Разстрелът на самодоволството на властта

В България вече си имаме новогодишна традиция - всяка реч на президента Румен Радев става повод придворните медии да джафкат като озлочестени болонки, да хвърлят огън и жупел, да стенат като морални девственици и да твърдят, че "Дондуков" 2 се явява най-мощния фактор за увеличаване на киселините на народонаселението в празничната нощ. Достатъчно е човек да направи само кратък преглед на заглавията в дежурните по любов към властта електронни сайтове и ще попадне в някакъв алтернативен фентъзи свят. Там българите са богати, проспериращи, доволни и небесни създания, чиято единствена възможна грижа по празниците е дали да отбележат повода в петзвезден спа-комлекс у нас или да хванат самолет, за да посрещнат Нова година на Бали във вана от шампанско. Картината на тази идилия се разваля единствено от Черния лорд Румен Радев, който отказва да съучаства в красивото и лъчезарно видение и с думите си подрива празника на най-могъщия, мъдър и хуманен политик в ЕС - премиера Бойко Борисов. В обслужването на властта бяха привлечени всякакви съюзници - последният от тях беше някакъв психолог, който обяви, че Румен Радев се опитвал със своите думи да направи народа нещастен. Това е стар трик на окопаната власт. Да не коментира същината на обвиненията, а да се опиянава в анализ на жестове, поведение, стойка и какво ли още не. Това е основната подмяна, която се запраща към съзнанията на зрителите - че те не са видели и чули каквото е било казано, а че са станали жертва на накакъв подмолна и хибридна война, която президентът води срещу правителството.

Всъщност в своята новогодишна реч Румен Радев постъпи като политик на болезнената реалност. Той не скри проблемите, не ги замаскира в нелепа словесност, не ги замете под килима, нито ги скри от погледа на празнуващите българи. Сподели пред всички, че трябва да контролират властта, че не трябва да свалят фенера на светлината от нея, за да не й позволяват да отчита несъществуващи успехи докато неравенството се уголемява като раков тумор. Това не беше вопъл на нещастието, призив на лузърството, а реален зов хората да осъзнаят в каква държава живеят. Властта на Бойко Борисов се крепи на медийния комфолт, на конструирането на един измислен и патетичен свят, който няма нищо общо с действителността. Радев трябваше да бъде напълно изперкал и изгубил сетива за реалността, ако не беше споменал за реалните проблеми на хората и тяхното изтощително и мъчително битие. Заради това всички опити президентът да бъде изкаран някакъв черногледец, който разваля красивата картина на медийното щастие са абсурдни и нелепи. Фактът, че речта на президента се превръща в проблем не говори като обвининие за институцията на държавния глава, а е знак, че упрвавлението напълно е скъсало връзката с реалността и се е потопило в блатото на удобните телевизионни видения и химери. Радев щеше да бъде върховния самоубиец, политическото камикадзе на страната, ако не беше споменал за всички онези неразрешени проблеми в които се дави страната. Той нямаше да е президент на всички българи, ако не беше споменал, че битката за чист въздух и вода се превръща във въпрос на оцеляване. Какво точно искат от него свиркаджиите на властта? Да си беше затворил очите? Да беше премълчал? Да се беше направил, че не вижда как един областен град само на 30 километра от София е обречен на бавна, мъчителна и тягостна смърт заради безводието. При това безводие причинено не от природен катаклизъм, а от властова небрежност и непукизъм.

Проблемът на ГЕРБ идва от това, че още не са осъзнали революционната промяна, която стана през 2016 година. Тогава хората масово въстанаха срещу пълната власт на Бойко Борисов, срещу корпоративната паяжина на неговата партия и избраха човек, който се превърна в моралния лидер на нацията. Радев не е вестител на нещастието, нито е пророк на чернотата край нас, той е говорител на всички онези, които властта не забелязва, които нагло пренебрегва и бавно унищожава. Всъщност президентът дава глас на онези, които са натикани в покрайнините на медийната реалност и които иначе никой не може за види, защото техния глас е заглушен и затъмнен. Заради това всички опити новогодишната реч на Румен Радев да бъде изкарана някакво ситуационно хейтърство в момента удрят на камък и се провалят зрелищно. В България определено имаме проблем с паяжината на ГЕРБ. Не напразно наскоро дори списание "Шпигел" написа, че законът у нас се определя от Бойко Борисов, че той управлява държавата с есемеси и е подчиниб напълно всички институции и медии. Единственото островче на свободата в такава държава се явява президентската институция. И заради това много българи са си пуснали телевизорите навръх своя празник, за да чуят поне малка частица от истината за своя живот, поне някаква част от реалността, която обитават. Защото речта на Радев съвсем не беше само критична. Напротив. След като описа всички проблеми и препятствия в ежедневието, той припомни, че ние сме велика нация, която често се е справяла с много по-големи препятствия и проблеми. И всъщност неговите думи станаха чувствени и велики в тази част. ГЕРБ са временен проблем. Днес изглеждат нелечими като злокачествен раков тумор, но от гледна точка на бъдещето те ще бъдат описани просто като временна пречка за развитието. Точно това изтощи и измори лакеите на властта - Радев е политикът, който не страхува да начертае хоризонт отвъд Борисов, който вижда, че сегашното управление е просто миг от историята, който ще отмине. Много пъти съм го казвал, сега ще повторя - Радев е моралният лидер на нацията и новогодишната му реч го доказа. Това не беше слово, което е пълно с омраза, това бяха думите на надеждата за различно бъдеще. Това бяха думите, които описват една държава в която хората не се редят на опашка за вода и имат надежда за всичко, което им предстои.

Това беше големият смисъл от словото на президента и точно заради това лакейските медии полудяха. В контролираната държава, където медиите са взети за заложници, всеки глас на истината започва да звучи като тотално дисиденство. В края на януари се навършват три години откакто Радев пое кормилото на "Дондуков" 2. Това беше период на тотална трансформация, на истинска промяна, която съумя да постави на дневен ред реалните проблеми на народа. В думите на Радев се долови точно това. И всичко в комбинация накара слугинажът да трепери и слюноотделя. Всяка година, която започне по този начин трябва да я броим за успешна. Всяка реч, която предизвиква киселини на Бойко Борисов трябва да възприемаме като знамение. В този смисъл Радев определено върши всичко онова за което беше избран. Той е пророк за залеза на един прокълнат и провален премиер. 

Какво по-хубаво от това?