В България някои теми избухват като бомби. Идват от
нищото и те покосяват като бомбардировач. Точно така в края на миналата седмица
стана ясно, че правителството, в лицето на Бойко Борисов и Владислав Горанов, е
подкрепило идеята на Валери Симеонов лотарийните игри да минат изцяло в ръцете
на държавата. Това е болезнен и спорен въпрос, който отдавна е като горещ
въглен, заради това възкресяването му предизвика много медийни ахкания и
стонове. Ето как пред всеки човек с политическо съзнание възниква един проблем
- да подкрепи ли тази идея, как да реагира в такава ситуация, какво трябва да
мисли по този проблем и как да го интерпретира.
Поставен от "Обединените патриоти" и подкрепен
от правителството въпросът за премахването на частниците от лотариите е достатъчно
коварен и подмолен. Заради това в този текст ще си позволя да разсъждавам на
глас. Аз съм ляв човек и не смятам, че ние в България твърде лесно допуснахме
хазартът да се превърне в социална зараза. Никой никога не постави темата на
качествен етичен дебат и трагичните резултати ги виждаме днес. Картината на
пенсионер, който с последните си пари си купува хляб, мляко и талонче за
търкане може наистина да скъса сърцето на човек. Това е знак за ултимативото
отчаяние на едно общество. Хората вече не търсят колективен изход от кризата,
не разчитат на обществено спасение, а телевизията им е промила мозъците, че те
могат да се спасят само индивидуално. Дай още два-три лева в джоба на олигарха,
но ако си късметлия съдбата ще ти се усмихне и ще изсипе над теб страшно много
пари. Само че хазартът e eдна огромна илюзия. Всички губят от него с изключение
на този, който оперира цялата фабрика за илюзии, мечти и напразни надежди.
Именно тази надежда кара хората да дават последните си пари, за да изтъркат
новото талонче с идеята, че точно те ще излъжат ужасяващата и нечовешка логика
на капитализма и ще се спасят от кошмара на бедността със свръхсветлинна
скорост. И най-лошото в този процес е това, че талончетата смазват със своето
всеприсъствие. Могат да бъдат открити в магазините, в будките за вестници, в
обикновените кафенете, в павилиончетата за цигари и алкохол. Те са буквално на
всеки ъгъл. А дори и човек да се опита да ги подминава, щом вечер си пусне
телевизора го заливат картини от този розов хазартен свят, където съвсем
обикновени хора позират с чекове със спечелени суми, а млади дългобедни водещи
се крякат възхитено все едно наистина са свидетели на революция. В този смисъл
човек трябва да няма сърце, а да е притежател на сметачна машина, за да не
подкрепи монополизирането на лотарията и най-вече ограничаването на местата,
където човек може да си купи нейните продукти. Това е едно от малкото действия,
които реално могат да помогнат в запазването на моралната тъкан на нацията
докато не е станало безнадеждно късно. А и дайте да си говорим честно -
хазартните босове у нас отдавна живеят в политическата стратосфера. Само за
хазарта има по-ниско ДДС, хазартът е привилегированото дете на политическия
елит, той е обслужван, обичан, пред неговите пакости всички си затварят очите.
Там, където има море от пари обикновено има и море от мълчание.
От друга старана обаче, както винаги нещата не са толкова
прости. Защото мотивите за внасянето на тези поправки съвсем не са продукт на
желание за лечение на обществото, най-малкото присъединяването на
правителството към тях по никакъв начин не демонстрира внезапен хуманизъм и
мисъл на хората. От няколко месеца насам дори и най-заблудените и замечтаните
им стана ясно, че в България започна люта бизнес-война за овладяването на
хазартното поле. Достатъчно е човек да отвори придворните медии, или който си
пожелае сайт, за да види отблясъците на този сблъсък, а дори и осколките от
снаряди и бомби. Хазартът остана последната голяма и неусвоена територия,
където дългите черни ръце на любимата олигархия на правителството не се
посегнали все още. И заради това започнаха компроматите, скандалите, намеците,
интригите, подлостите, жълтите заглавия, замерването с кал. Всичко това ни
доведе до момента в който на този фронт бяха струпани подкрепления в лицето на
парламентарните и правителствените батальони. И заради това имам тежки
подозрения, че този законопроект не е написан в името на обществения интерес, а
в името на пряка олигархична изгода. Подкрепяйки го страстно човек няма да
участва в лечението на обществото и в неговото морално обновяване, а ще заеме
страна в поредния корпоративен кютек, който скапва нашето прекрасно безвремие и
стабилност. По този начин една прекрасна кауза буквално е удавена в калта и
човек трябва да си сложи противогаз, ако иска да оцелее и да запази поне малко
здрав разум.
Ето това е голямата дилема пред която е изправен човек
със запазени сетива. Дали съучастваш на тъмните бизнес-интереси да унищожат
своята конкуренция или се опитваш да попречиш, ама цената за това я плащаш с
душата си, защото заставаш зад продавачите на илюзии, които бъркат в джоба на и
най-бедните и пируват с техните пари. Нито един избор не е достатъчно правилен,
за да бъде вдъхновителен. Нито един избор не може да те накара да се чувстваш
така сякаш поне за миг подобряваш състоянието на този свят. И заради това
българската политика не носи реална радост и вдъхновение. Тя вечно е заключена
в коварния избор между две злини и апокалиптично калкулиране от коя ще боли
по-малко. Заради това със стиснати зъби ще кажа, че все пак частниците трябва
да бъдат изритани от хазарта. Принципно темата за хазарта трябва да бъде
поставена по различен нас пред нас като общество. Знам, че стрелят в
конкуренцията, знам, че няма нищо съживително и обновително в предложените промени,
но от друга страна е време да спрем да гледаме безучастно как най-бедните и
отчаяните инвестират в охолния живот на шепа на бизнесмени и наливат последните
си пари в безкрайните илюзии, които им пробутват, вместо реалната надежда за
промяна.
No comments:
Post a Comment