Политическият зоопарк на ЕС

Новината, че Емил Димитров, известен с прозвището РевиЗоро, ще става министър на околната среда и водите ме захвърли в екзистенциален размисъл и лека политическа депресия. Твърде често край нас започнаха да се появяват знаци, че краят е близо, а библейската настойчивост на знаменията е прекалено голяма, за да я пренебрегнем. В последните няколко години България сякаш съществува в някакъв свой личен апокалипсис и не може да излезе от това безвремие на интелектуалното разрушение, моралната деградация и абсолютната некадърност. Сякаш краят на света тук е дошъл преждевременно, но ние сме твърде заети със социалното оцеляване, с нашия безкраен сървайвър, за да си дадем сметка за това. И тук дори няма да коментираме политическата пластичност и гъвкавост на Ревизоро, която е практически неизтощима. Той се въртя в орбитата на НДСВ и си изкара държавен пост покрай тази близост, след това беше забелязан и в листа на БСП на поредните парламентарни избори, а когато не сполучи пробив там се завъртя край ВМРО и политическата му звезда изгря. Лупингите му го изстреляха на върха на политическата сцена, давайки знак на българите, че министерската кариера е постижима за всеки един от нас, стига да почакаме малко и да се пласираме по най-подходящия начин на политическата борса. Захвърлете идеите, плюйте на ценностите, развъртете телесата си пищно като стриптизьорка с богат опит и вашето време ще дойде.

След като видях поредният знак за приблжаващия край вече съм убеден. Типовете, които ни управляват целенасочено ни превръщат не само в тоталното сметище на ЕС, но и в неговия най-голям политически зоопарк. Защото само така можем да определим всичко, което се случва. Оставиха ни без вода, напълниха ни с боклуци, унищожават въздуха и здравето ни, но пък ни осигуряват политическа клоунада за поне една декада напред. Очевидно неща като знание, опит, възможности вече са напълно обезценени и забутани в прашното мазе на обществото. Всичко това в комбинация ни дава възможност да се насладим на крайните резултати. А тях може да ги обобщим най-добре като направим една инвентаризация на зоопарка, за да видим какви интересни видове зоон политикон може да предложим на света и да го забавляваме до смърт.

Елате в зоопарка България! 

Само тук можете да видите единственият екзепляр от политическата фауна на премиер-еднокнижник, но пък за сметка на това с докторска титла. Насладете се и на белохакерския правосъдник - създание толкова странно, че може да описано в книгата с най-редките животински видове. Политическата природа на страната е родила и Томислав Дончев - вицепремиерски досадник, екземпляр, който се дуе по телевизионните екрани, но като цяло може да ви убие от скука, което е тайната му сила за оцеляване. Забавлявайте се до безкрай с Мариана Николова - невидим демографик, създание, което никой не е виждал в действие и дори не е сигурно, че съществува. Не пропускайте и лакейник угоден (Станислав Лем би одобрил това име) - още един вицепремиер на име Екатерина Захариева, който като папагал може да повтаря чужди думи, но никога няма да роди свои собствени. Няма да съжалявате, ако минете край клетката и на Владислав Горанов - арогантник финансов, агресивен екземпляр, който мрази всички хора. Не пропускайте да видите и представителя на вида културник ракиен, известен с това, че може да припикае духовните достижения на цяла нация в името на един телефонен разговор. Сега вече колекцията е обагатена и с екоминистър-клоун, който е черешката на този зоопарк, както и на всички останали биологични видове. Редовният номер на обитателите на този музей на политическата екзотика е да имитират правителство и управление.

Прекрасно място, щастливи времена!