Абсолютно предизвестеният избор на Иван Гешев за главен
прокурор съвсем очаквано нажежи горещите политически и предизборни страсти.
След деветчасове дебати във ВСС, след обилно медийно отразяване, насред протест
"за" и протест "против" Гешев получи солидните 20 гласа и
си осигури правото пред следващите 7 години да бъде лицето, което трябва да се
бори за справедливост от името на гражданите.
Съвсем естествено това предизвика политическа експлозия. Още същата
вечер групичка от стотина симпатизанти на "Демократична България"
затвори кръстовището на "Орлов мост" и се опита да превърне този
хепънинг в истеричен опит за докарването на някой и друг глас по време на вота.
Паралелно пък пред ВСС групичка със странен произход и състав танцуваше хоро в
радост от победата на Гешев. Ако ме питате мен - и двата спектакъла бяха
нечистоплътни, глупави, цинични и арогантни. Няма нищо по-пошло от това да
гледаш как хора се слагат на силните на деня и ослюнчват с любовна радост и
политическа похот всеке техен ход. Но не по-малко примитивна е проявата на
вечно недоволните, на онези, които не могат да спечелят нито едно избори и
заради това са насочили всичките си усилия към овладяването на единствената
власт, която не минава през пряк съдебен вот. Защото именно психодесните
направиха така, че кандидатурата на Иван Гешев да няма никаква алтернатива.
Реформата на Христо Иванов и разделянето на ВСС на две колегии напълно бетонираха
настоящето статукво. И нека да си припомним - когато това правило се приемаше
всеки, който изразеше дори един полутон съмнения беше обявяван за птеродактил
от миналото, който не схваща величието на реформаторите. Така България се оказа
в един политически капан от който за момента не се вижда практически изход.
Защото остатъците от градското дясно се опитаха да изсипят горещия картоф в
двора на президента. Изведнъж всички погледи се впериха в "Дондуков"
2. Защото се оказа, че в такъв напрегнат миг Румен Радев трябва да стане
политически арбитър на ситуацията. Той може да върне избора на главен прокурор
дори и само знаково след като ВСС обяви, че пак ще повтори абсолютно същия вот,
а след това е длъжен да се съобрази с тяхното решение. Появиха се гласове, че
Радев трябва да предизвика конституционна криза като не се съобрази с
разпорежданията на закона и така щял да покаже, че е на страната на гражданите.
Тук, разбира се, излиза големият въпрос - кои точно са гражданите? 150-те
протестиращи на "Орлов мост"? Защо тяхното мнение трябва да е
най-важно? От друга страна - нормално ли е да се подпечатва едно
"състезание" в което нямаше грам състезателен момент? Изобщо в случая
"Гешев" се натрупаха много въпроси, а целият казус страда от остър
дефицит на отговори. Въпреки това обаче си ми се струва, че в холивудската
пушилка всички подминават най-важния проблем. В състояние ли е новоизбраният
обвинител да пребори решително престъпността? Може ли той да се окаже ново
начало за съдебната система и за държавното обвинение? Всеки качествен анализ
на действителността все пак трябва да почива на базата на реална фактология и
обосновани предположения, а не фантазии и развихрено въображение.
Именно, когато зададем този въпрос образът на Иван Гешев
започва да се пропуква. В миговете в които се градеше неговият образ на
супергерой една от дежурните по любов медии към властта пусна статия за него,
която повече приличаше на житие на светец. Заглавието й беше: "Иван Гешев
- момчето от крайния квартал, което вкара олигарсите в ареста". Текстът
беше разтърсващ, но дори и в този медиен стон се вижда голямата и драматична
подмяна. Дори и стажант-прокурор би успял да вкара олигарсите в ареста, защото
той има правомощия за това. Големият въпрос е - точно колко от тези олигарси лежат
в затвора с осъдителни присъди? И отговорът е плашещ - "нула".
Всъщност Гешев дотук е демонстрирал, че е майстор на високопарния пиар и
театралните медийни акции. Точно такава се оказа арестът на Десислава Иванчева.
Там циркът продължи толкова дълго, че дори и утре да се извадят железни
доказателства срещу бившата кметица на "Младост", то три-четвърти от
народа ще е убеден в нейната невинност. Защото органите за сигурност са железен
юмрук, но употребен по този хулигански и откровено политически начин, те увисват
в празното пространство и буквално губят смисъл пред очите на хората. Също така
Гешев има склонност постоянно да изброява списък с враговете си, да се заплита
в неясни обвинения и да изпада в откровено литературен език. Бих признал тази
страст у журналист, но у магистрат тя плаши, защото го води към шокиращи
изрази, че не признава много разделението на властите. Да, знам, изявлението му
беше пресилено от враждебните към него медии, но един прокурор би трябвало да
си дава сметка докъде да стига волността на езика му. Тоест Гешев е съмнителна
кандидатура по най-главните показатели, които трябва да изпълнява един прокурор
или поне не е дал доказателства за обратното. Само че протестиращите срещу него
със своя безкраен патос и сълзливи лъжи като едното нищо ще се окажат една от
основите на неговите коронясвания. Понеже от тях чухме изкряскани много чисто
политически обвинения, но не и алтернатива, не дори и дума за покаяние или
реално разбиране на проблема. На Борисов точно такива протестиращи са му
идеални, защото съучастват в многоходовата комбинация, която днес се разиграва
пред очите ни. Истината е, че целият казус е карнавал с маски, защото в тежка
битка за съдебната система са се вкопчили две олигархии. Едната не е толкова
парфюмирана и костюмирана, а друга обича изкарва себе си батальон на доброто и
светлото бъдеще. Но погледнато отстрани с трезв поглед веднага става ясно, че
всъщност това е поход на две зли армии за овладяването на съдебната система. В
такива мигове на обективните наблюдатели им е най-трудно, защото моментално
получават обвинения, ако откажат да заемат страна. Но как, по дяволите, да
заемеш страна, когато едни са безсрамни циници, които все претендират за
политическа девственост, а другите са готови да ближат ботушите на властта с
огромно наслаждения и спотаен еротичен възторг? В такива мигове най-важните
въпроси остават някъде встрани, но това вероятно е и по-добре, макар и за
кратко.
Защото отговорите им са като куршуми в черепа.
No comments:
Post a Comment