Обикновено ме обхваща панически ужас в края на всяка
година. Телевизионните зрители, обикновените потребители на медии тогава са
подложени на същински емоционален геноцид. Потапят ги в едно блато от
равносметки, изводи, политологични сентенции и обикновени дивотии от което няма
лесно измъкване. Случаят става два пъти по-тежък, когато се зададе и край на
десетилетие. Тогава потокът от обобщения се превръща в цунами, намесва се
бандата от телевизионни астролози и човек започва да проклина науката, че още
не е измислила начин да населим трайно и качествено Марс. Там поне в началото
ще ни бъдат спестени коледните равносметки и новогодишните обобщения. Но понеже
обитаваме тази печална и прекрасна Земя, ние няма как да избягаме от процеса. В
края на 2020 година ще се сбогуваме с цяло десетилетие от нашия живот. Това е
огромно количество от време. Една трета от безкрайния преход. Няма как да
финтираме опита да погледнем назад. Но ви обещавам, че той ще е кратък и ще е
изпълнен с гняв, както ни учеше навремето британецът Джон Озбърн. Защото цялото
изминало десетилетие можем да го сведем точно до 2 големи събития. Те ще са
важните, структуроопределящи и значими за историците и политическите шамани от
бъдещето. Едното от тях буквално даде начало на десетилетието, макар и да се
случи през 2009 година - това е първият избор на Бойко Борисов за премиер. В
мига в който той полагаше клетва едва ли някой някога е предполагал, че ГЕРБ ще
бъдат толкова досадно, дълголетно и дразнещо венерологично заболяване на
политическата система. Те са еквивалента на гъбичките от които не можеш да се
отървеш, независимо от хапчетата. Хламидията, която те покосява отново и
отново, когато проявиш небрежност и невнимание.
На този фон следващото голямо събитие, достойно за
попадане в учебниците по история става още по-знаметелно - и това е изборът на
Румен Радев за президент през 2016 година. Вотът за държавен глава се случи
точно, когато ГЕРБ и Бойко Борисов бяха в своя зенит. Нека да ви припомня -
след като триумфално се върнаха на власт през 2014 година, този път жадно
погълнали, прелъстили и морално подчинили Реформорматорския блок, кадрите на
ГЕРБ изглеждаха непоклатими и практически вечни. Властта им беше подпечатана до
безкрай. Политическото им превъзходство също. Но точно тогава на сцената се
появи Румен Радев и разтърси основите на това черно разбиране за света. Именно
неговото появяване като фактор у нас даде знак, че залезът на Бойко Борисов е
съвсем наблизо. Тези дни темата за "залеза" редовно възпалява
придворната политология и телевизионните слуги, но Румен Радев не изкривява
нищо като говори по този начин. Нормално е - Борисов подпечата цяло десетилетие
от историята със своето име, но това си има цена. Всеки възход, особено, когато
не оставя след себе си нищо освен измислена стабилност, се плаща с обществени
бури, недоволство, гняв и ропот. Точно заради това десетилетието беше коварно.
То изтика напред Бойко Борисов, но и намери неговият абсолютен политически
антипод - генерал Румен Радев.
В мразовития януари тези дни вече се навършват 3 години
от встъпването в длъжност на президента и тази годишнина е добър повод да кажем
няколко думи за мандата му дотук.
В последните дни на 2019 година станахме свидетели на нов
етап от все по-ожесточаващата се война между Бойко Борисов и президентската
институция. Повод за новите бойни действия се оказа едно интервю на президента
Румен Радев в което той хладно, спокойно, систематично и много разумно подложи
на разтърсваща критика хаотичните идеи на мнозинството за промяна в съдебната
власт и измислянето на фентъзи-фигурата на прокурор, който да наблюдава
действията на главния прокурор. Между другото - това интервю на Радев, вън от
неговата политическа същина, е показателно за една от насоките на мандата му
дотук. Президентът не е прахосник на приказки, не е коментатор на ежедневни
събития, не се опиянява от всекидневното медийно внимание. В България заради
развратената медийна среда и заради морално пропадналата в очите на хората
политическа върхушка има огромна инфлация на езика и на думите. Езикът е основното
средство на политиката, но хората вече не му вярват, противят се и негодуват,
защото през годините са били жертва на страшно много лъжи и измами и вече имат
изграден имунитет. Радев осъзнава това и заради това не използва интервютата си
като форма на самореклама или политически маркетинг. Той дава интервюта рядко,
винаги по някакъв повод и не залива аудиторията с безкрайни думи и изречения.
Подходът му е точно обратен - той е обран, конкретен, директен. Това е един от
начините да спасим политическия език у нас, жертва на многократни изнасилвания
и извращения. Може би това е другата причина Борисов да се възпали толкова
драматично. Срещу него нямаше никакви лични обвинения. Имаше един смислен
анализ на безмислеността на цялото управление. И точно заради яда си и
емоцииите Борисов допусна стратегическа и политическа грешка като изригна:
"Кой е дал правото на Румен Радев да говори от името на народа?".
Подобно скърцане със зъби е признак на слабост и оголва Борисов, показва къде е
най-слабото му място, неговата ахилесова пета. Именно във възмущенията на
премиера се отрази неговата основна слабост, която той очевидно съзнава, но не
намира начин да преодолее.
Генерал Радев е говорител на народа и то по конституция.
Президентът символизира единството на нацията и заради това единствено и само
той има правото да говори от името на хората. Между другото - много е важно и
какво означава единство. Защото често представителите на ГЕРБ с изкривени от
злост лица и драматично извити устни твърдят, че с критиките си Радев нарушавал
това изискване за своя пост. Единството на нацията съвсем не означава
президентът да бъде безкритично политическо желе, което коментира времето,
националните традиции или икономическите клъстъри. Напротив - именно, защото
символизира единството на нацията президентът трябва да бъде глас на тези,
които не присъстват в медиите, няма ги на луксозните партита, не съществуват в
дневния ред на правителството. Точно това изискване превръща Радев в ярка
политическа алтернатива, не в партийния смисъл на думата, а в най-чистия
политически смисъл. Там, където има всекидневно погазване на закона, той
показва какво означава да се придържаш към правилата. Там, където
непоследователността е издигната в култ, Радев демонстрира методична
последователност и на разбиранията си и на политическото си отношение към
процесите. Точно заради това малко преди третата му годишнина във властта, той
излезе с огромно достойнство от горещия въглен, който беше хвърлен в скута му -
аферата "Иван Гешев". Убеден съм, че много злостни погледи чакаха
Румен Радев да се поддаде на уличния натиск и да погази законите, което щеше да
отвори една голяма и широка магистрала за импийчмънт. И по принцип изискването
Радев да предизвика конституционна криза беше буквално изискване Радев да заприлича
на Борисов. А това е точно обратното на всичко към което президентът се стреми.
Но всъщност казусът с Гешев показа, че в критични за страната мигове, в мигове
на морален и етичен избор, всички очи се фокусират върху президента и хората
чакат неговите действия. Ето това е реалното единство на нацията. Това е
нациоаналното лидерство. Леви, десни, даже гербаджии чакаха да видят какво ще
каже президента и какво ще предприеме. Точно този казус за мандата на Радев
дотук. По трудния начин, с много упорита работа президентът си извоюва правото
да говори от името на хората, да защитава техния интерес и това, че е
най-одобряваният български политик всеки ден потвърждава неговата правота.
Просто Радев откри онази морално-етична и политическа ниша, която 30 години
стоя празна, нишата в която се съчетават морал и законност в едно и успя да й
придаде лице и смисъл. За три години Радев успя да докаже, че е алтернативата
точно в този ценностен смисъл, който толкова липса на обществото. Че е
компенсация за инфлацията на думи, за провалите на показната дипломация, че е
противоотрова срещу постоянният пиар, превърнат в отровата на нашето
съществуване. И всичко това накуп потвърждава, че всъщност изборът на Радев
даде началото на залеза на Борисов. Може би заради това последният е толкова
гневен и истеричен.
No comments:
Post a Comment