Уверенията на американската посланичка Херо Мустафа, че
САЩ гръмко ще обяват българско длъжностно лице, уличено в корупция предизвикаха
такъв обществен трепет, какъвто вероятно са получавали членовете на Политбюро
на БКП при крупна доставка на петрол по времето на Леонид Брежнев. Всички
започнаха да гадаят кого ще ударят братята американция. Някои предполагаха, че
червената точка вече е насочена към десетката на Делян Пеевски. Други залагаха
по-смело и твърдяха, че наред е отстрелът на Христо Ковачки. А най-големите
фантазьори бяха убедени, че този път САЩ ще ударят с юмрук по масата и ще
изобличат финансовият изверг Владислав Горанов в тотална корупция, морална
деградация и пълен политически фалит. Доверието в САЩ изведнъж рязко се повиши,
запрехвърчаха любовни искри и дори се заговори за вечна дружба. Заради това
обявяването на името на абсолютно неизвестния съдия Андон Миталов имаше ефекта
на много кофти махмурлук. Никой не беше чувал за този магистрат. Хората
очакваха ядрен взрив, а получиха нещо като звук от китайска пиратка. Или като
гръм от черешовото топче от романа "Под игото", който Вазов гениално
беше сравнил със "звук от нецензурния канал на Боримечката". Оказа
се, че американците не дават пет пари за автентичната битка с корупцията у нас,
а като геополитически хищници преследват своя собствен интерес. Отнесе го не
кой да е, а съдията, който е подписал разрешението на лидера на Национално
движение "Русофили" Николай Малинов да отиде в Москва, за да получи
орден от Путин. Убеден съм, че 98 на сто от населението у нас си представяше
разкритието по съвсем друг начин. Всички чакаха указания, инструкции и посока
на действия все едно сме се върнали във времената на СССР. И само за два дни
надеждата рухна покосена, очакванията се спаружиха като ГМО-продукт, а
надеждата изгасна като кибритена клечка в зимна буря. Единствено политическият
елит се разтревожи като блато в което някой гази с ботуиши и веднага заваляха
клетви за вярно, стресирани коментари и лакейско верноподаничество. Разбира се,
тази нелека задача срещна едно основно интелектуално препятствие. Как, как да
изкараш едно такова подозрително геополитическо посочване като израз на висша
мъдрост и вечна дружба? Наблюдаването на плонжовете се превърна в известно
мазохистично удоволствие. Лично за мен фаворитът в класацията е депутатът от
ГЕРБ Маноил Манев, който в един сутрешен блок, събирайки целия си интелектуален
багаж обяви: "Посочването в посока на съда е посочване в посока на там,
където някаква неща се случват". Тоест - всяка крива успоредна на САЩ
всъщност е права, ако перифразираме стария соцвиц. Щом го казват Щатите - това
е израз на мъдрост, тайно знание, висша етика и непоколебима автентичност.
Фактът, че посланието на американците е написано във всички традиции на
дипломатическата гъвкавост и условност не притесни никого. Големият брат се е
сетил за нас, значи ние трябва да се престараем мащабно, за да покажем, че
всичко, което идва зад океана у нас получава статут на библейска заповед и
църковен канон. Правосъдният министър Данаил Кирилов също реши да изпревари
събитията с една обиколка и съобщи, че ще предложи на ВСС да уволни съдия
Миталов. Ироничното е, че в България никой така и не разбра каква е
доказателствената база на американците. Те така и не разкриха въз основа на
какви доказателства обвиняват магистрата. Това обаче не притесни управляващите
у нас. Върху нещастния съдия се стовариха гневни статии, драматични коментари,
яростни обвинения и журналистически преследвания. В един от журналистическите
репортажи видях как преследват Миталов, за да го питат дали наистина е
корумпиран, малко преди той да си хване такси. Никой не се поинтересува и защо
в тази хайка бяха замесени неговата съпруга и дъщеря и с какво са се провинили
и те в очите на американците.
Има един основен признак за истински суверинитет на една
държава - самата тя да взима решения за собственото си бъдеще и бъдещето на
своите граждани. И тези решения трябва да са обосновани, подплатени с
фактология и на базата на ясни правила. Нищо от това обаче не важи по аферата
"Миталов". Оказа се, че нашите правораздавателни органи нямат данни
той да е замесен в корупция, а американците така и не благоволиха да покажат
какво точно имат срещу него, ако наистина разполагат с крупни данни и
безкомпромисни доказателства. И така - един човек беше разпънат на медийната
голгота само, защото една чужда държава реши, че той е действал срещу нейните
интереси. А интересът тук е само един. И той не е битка с корупцията, не е
усилие за прочистване на политическия климат на България - той е да бъдат
предупредени много ясно всички, които си позволяват нахалството да не считат Русия
за основен враг. Заради изявлението на американците станахме свидетели на чудо.
Данаил Кирилов и Лозан Панов се оказаха в един отбор, макар и в известна
конкуренция кой повече ще се хареса на САЩ, за да бъде похвален в следващата
грама на Херо Мустафа.
Тази атмосфера, колкото и да си затваряме очите, показва,
че за 30 години ситуацията у нас принципно не мръднала особено много напред.
Преди България беше посочвана като най-верния сателит на СССР, а днес битката е
да минем за най-послушната държава в братската прегръдка до посиняване на
Съединените щати. Всъщност проблемът не е в САЩ. Те имат абсолютното право да
преследват неотклонно своите интереси и да ги налагат безмилостно, където и
както се налага. Въпросът опира до действията на българските управници, които
във всеки един момент вместо да се борят за нашите собствени интереси, приемат
всички искания на САЩ и ги превръщат в политически закон. Точно по същия начин
България плати баснословна цена за 9 трошки от стар модел F-16, който
съществува само на хартия, вместо както Полша или Гърция да се уреди евтино за
самолети от последен модел. Това е възможно най-слугинския начин за
съществуване и точно той поражда масово гневните чувства на българите.
Американците едва ли си дават сметка, но фактът, че те заемат нишата на СССР
преди по никакъв начин не помага на техните каузи. Да не говорим за основната
разлика - СССР имаше принципно различна политика по отношение на перифериите.
Съветският съюз изсипваше неимоверни средства в тяхното развитие, защото те бяха
витрината на модела. Точно това направи възможно например в София стандартът на
живот да бъде по-висок отколкото в Москва. Можете ли да си представите същото в
наши дни обаче? Тук да се живее по-добре отколкото във Вашингтон. Това няма как
да се случи с елити, които превиват гръбнак пред всеки американски посланик.
Дори гушканията на Борисов и Херо Мустафа не могат да променят този модел на
действие. Случаят със съдия Миталов го показа безпощадно ясно. България е
пленник на чужди политически интереси. Съвсем не се опитвам да оправдая
посочения магистрат. Но пък и е адски дразнещо някой да посочва един човек с
пръст, без да приложи грам доказателство. И вместо доказателства да бъдат
изискани, тук настава една атмосфера на всеобщо преклонение пред чуждите заповеди.
Това е лабиринтът на изгубените в който не спираме да се лутаме от един век
насам. Вечно заложници на чужди интереси, винаги пленници на различни
геополитически усмирителни ризи. Никога не съм смятал, че Доналд Тръмп прилича
на Леонид Брежнев, но с оглед на последните събития започвам да виждам известна
прилика между тях.
No comments:
Post a Comment