"Номерът на Бойко Борисов с "Балкански
поток" не мина в САЩ". С такова заглавие тези дни излезе сайтът
"Капитал", едва криейки демоничния си кикот и лакейско мазнене на
геополитическото статукво. Ужасяващо е човек да чете такова превиване на
гръбнак - дори и от заглавието си личи, че авторите са приели, че САЩ определят
нашите интереси, развитие, политика и проекти и всеки, който се отклони от
върховното предписание трябва да бъде праснат по канчето и сритан в слабините.
"Капитал" с наслада и несдържано еротично удоволствие цитира
заместник-държавния секретар на Държавния департамент на САЩ Дейвид Хейл, който
обяви, че държавата му е срещу втората линия на "Турски поток".
Очевидно трябва да се примирим - третостепенни американски чиновници ще ни бъдат
цитирани като върховни авторитети и ще ни карат да им се кланяме като крепостни
селяни. Логиката на цитираното издание е следната - Борисов нарочно кръщава
отклонението "Балкански поток", за да скрие от американците своето
сътрудничество с Русия и Турция и да се опита да измами нашият Върховен
евроатлантически партньор. Но всевиждащите очи на Държавния департамент не
изпускат нищо, бдят в световния мрак и наказват самозабравилите се
министър-председателчета, които тръгват да гонят собствени интереси. Човек чете
и плаче, плаче и чете...
Факт е, че в последните две години Бойко Борисов прилича
на тийнеджър, който играе някаква своя въобржаема виртуална игра. Отива в
Москва и се опитва да гушне Владимир Путин, за да му покаже какъв приятел е.
След това обръща света, за да си извоюва поне една снимка пред камината в Белия
дом, където поема накуп всякакви ангажименти, за да може да се върне у нас и
пред някоя влюбена във властта медия да покаже, че е топ-дипломат - приятел е
едновременно на САЩ и на Москва, а кой друг може да го каже за себе си в тези
буреносни времена и отмъстителни епохи. Този баланс е абсолютно невъзможен и
непостижим, но това не мречи на медийните свирки и фанфари да се развихрят
могъщо. Пак ще се върнем на темата за геополитическите маневри на Борисов и за
техния коефицент на полезно действие, но ми се струва, че "Капитал",
ослепени от автоеротична асфикция, изобщо не виждат истината за подмяната на
имената на тръбопроводите, която прави премиера. Той изобщо не се опитва да
заблуди американците с пусканото като фишек име "Балкански поток".
Тази митологема е пусната за употреба изцяло заради българската публика, която
в един или друг момент може да се попита - абе защо днес прекарваме отклонение
на "Турски поток", когато "Южен поток" ни беше вързан в кърпа.
Дългите ръце на виновното минало са тези, които притесняват Борисов, а не
американското посолство и костюмираните чиновници, които идват да дават акъл.
Четири правителства носят основна вина "Южен поток" да не бъде част
от реалността в България. Първо - правителството на Сергей Станишев, което
въпреки, че договорът за "големия шлем" бе подписан през 2008 година,
цяла година не си мръдна пръста да придвижи проектите до някъде, след това
кабинетът на Борисов, който вкара газопровода в задънена улица. Стигаме до
правителството на Пламен Орешарски. Именно при Орешарски след посещение на
мелодраматична делегация от американски сенатори беше обявено, че проектът
спира. И така и до днес по медиите разнасят гадът Орешарски, който е виновен.
Да, ама не. Орешарски обявява спирането на проекта, но правителството му не
прави нито една реална стъпка за спирането. Нито една. Спира го второто
правителство на Борисов. Той дръпва шалтера. И не напразно тогавашната шефка на
кабинета му Румяна Бъчварова гордо обяви, че именно Борисов е политикът спрял
три руски проекта. Така България изгуби безценни икономически ползи,
стратегическото си място в разпределението на газ, превръщането си в реален
енергиен център и много печалби, които щяха да позволят газопроводът вече да беше
изплатен, ако беше готов навреме. И сега се оказва, че цели 6 години Борисов е
преливал от пусто в празно, раздувал е празни приказки, за да стигнем до там,
че да търсим разклонение от "Турски поток". "Балкански
поток" наистина няма. Владимир Путин никога не е споменавал подобно
словосъчетание. Това е литературна измислица на Бойко Борисов, за да скрие
своите политически прегрешения, а и няма лошо да ги наречем престъпления. Това,
което нашият премиер нарича "Балкански поток" е просто български
апендикс на "Турски поток", който носи някакви ползи, но те са
несравнимо по-малко в сравнение с несбъднатия и неслучил се "Южен
поток". А особено е готино това, че Борисов попадна в клопките на
самозвани експерти и вечни дърдорковци, които тогава твърдяха, че Русия няма
силите да построи "Турски поток". Днес повечето от тях би трябвало да
опитат някаква форма на самобичуване, ако бяха нормални хора.
Именно, защото не може да предложи на хората у нас почтен
прочит на миналото, Борисов тръгва да си гради образ на геополитически
въжеиграч, който умело флиртува едновременно със САЩ и Русия. Проблемът е, че
този виртуален мач досега не е донесъл никакви ясни ползи на страната с
изключение на хилавия апендикс. Не напразно на срещата в Истанбул за
откриването на "Турски поток" Борисов стоеше най-нелепо, а великият
руски блогър Голос Мордора го нарече "премиерът-неудачник". Заради
това не трябва да придаваме особена важност на дипломатическите трептения на
Борисов - те са изцяло медийни, лишени от цел и посока и служат като еднодневен
билет за по-висок имидж. Може би заради това в интервюто си Дейвид Хейл
въпреки, че обяви как държавата му е против разклонението на "Турски
поток" изобщо не говори за никакви санкции. След много маневри, несбъднати
обещания, десетки клоунади и циркове и Москва и Вашингтон знаят, че вече не е
необходимо да взимат насериозно Борисов. Ето това е големият резултат от
цирковете.
Видими резултати, нали така?
No comments:
Post a Comment