепресанти.